Семинар на тема „Предизвикателства пред развитието на висшето образование в България“ се проведе във Варна

Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища в България проф. д-р Миглена Темелкова бе специален гост на семинар на тема „Предизвикателства пред развитието на висшето образование в България“, който се проведе вчера във Варна, организиран от Икономическия университет в града и Националната агенция за оценяване и акредитация. Форумът бе открит от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, който се включи онлайн, и от ректора на ИУ – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. В семинара участваха още председателят на Комисията по образование и наука в 49-ото Народно събрание Красимир Вълчев, доц. д-р инж. Медиха Мехмед-Хамза – член на Комисията по образование и наука в НС, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. д-р Елиза Стефанова, зам.-председателят проф. д-р Мария Шнитер, доц. д-р Силвия Цветанска – член на Акредитационния съвет, областният управител на Варна проф. д-р Андрияна Андреева, ректори на висши училища в страната, представители на МОН, образователни институции, синдикати, партньори от бизнеса.

Темата за предизвикателствата пред висшето образование в България - особено актуална през последните седмици с оглед на протестите на университетите бе обсъдена още в началото на форума. Според проф. Миглена Темелкова заложените в държавния бюджет 39 милиона лева за заплати, са недостатъчни. "184 милиона лева е необходимата сума за да се изпълнят нормите на Закона за висшето образование", поясни проф. Темелкова. Тя допълни, че университетите остават в протестна готовност, но причината не са само заплатите.

"Искаме да се спазват нормите в Закона за висшето образование. В закона са предвидени 10% от бюджетите на университетите да бъдат за научно-изследователска и творческа дейност. В момента, всички университети, без БАН и военните училища, получават 1.5%. Т.е, университетите получават с 8.5% по-малко и едни 66 милиона лева се губят някъде", коментира проф. Темелкова.

„Предизвикателствата в законовите промени са много важни за висшето образование в България. В бъдещия парламент трябва да се види доколко могат да се диференцират и определят с точни характеристики и финансиране различните типове училища като изследователски, образователни и професионални, както и да имат ли отделен статут академиите по изкуства“, заяви в обръщението си към участниците в семинара служебният министър на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков. Според него много важно предизвикателство е начинът на финансиране на висшето образование, който не е свързан само с промените в закона, а и с прилагането на подзаконовата рамка, защото не е на брой преподаватели и студенти, а на база качество, което означава много упорита съвместна работа, за да се определи съотношението в отделните професионални направления. Той заяви, че системата на висшето образование е една от най-добре реформираните социокултурни системи у нас. Според него едни от достиженията в нашето общество, които трябва все по-често да се сочат като пример, са свързани с дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и нормативните промени, които целят оценяване и финансиране съобразно качеството.

„Критериите за оценка качеството на висшето образование у нас са като европейските, но е нужно да се намалят индикаторите, на база на които се извършва“, заяви председателят на НАОА проф. д-р Елиза Стефанова. В момента индикаторите са 100 и това затруднява висшите училища. Проф. Стефанова допълни, че вече е направена някаква диференциация на университетите, например на академиите по изкуства и по спорт. „Тепърва обаче е нужно още прецизиране, за да отговарят индикаторите в по-голяма степен на спецификата на различните висши училища.“ – заяви председателят на НАОА. Тя подчерта, че е задължително да се изгради и единна електронна инфраструктура, която да облекчи още повече процеса на оценяване на университетите.

„Качеството на висшето образование е много комплексен феномен и досега никъде по света не е даден обективен отговор какво точно представлява“ – това заяви ректорът на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. Според него опитите за измерването на качеството изискват да се намери пресечната точка между обективните и необективните критерии, защото понякога вторите са от изключително значение, например свързаните с изкуствата.

Проф. д-р Миглена Темелкова бе модератор на дискусията на тема: „Визия за висшето образование в България“. Тя подчерта, че най-важното е да се направи дигиталната система, предвидена в Закона за висшето образование, която ще позволява много по-лесното набавяне на документите, нужни на НАОА за акредитацията на университетите. Според нея е задължително да се съкратят сроковете на оценяването им, което сега продължава над една година. Като проблем проф. Темелкова посочи и това, че в страната има три вида висши училища, но законът дефинира само научноизследователските. Тя смята, че е нужно да се изработи нормативна уредба и за другите два вида – практико-приложни и образователни, а на тази база би следвало и критериите за акредитацията им да са различни.

Съветът на ректорите на висшите училища има предложения, участва във всички работни групи по темата. През последната година се работи активно точно върху дефинирането на висшите училища. „Накрая нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроектът за премахването на студентските такси“ – коментира проф. Темелкова. Тя посочи, че в момента висшето образование в България е изправено пред няколко големи предизвикателства. Първото е демографско и показва, че в следващите няколко години вътрешният ресурс ще бъде напълно изчерпан. Няма друг път за развитие, освен отварянето на системата към международния пазар. Второто е връзката на образованието с бизнеса. „Когато се правят реформи във висшето образование те трябва да бъдат с дневен ред в съгласие и в координация със системата“, каза проф. Темелкова.