Председателят на съвета на ректорите на висшите училища в България проф. д-р Миглена Темeлкова бе специален гост на Международната конференция за социално включване и микрокредити, организирана от Министерството на образованието и науката на 18 и 19 септември 2024 г. в гр. София. Проф. Темелкова взе участие в дискусията на тема „Възможности и препядствия пред развитието на микрокредити в България“. Заедно с нея в панела се включиха Ваня Грашкина – главен секретар на НАЦИД, Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Даниела Трани – експерт по Болонския процес. Модератор бе Ивана Радонова - началник на отдел „Политики във висшето образование“ към МОН.
Темите в дискусията бяха защо Европейският съюз залага все повече на микрокредитите, защо тази тема става все по-важна и какво е необходимо да се актуализира в българската нормативна уредба.
„Обществеността вече е осъзнала, че ученето през целия живот и надграждането на компетентността, знанията и уменията носят допълнителни доходи и точки при търсенето на работа, което означава, че ние имаме една назряла потребност от развитието на подобни краткосрочни курсове“, каза проф. Темелкова по време на конференцията. „Връзката при микрокредитирането между образователната институция и бизнеса е неразривна – тя трябва да присъства достатъчно осезаемо. В последните години българските висши училища са все по-отворени за подобни релации – много университети имплементират определени бизнес практики в своето обучение. Точно тази връзка е принадената стойност на тези обучения, които висшите училища организират. Но тук опираме до липсата на регулация“, заяви проф. Темелкова.
„Микрокредитите са предизвикателство не само у нас, но и в цялото европейско образователно пространство“, каза г-жа Ваня Грашкина и допълни, че у нас съществува терминът "обучение за повишаване на квалификацията" и единствено в чл. 43 от Закона за висшето образование се среща подобна формулировка.
„Работодателите биха искали максимално бързо да бъдат въведени микрокредитите в българското законодателство и висшето образование, тъй като това ще даде една по-голяма гъвкавост на самите обучения и ще бъде много по-бързо придобиването на конкретни практически умения. За целта те очакват тези курсове да бъдат разработвани съвместно с тях“, каза г-жа Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Тя допълни, че те трябва да са достъпни и краткосрочни – с продължителност до 3 месеца и да бъдат международно признати.
В първия ден на конференцията панелист в дискусията „Добри практики в социалното включване бе проф. Христо Бозов, ректор на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" – Бургас. Участие във форума взе и зам.-ректорът на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Анна Иванова. Основните теми на събитието бяха свързани с разработване на индикатори за оценка на качеството на висшето образование, свързани с достъп на студенти от уязвими групи (с акцент върху мигранти и студентите с увреждания) в контекста на социалното включване; качество на учебния процес за тези групи студенти, включително електронно обучение и микрокредити.
Международната конференция се проведе в рамките проекта START, съфинансиран по програма „Еразъм+“, който дирекция „Висше образование“ в МОН реализира в партньорство с Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), Румънската агенция за осигуряване на качеството във висшето образование (ARACIS) и Българския съвет за бежанци и мигранти (БСБМ). В събитието участваха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, Елиза Стефанова, председател на НАОА, Ванеса Ванеса Дебие-Сантон, ръководител на звено B1 Висше образование, Европейска комисия, д-р Франсеск Педро, директор на Международния институт за висше образование в Латинска Америка и Карибите на ЮНЕСКО, Александър Шушниар, директор на Европейския регистър за осигуряване на качеството на висшето образование, Кристина Гитулика директор на Румънската агенция за осигуряване на качеството във висшето образование и зам.-председател на работната група за развитие на Болонския процес, представители на фламандската и британската агенции за осигуряване на качеството във висшето образование, ректори, представители на бизнеса и на различни институции.