История

Съветът на ректорите на Висшите училища в Република България обединява ръководствата на всички български университети с различни полета на обучение и научни дейности, с различни мащаби и място в световната листа на университетите.
С уважение към традициите, натрупания опит и постигнатите резултати Съветът на ректорите в България винаги е защитавал своята обществена мисия.
Като съосновател на Асоциацията на европейските университети, Съветът на ректорите намери свое достойно място и в европейското университетско семейство.


  • ЧЛ.-КОР. ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ

    На 11.Х.1992 г. в ТУ – Варна, се провежда Учредителното събрание на Дружеството на ректорите на висшите училища в Република България. Приет е устав и са избрани ръководни органи. За заместник-председатели на Управителния съвет са избрани проф. д-р Никола Петков Балабанов – Пловдивски университет „П. Хилендарски“, и проф. д-р инж. Иван Борисов Папазчев – Висш институт по архитектура и строителство.

  • Проф. Иван Лалов

    За първи път идеята за създаване на автономен (независим от МОН) орган със съвещателни функции се обсъди на 15.VІ.1990 г. в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, тъй като Ректоратът бе окупиран от студенти. Присъстваха 14 ректори, които изразиха одобрение на идеята на ректора на СУ акад. Никола Попов за създаване на Съвет на ректорите. Периодът на моето председателство обхваща два мандата на председател – от 14.VІ.1993 г. до 26.ІІ.1998 г. Това време се характеризираше с големи политически промени. Управляваха пет правителства, а в началото на 1997 г. настъпиха значителни обществени вълнения, предизвикани от финансова, продоволствена и други кризи, които доведоха до предсрочни избори и въвеждане на Валутен борд. През 1996 г. бе приет нов Закон за висшето образование, в който се утвърди съществуването на Съвет на ректорите. Финансовите проблеми пред страната засягаха много съществено функционирането на университетите и бяха в центъра на вниманието на Съвета.

    Според първоначалния замисъл и според моето разбиране мисията на Съвета на ректорите беше да изработи единна политика на висшите училища за развитието на висшето образование, да координира междууниверситетските дейности и отношения, да подготви и да изрази позициите на академичната общност по проблеми на образованието и на общественото развитие пред държавните органи и пред обществеността.
    По време на моето председателстване бяха проведени 39 заседания и в почти всички участваше действащият министър на образованието, а в някои случаи – и министърът на финансите (Ст. Александров, Д. Костов). Цялостно бяха обсъдени проектите на закон за висшето образование и на други закони. Международната дейност бе значителна. Освен участието ни в конференции на европейските ректори (CRE) се състояха срещи с Германската конференция на ректорите – в Германия през 1994 г. и в България, на Юндола (в базата на ВЛТУ) през 1998 г., както и срещи съседни страни. Бяха установени връзки с Френската конференция на ректорите и с ректорски организации от балкански страни – Македония и Сърбия.
    Най-интензивни бяха връзките с МОН, които се изразяваха в сътрудничество и формулиране на категорични позиции (особено при различия между МОН и СР), като се търсеше възможната степен на координация. Съветът на ректорите взе активно участие в създаването на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) – при изработването на съответния закон, при формирането от СР на нейния първи състав и при изработването на становища за нейната работа.

    Сътрудничеството с БАН включваше съвместни дейности и активности при искания за финансиране на научните изследвания. Съветът на ректорите декларира категорична позиция за разграничаване на полетата на дейност, като обучението за степените бакалавър и магистър се реализира само в университетите.
    Съветът на ректорите имаше неформално партньорство със синдикални организации, особено от сферата на образованието, и със Съюза на българските учители. Проведени бяха няколко срещи със съществуващите и зараждащите се работодателски организации. Партньорството с държавни органи включваше изразяване на позиции в защита на академичната автономия и на българското висше образование, неконфронтационно партньорство с МОН, с Министерството на финансите, с Народното събрание.
    Всички заседания на Съвета на ректорите бяха публични. Медийният интерес към тях беше неизменен. В многократни изявления на ръководството на Съвета пред медиите се формулираха позициите на академичната общност по актуални обществени и образователни теми и се даваше информация за нейните предстоящи действия.
  • Проф. Камен Велев

