Научен форум отбеляза годишнини от покръстването и създаването на глаголицата

Научен форум, посветен на 1160 години от покръстването на българския народ, на 1170 години от създаването на глаголицата и на 1140 години от успението на св. Методий, се проведе вчера в зала „Проф. Марин Дринов“ в Българска академия на науките. Специален гост на събитието бе вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, a oрганизатори на форума са Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" със съдействието на Българската патриаршия, БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Съвета на ректорите на висшите училища в България.

„Днес ще говорим за тези три велики дати, които остават не просто затворени в летописа на българската история, а предопределят развитието на България не само през Средновековието, а и до днес - във влиянието на страната ни и извън нейните географски граници“, каза в приветствието си към гостите г-жа Йотова. Проф. Стефан Стефанов - президент на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" също отправи приветствие към участниците в научния форум: „Изказвам сърдечна благодарност на участниците във форума от изтъкнати наши университети, които продължават развитието на просветата и духовността в България“.

Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева приветства участниците във форума с думите: „Тези три дати са живо свидетелство за дълбоките корени на българската идентичност, вяра и език. Те озаряват нашата национална история, но също така и цялото славянско и християнско духовно пространство", каза председателят на БАН. "Вярвам, че съвместните ни усилия и научни търсения ще допринесат за още по-дълбоко осмисляне на значението на тези три събития за България, но също така и за християнска Европа", заяви член-кореспондент Славчева.

Председателят на ПП АБВ и член на Управителния съвет на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ Румен Петков подчерта в словото си, че честването е акт на благодарност към държавническата мъдрост на княз Борис-Михаил и неговия исторически избор на православието. „Покръстването е не само религиозен акт, а стратегическо и културно решение, което запази българския дух, народност и държавност. То ни постави на картата на християнска Европа и ни осигури политическо признание и културно могъщество“, заяви г-н Петков.

На откриването на форума приветствие от Негово Светейшество Даниил - Патриарх Български и Митрополит Софийски прочете Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. "Ние имаме привилегията вече 12-о столетие да четем, чуваме и възприемаме на своя роден език в нашата Българска православна църква. И това е една велика, божия, по същността си, милост към всички нас, като от нас се очаква да оценяваме и да бъдем достойни, умножавайки и преумножавайки духовното си наследство по начина, посочен ни от самия наш Господ в добре известната притча за талантите. Нека вдъхновението и онзи порив към небесата, които в зората на християнската ни история са окриляли нашите равноапостолни предци и всички техни приемници във времето, да бъдат и ваше лично вдъхновение, и постоянен стимул за усърден труд, за слава божия и за всичко онова, което е добро и полезно за православния ни български народ", се казва в посланието от българския патриарх Даниил до участниците в научния форум, прочетено от митрополит Антоний.

Научният форум бе част от поредица чествания, които събират институции, духовенство, учени и общественост в знак на признателност към нашата история, духовност и културно наследство. В него доклади, свързани с бележитите годишнини, представиха учени и преподаватели от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, УниБИТ, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Кирило-Методиевски научен център на БАН.