СТАНОВИЩЕ на Съвета на ректорите по повод публикувания за обществено обсъждане проект на решение на Министерския съвет за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България

СТАНОВИЩЕ

на Съвета на ректорите на висшите училища в България по повод публикувания за обществено обсъждане проект на решение на Министерския съвет за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България

В изпълнение на намеренията си да участва активно в подпомагане на работата на държавната администрация относно регулиране на процесите във висшето образование Съветът на ректорите потърси мнението на висши училища и университети във връзка с предлаганите промени в стратегическия документ, предмет на настоящото обществено обсъждане, като бяха получени становища от Академията на МВР, ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, ЛТУ и УНСС.

Националната карта на висшето образование в Република България е вече достатъчно дълго съществуващ стратегически документ, чиято роля е да подпомага Националната агенция за оценяване и акредитация при вземане на решения във връзка с отправените искания на висшите училища за откриване на процедури за акредитация на нови професионални направления и основни звена на университетите, свързани с потенциално бъдещо обучение на студенти в тях.

Не бива да се забравя, че тя замени действал до приемането й мораториум и нейната роля до голяма степен е на законов инструмент, който да стимулира процесите на консолидация в областта на висшето образование, като противотежест на развилата се след 1989 години фрагментация.

През изминалата 2025 година с решение на Министерски съвет бе прието предложение за ново териториално райониране на регионите за планиране на Република България (регионите от ниво 2), което в бъдеще ще доведе до намаляването им от 6 на 4, във връзка с настъпилите негативни демографски промени в страната. Положителна черта на картата е, че отчита евентуалния бъдещ ефект на това окрупняване (т.2.8, стр. 36). Същевременно - в недостатъчна степен е анализиран потенциалният му ефект, с оглед обстоятелството, че 2026 г. е последната година, в която старото деление ще действа. Въздействието на изкривяване, което столицата София оказва на редица от параметрите на картата, свързани с Югозападния регион, е изрично посочено в становището на Югозападния университет „Неофит Рилски”.

Обособяването на столицата в самостоятелен регион на планиране от 1 януари 2027 г. ще окаже голям ефект върху данните и приложимите за вземане на решения статистики при бъдещата актуализация на картата. Последиците от него би било добре да бъдат предвидени и заложени като политики още в настоящата редакция, която ще действа през 2026 г. Предвид продължителността на акредитационните процедури, спрямо които картата се явява приложим документ, е препоръчително те да бъдат отчетени в по-голяма пълнота още в настоящото й издание.

Запазваме изразените в предходни наши становища резерви по отношение връзката на обсъждания стратегически документ с други такива, имащи за предмет политиките, прилагани относно регионалното развитие на страната. Поставяме под въпрос и ефективността на Картата предвид вече видимото изоставане и невъзможност за спазване на определените срокове в Оперативния план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 година, на който документ тя следва да съответства и отговаря.

Ролята на Картата като регулатор на работата на НАОА и политиките на МОН, както и на ориентир при вземането на стратегическите решения за развитие на съответните университети от страна на академичните органи на управление на висшите училища, при намаляващия демографски потенциал на развитие на страната (коректно и далновидно отчетено в т.2.9. стр.38 и сл.), ще се изчерпи в средносрочен план, защото нейното приложение на практика е преимуществено рестриктивно. Намаляващата раждаемост в страната в годините след 2009 г. предстои да се отрази скоро на пазара на висшето образование, като все по-малкият брой завършващи ученици, неизбежно по естествен път ще ограничи амбициите за разкриване на нови професионални направления или основни звена на висшите училища.

Специално внимание - като изключение в това отношение - заслужават ПН и СРП „Медицина”, „Дентална  медицина” и „Фармация”, където е констатиран най-сериозният натиск за разрастване. Той се съчетава със запълнен капацитет на обучителните институции и голяма конвертируемост на тези специалности на международния пазар. В Картата това е отчетено (т.2.6. стр 28 и сл.). Усъвършенстването на правилата и принципите, обосноваващи евентуалното увеличаване на капацитета на настоящите университети или разкриване на такъв от страна на други - би било добре да залегне изрично в документа, като препоръчително е тези въпроси да бъдат съгласувани с отрасловото Сдружение на медицинските университети в Република България. 

Държавната намеса чрез административна регулация и пазарноориентираните самостоятелни решения на висшите училища, които на конкурентен принцип се стремят да привличат студенти и докторанти - са инструментите, които уравновесяват системата на висшето образование. Считаме, че балансирането им следва да бъде търсено в посока създаване на по-сериозни стимули за консолидация и ограничаване на стремежите към разрастване в нови професионални направления, отколкото към увеличаване на административните пречки за това. Това е и логично следствие от съдържанието на принципите на академичната автономия, залегнали в Конституцията и ЗВО.

Ключов фактор в положителна посока би изиграло предприемане на действия към създаването на активни политики от страна на държавата за синхронизиране на пазарите на търсене и предлагане на висше образование, които понастоящем не си кореспондират в достатъчна степен и функционират разнопосочно. Именно диспропорциите в тях се явяват причина за поведението на някои висши училища в посока формиране на нерационално желание за експанзия. По тези въпроси Съветът на ректорите е изказвал мнения и е давал идеи, които следва да бъдат обект на допълнителни дискусии с ресорното министерство.