    През 1998–2003 г. Съветът на ректорите се институционализира като орган, изразяващ по закон становища по всички проблеми на държавната образователна и научна политика. В този период той се преобразува в сдружение с нестопанска цел „Съвет на ректорите на ВУ в РБ“ съгласно ЗЮЛНЦ (20.ХІІ.2001 г.) и участва в изработването на класификатора на професионалните направления (2001 г.). През 2001 г. бе инициирана методиката за финансиране на висшите училища въз основа на диференцирани нормативи за издръжката на един студент.
    Съветът на ректорите бе регистриран по Закона за лицата и семейството. Решение за това се взе на заседание на УС на 29.Х.2001 г. в София и бе прието на Общо събрание на 20.ХІІ.2001 г. През 2002 г. Съветът на ректорите се пререгистрира в съответствие с новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел.
    Съветът на ректорите стана колективен член-основател на Асоциацията на европейските университети през 2001 г. по време на Генералната асамблея в Саламанка, а председателят му беше избран за член на Съвета на Асоциацията.

    През 2002 г. председателят на Съвета на ректорите беше избран и за член на Бюрото на Управляващия комитет за висше образование и наука към Съвета на Европа. Съветът на ректорите имаше важно участие на конференцията на министрите по Болонския процес в Берлин през 2003 година.
  • Чл.-кор. проф. Йорданка Кузманова

    Изпълнението на изискванията, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз, беше неделимо от цялостното развитие на реформата във висшето образование, която се провеждаше през този период. Изискванията на Болонската декларация (1999 г.) бяха задължителни елементи за интеграцията на всички европейски страни. Тяхното изпълнение беше обвързано с редица допълнителни процеси в Европейската образователна реформа (Лисабон, Прага, Берлин, Берген, Лондон). България беше напълно постигнала формално съответствие с европейските измерения, очертани в Болонския процес, с което показваше висока степен на политическа готовност да участва активно в изграждането на Европейското пространство за висше образование.

    Пред Съвета на ректорите през периода 2003–2008 г. стояха задачи, с които висшите училища трябваше да се справят: промени в съответствие с редица нови нормативни документи, честа смяна на учебните планове, въвеждане на системата за осигуряване на качеството за акумулиране на кредити, въвеждане на квалификационна рамка, съвместни магистърски курсове, нови критерии за докторантурите и акредитацията и много други.
    Като членове на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ) давахме отчети за всичко постигнато по изпълнение на задачите, поставени от конференциите, които се провеждаха преди двегодишните срещи на министрите и подписването на нови декларации. Съществена помощ на Съвета на ректорите оказваха МОН, сътрудниците, участващи като болонски експерти, както и редица европейски експерти, с които се провеждаха срещи.
    Веднага след избирането ни за ръководство ние организирахме посещение на Съвета на ректорите в Бон (2004 г.) като гост на немския Съвет на ректорите, разменихме добри практики и представихме постиженията на държавите си в изпълнение на Болонския процес.

    На заседания на Съвета се разглеждаха въпроси, свързани с работата по бюджета, който беше организиран по нов начин, с новите нормативни документи, с новия закон за висшето образование, със стратегията за наука и за развитие на висшето образование. Като основни бяха поставяни темите за преодоляване на механичното свиване на програмите от едностепенно в двустепенно обучение; за разработване на магистърски курсове, които имат директен ефект върху пазара на труда или са предназначени за научни изследвания; за увеличаване на магистърските курсове на английски език, както и на магистърските курсове с чужди висши училища; за разработване на нови съвместни докторски програми и на системи за осигуряване на качеството; за подобряване на системите за признаване на квалификациите; за науката във висшите училища и др. На заседанията присъстваха действащият министър на образованието (Игор Дамянов, Даниел Вълчев), представители на Министерството на икономиката, на НАОА и чуждестранни експерти. Смятам, че участието на ректорите в тях беше инструмент, чрез който образователните институции натрупаха ценен опит в работата в мрежи и партньорства, обмениха се добри практики и методи и се добиваше реална представа за капацитета и възможностите на собствената институция. За повечето ректори беше ясно, че вече е налице преходът от класическата система на подготовка на специалисти с висше образование към системата за обучение през целия живот.

