Проф. д-р Миглена Темелкова бе панелист на кръглата маса “Връзката между образованието и пазара на труда: Изграждане на привлекателни професии и адресиране на текущите предизвикателства – необходими промени и реформи” в София, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Събитието привлече вниманието на над 150 представители на държавни институции, браншови и бизнес организации, учебни заведения, професионални гимназии, частни училища, регионалните управления по образование, бизнес организации и синдикати към тревожните данни: близо 50% от учениците отпадат от системата преди да завършат средно образование, а повече от 40% от висшистите работят на позиции, които не изискват висше образование. „Вместо да бъде източник на висококвалифицирани кадри, България все повече рискува да остане без нужната работна сила. Това е резултат от системна липса на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда, която се задълбочава“, каза Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

„Всички въпроси, поставени за дискусия тук, са изключително важни, но те се поставят от години наред. Може би е време да погледнем малко по-напред в бъдещето. Динамичният пазар на труда е много голям в момента, много сериозно се променя динамиката и всъщност съвременните образователни системи правят нещо различно – нещо, което ние като общество трябва да приемем, че това е концепцията за развитието на нашето образование. Учените съвсем сериозно говорят, че децата, които в момента ходят на училище – ще упражняват поне 3 професии в живота си, т.е. няма да има вече „учене за цял живот“, независимо от професионалната гимназия или университет”, каза министър Цоков. Той даде пример от Сингапур: през първите десетилетия в развитието на тази държава се отделя 1/3 от бюджета за развитие на образованието. „В момента и президентът, и министър-председателят са дългогодишни министри на образованието. В Сингапур всеки официален разговор, който се води с всяка делегация там – започва с образованието. Ние като общество трябва да приемем, че образованието е нещо, което може да развие България и  да даде едно по-добро бъдеще на нашите деца тук, в България. Затова този разговор наистина трябва да бъде на високо обществено и национално ниво“, допълни проф. Цоков.

Според Асоциацията демографският спад и липсата на адекватни реформи са сред водещите фактори за задълбочаване на кризата. Въпреки усилията за адаптиране на образователните програми към нуждите на бизнеса, системата остава недостатъчно гъвкава, а финансирането на принципа „парите следват ученика“ не стимулира качеството. Според прогнозите на Агенцията по заетостта през следващите години България ще изпита остър недостиг на специалисти в области като инженерство, строителство и здравеопазване. Съществуващите образователни програми, ориентирани главно към теоретични знания, са далеч от практическите изисквания на трудовия пазар.

Дискусията постави акцент върху неотложните реформи за удължаване на основното образование и активното участие на бизнеса в управлението на образователните програми, предложението на АИКБ за въвеждане на задължителна матура по математика получи пълна подкрепа от присъстващите. Участниците се обединиха около необходимостта от въвеждането на задължителна матура по математика след дванадесети клас и от рекламирането на образование по дефицитни специалности – както професионално, така и висше.

”В последните години визията за развитието на образованието изобщо, и по-специално – за висшето, от което съм част, безспорно се губеше. Да, имаме стратегия за развитие на висшето образование, имаме оперативен план към тази стратегия. За съжаление, оперативният план не се изпълнява съгласно разписаните срокове в него”, каза председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова. По думите й основният въпрос, който е поставен на дискусията, е дали искаме висшето образование и изобщо образованието в България да кореспондира с потребностите на икономиката. Според нея именно това е ключовият въпрос, и ако бъде отговорено на него, и  бъде начертан пътя за решаването му, България ще има и една много по-ефективна визия за развитието на образованието през следващите години.

Проф. Темелкова даде и реални примери от университети, които вече са изградили или продължават да градят мост между висшето образование и бизнеса, както и примери за конкретни специалности в университети, които са структурирани по идея и по предложение на бизнеса, каквито има и във ВУТП.

”Може би около половината от учебните планове във ВУТП са структурирани изцяло с препоръката, консултантството и помощта на много бизнес организации, което де факто привнася опита на работодателите в реалния обучителен процес. Там, където не можем да изградим такива цялостни учебни програми, такива специалности с бизнеса, там безспорно, и вече много университети го правят, се привличат експерти от практиката в реалния обучителен процес. Бизнесът също участва много адекватно в университетите чрез обзавеждането на зали, лаборатории, с инвестиции, с участие в практико-приложни проекти”, обясни проф. Темелкова.

Според нея трябва да има част от визионерството на българската държава по отношение на този мост между образованието и бизнеса – какви са стимулите за работодателите да внасят експерти от практиката в реалния обучителен процес, да инвестират в университети и училища, тъй като по думите й към момента ”университети и бизнес работят на мускули”.

Вижте цялата статия на БТА ТУК

Позицията на проф. Темелкова можете да видите ТУК