Българското висше образование се намира на исторически кръстопът, притиснато между демографската криза и остарелите механизми на държавен контрол. Докато светът се движи към дигитализация и глобална конкуренция за таланти, родните университети често се оказват в ролята на "просители" пред изпълнителната власт, борейки се за финансово оцеляване в условията на административна свръхрегулация.
След преизбирането си за втори мандат като председател на Съвета на ректорите, проф. Миглена Темелкова лансира концепцията за "консервативна децентрализация". Тази идея предвижда фундаментална промяна в отношенията между държавата и академичната общност - от модел на пряко министерско дотиране към модел на управление чрез активи и по-голяма пазарна независимост.
Пред Dir.bg проф. Темелкова анализира дефицитите на настоящата система, защитата на академичната автономия и необходимостта висшето образование да бъде третирано не само като социална услуга, но и като елемент от националната сигурност и икономически двигател на бъдещето.
Проф. Темелкова, Вие спечелихте втория си мандат като председател на Съвета на ректорите с идеята за консервативна децентрализация на българското висше образование. Как би се реализирала тази идея на практика?
Идеята за децентрализация на различните обществени и социални системи в България не е необходима само в сферата на образованието. От години в местното управление, регионалното развиитие, регулирането на икономиката и т.н. се говори за необходимостта от провеждане на такива реформи. Това обаче не попада в политическия дневен ред на нито едно държавно управление. По-често се робува на стереотипи, които не са апробирани в реална среда или не са съобразени с конкретните условия, в които работят висшите училища у нас.
Цялото интервю на проф. Темелкова за Dir.bg вижте ТУК