    Смята се, че проблемите по реализацията на завършващите е крайъгълен камък на Болонския процес. Съществен елемент за подпомагането ѝ е осъществяването на връзката между академичното обучение и потребителите. Сътрудничеството между работодателите и висшите училища, гъвкавият подход между степените на обучение, високото качество на образованието, осъществяването на обратна връзка и мнението на ключовите фактори на пазара на труда за учебните планове и реформите във висшето образование са от изключителна важност. Беше необходимо да се ангажират различни страни (правителство, университети, работодатели, неправителствени организации, медии). Ето защо Съветът на ректорите инициира през 2004 г. конференция на тема „Университетите и бизнесът по пътя на общоевропейско образователно пространство“ под патронажа и с участието на президента на Република България и на работодателски организации, с които Съветът на ректорите сключи договор. През 2004 г. беше организирана и Кръгла маса с бизнеса по тези проблеми. Американската агенция за международно развитие (ААМР) се включи активно в този процес чрез своя проект „Пазар на труда“ за изграждане на кариерни центрове (5 пилотни и до края на 2005 г. в още 20 университета). През 2005 г. се проведе национална конференция „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) във висшето образование“, в която Съветът на ректорите взе основно участие („Шератон“ – София). В БАН съвместно със Съвета се състоя национален форум „Науката в България“ и председателят на СР изнесе доклад на тема „Науката в университетите“.

    През 2005 г. беше осъществена анкета с работодателите, подготвена от Съвета на ректорите. Тя послужи за издаването на книгата „Рамка на квалификациите в Европейското пространство на висшето образование“, финансирана от фондация „Отворено общество“.
    През 2006 г. Съветът на ректорите, ААМР, Министерството на науката, фондация „Бизнес за образование“, медии и др. организираха дискусия и представиха „Наръчник за кариерно ориентиране“, подготвен от Съвета и издаден от ОИСР/ЕК.
    През същата година Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и английски експерти организираха голяма конференция, а един от основните доклади – „Акредитацията през погледа на ВУ“ – беше изнесен от председателя на Съвета на ректорите.
    През 2006 г. издадохме на английски език „Bologna Process in Bulgaria – Bulgarian Higher Education System“ с предговор от председателя на Съвета. Финансирането се осъществи от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР).

    На 8 и 9 юни 2007 г. МОН, СР, Посолството на Франция и НАОА проведоха в Националната спортна академия (НСА) конференция „Висшето образование в Европа“ с мото „Силни университети за силна Европа“ – това е мотото на конференцията на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ) в Глазгоу преди срещата в Лондон.
    През 2007 г. СР организира първите в страната конференция и изнесено заседание във Видин на тема „Значение на висшето образование за регионалното развитие“ като резултат от поставения през октомври 2006 година от ЕАУ проблем.
    Пак през 2007 г. Съветът на ректорите възложи обстойно проучване на картината и на перспективите на обучението за степен доктор в България с цел сближаване с Европейското пространство за висше образование и за научни изследвания (финансиране от проект на Холандското посолство, спечелен от СР). Резултатите бяха представени на конференция с участието на МОН, НАОА, медии и фондации. Съветът на ректорите издаде монография.

    istoria 02Съветът на ректорите отдели специално внимание на темата „Привлекателност на висшето образование“ с акцент върху проучването на мнението на студентите и преподавателите. Резултатите бяха представени на конференция на СР, МОН, „Отворено общество“, БАН, НАОА и други.
    Председателят на СР е бил в делегацията на министъра в Берген и в Лондон. Участвал е в конференции на ЕАУ – в Грац през 2003 г., в Глазгоу през 2005 г. и в Лисабон през 2007 година. Освен това всяка страна, председателстваща ЕС, организира среща за образованието: Овиедо (Испания), Грац (Австрия), Люксембург, Берлин (Германия), като представители на ЕАУ поставят основни въпроси за обсъждане на по-малки форуми (с присъствие на председателя на СР). Написани и издадени са над 20 доклада на български и на английски език, които са изнесени на конференции на Съвета на ректорите в България, както и в Европа.
    Издадена е монография „Bulgarian academic response to Bologna reforms“ на английски език (2007 г.).
    Председателят на Съвета на ректорите е изнесъл доклади за развитието на Болонския процес у нас на конференции в България и на форуми в Бон, в Турция, в Румъния, Берлин, Барселона.
    През този мандат Съветът на ректорите, както всички европейски съвети, се установи на постоянно място и беше регистриран там – ул. „Гургулят“ 1, София. МОН отпусна пари за ремонт и обзавеждане. Ирина Радевска от отдел „Политика във висшето образование“, държавен експерт и болонски съветник, беше назначена за главен секретар. Цялата дейност на Съвета на ректорите през 2006–2007 г. се осъществяваше с нейната неоценима и компетентна помощ, за което председателят и Управителният съвет за този период сърдечно ѝ благодарят.
  • Проф. д-р Борислав Борисов

    През 2008–2010 г. броят на членовете на Съвета на ректорите се увеличи от 41 на 50. Новите членове бяха ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“, ректорът на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и ректори на самостоятелни колежи, които до 2008 г. имаха свое сдружение, но поради закриването му и въз основа на подадена молба Съветът ги прие за свои редовни членове. За периода бяха проведени срещи-дискусии с премиера Сергей Станишев (6.Х.2008 г.), с председателя на Комисията по образованието и науката на Народното събрание Лютви Местан (9.VІ.2008 г. и 6.Х.2008 г.), със зам.-министъра на образованието и науката доц. Ваня Добрева (6.Х.2008 г.), с министрите на образованието, младежта и науката доц. Сергей Игнатов (4.ХІІ.2009 г.) и Йорданка Фандъкова (24.ІІІ.2010 г.), както и срещи с председателя проф. Иван Панайотов и зам.-председателя на АС на НАОА проф. Данаил Данаилов.

    Членовете на Съвета на ректорите участваха в „Български дебати“ – дискусия „Висшето образование и университетската наука“, организирана и проведена на 31.Х.2008 г. в НДК по инициатива и с участието на президента на Република България Георги Първанов. Членове на Съвета на ректорите от софийските висши училища взеха участие в среща-дискусия „За бъдещето на Студентския град“, проведена в УНСС на 15.ХІІ.2008 г., на която присъстваха президентът на Република България Георги Първанов и кметът на София Бойко Борисов.
    Основни теми, които бяха обсъждани и по които бе взето отношение на заседанията на Съвета на ректорите и на неговия УС, бяха: наложените от МОМН финансови санкции на висшите училища; освобождава нето на студентските такси до 100% от държавната издръжка за обучението на всеки студент; проектът за Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2008–2018 г.; параметрите за висшето образование и науката в макрорамката на бюджета за 2009 г.; подобряването на организацията на дейността и статута на студентските общежития към висшите училища; предложенията за бюджет на висшите училища и за издръжката на един студент и др., отправени към политическите сили, към бъдещото правителство и парламента; предложенията за преодоляване на реституционните претенции към предоставената за стопанисване и управление собственост на висшите училища; определянето на годишния капацитет на едно професионално направление; проектът на нов закон за научните степени и научните звания/закон за развитие на академичния състав; новият модел за акредитация на висшите училища и научните организации; концепцията за нов закон за висшето образование и други.

    Един от основните проблеми през този период беше статутът на Съвета на ректорите, който не беше ситуиран в системата на висшето образование по Закона за висшето образование. Важните задачи пред Съвета на ректорите бяха разработването и приемането на нов закон за висшето образование. Проектът на такъв закон бе възложен от министъра на образованието, младежта и науката и разработен от голяма работна група, чийто основен състав бе от членове на УС на Съвета на ректорите и от ректори на висши училища. Предоставеният материал, особено след неговата доработка и допълнение, заедно със Закона за развитие на академичния състав, имаше за цел да се проведе истинска реформа във висшето образование във вярна посока, което беше голямата задача пред Съвета на ректорите и пред неговото ново ръководство.
  • Акад. проф. д-р Ваньо Митев, дм, дбн

    Най-големият успех, който Съветът на ректорите постигна в периода 2012–2016 г., според мене беше, че след неговата изключително твърда и много настоятелна намеса в продължение на две години бе приета Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бяха положени много усилия за координиране действията на Съвета на ректорите, БАН и МОН. Предложенията на Съвета на ректорите, които бяха приети, бяха свързани с инструментите на Кохезионния и на структурните фондове за осъществяване на политиката в областта на образованието и науката и с предоставянето им за управление на МОН чрез управляващ орган към него.

    Формира се Оперативна програма „Образование, наука и технологии за интелигентен растеж“, която да реализира тематични цели на ЕС по Програма 2020.
    В този период бяха взети решения по важни въпроси като: съществуващите коефициенти между различните професионални направления да се приведат в съответствие с реалните разходи за обучение в отделните направления и с нуждите на обществото; формата и структурата на управление на държавните университети да се приема от Общото събрание на университетите; въпросите и условията за мандатността на органите на управление на университетите да се уреждат в съответния Правилник за устройството и дейността на висшите училища; да бъде решен проблемът с публично-частното партньорство на държавните университети; да се разреши на държавните университети поръчково обучение на юридически лица. На задълбочени обсъждания бе поставен проблемът за централизация или децентрализация на Студентския град, за който трябваше да бъдат решени следните три основни въпроса – Студентският град да се отдели като самостоятелна териториална единица, кметство; да се създаде самостоятелно РПУ към Студентския град; да се изработи специален статут, режим на функциониране на Студентския град, с работно време на заведения и магазини, вътрешен ред и т.н.

    На 17.VІІ.2014 г. по предложение на проф. д.ик.н. Стати Статев Съветът на ректорите единодушно реши да създаде Етична комисия. В нейния първи състав бяха избрани проф. д-р инж. Любен Тотев, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“, проф. д-р инж. Димитър Димитров, ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР), и проф. д.н. Иван Мирчев, ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“.

    Съветът на ректорите подобри изключително много организационното си функциониране благодарение на административния талант на доц. Григорий Вазов. Той бе избран на новосъздадената длъжност „Главен секретар“ в Управителния съвет на Съвета на ректорите. Създадено бе лого на Съвета, което се изписва на папки и бланки; всички доклади и изказвания от съвещанията на Съвета на ректорите се записват, записите се свалят и са достъпни за всеки ректор. Няколко пъти бе посетен Зографският манастир в Атон, на който Съветът направи дарение от 10 000 лв. Председателят и членове на Управителния съвет многократно организираха срещи с ректори от София, Пловдив, Варна, ректорски съвети бяха провеждани в Русе, в Пловдив, Варна и Благоевград.
    Порасналите престиж и обществена тежест на Съвета на ректорите се материализираха в поправките на Закона за висшето образование от 1.ІІІ.2016 г., приети по негова инициатива. Те се отнасят за изнесеното обучение, за възможността за стопанска инициатива на университетите, както и за статута на изследователските университети. Искам да изкажа искрената си благодарност към колегите от Съвета на ректорите за незабравимите 4 години, в които работихме заедно, и за свършената работа.