Доклад за анализ на проекта на бюджет на държавните висши училища за 2026 г.

Изготвен от Комисията по бюджет и финанси към Съвета на ректорите
 

Основополагащ за настоящия анализ е чл. 16, ал. 4 от Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., приет с Решение № 781 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и материалите към него. Представя се и информация от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., Постановление № 28 на Министерския съвет от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., както и публикуваните на официалния уебсайт на Министерство на образованието и науката (МОН) Годишни финансови отчети на държавните висши училища (ДВУ) към 31.12.2024 г., Тримесечни финансови отчети на ДВУ към 30.09.2024 г. и Тримесечни финансови отчети на ДВУ към 30.09.2025 г.

С цел постигане на сравнимост на финансовите данни стойностите са представени основно в лв., като стойностите са превалутирани по фиксинга на БНБ за лева спрямо еврото – 1,95583 BGN/EUR. В настоящия доклад се прилага сравнителния метод за анализ на финансови данни, при който се сравняват текущ спрямо предходен период, а за 2026 г. – предстоящ спрямо текущ период. При наличие на несъпоставимост на финансовите данни за отделните периоди се установяват тенденциите от предходен (респ. текущ) период, които се прилагат през текущия (респ. предстоящия) период.

• Преглед на прогнозните бюджетни трансфери на ДВУ за 2026 г.

За предстоящата година общото увеличение на бюджетните трансфери за ДВУ се очертава в размер малко над 62,6 млн. евро (122,7 млн. лв.), което представлява 10,13% ръст в сравнение с бюджета за 2025 г. Средното увеличение на бюджетния трансфер за висше образование е 9,30%, което означава, че при запазване на съотношението на отделните показатели на бюджетната субсидия за 2025 г. (средства за издръжка на обучението – 86,76%, средства за присъщата на ВУ научна, научноизследователска и художествено-творческа дейност – 1,08%, средства за социално-битови разходи – 10,75%, капиталови разходи – 0,46% и други трансфери – 0,95%), това води до следните прогнози:

• ръст в средствата за издръжка на обучението с 54,4 млн. евро (106,4 млн. лв.);
• ръст в средствата за присъщата на ВУ научна, научноизследователска и художествено-творческа дейност с 674 хил. евро (1,3 млн. лв.);
• ръст в средствата за социално-битови разходи с 6,7 млн. евро (13,2 млн. лв.);
• ръст в капиталовите разходи с 291 хил. евро (569 хил. лв.);
• ръст в другите трансфери с 596 хил. евро (1,2 млн. лв.).

По прогнозни данни средствата, осигурени за ДВУ са в размер на 681,7 млн. евро (1,333 млрд. лв.), което представлява около 0,63 на сто от прогнозния БВП за 2025 г., което е далеч от предвидените с чл. 90а от Закона за висшето образование (ЗВО) – 0,90%. В сравнение общата стойност на бюджетния трансфер за ДВУ по Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е почти 1,211 млрд. лв., което е 0,60 на сто от БВП за 2024 г. (204,907 млрд. лв.).

По отделни ДВУ изменението, изразяващо се в нарастване на бюджетния трансфер за същите за 2026 г. спрямо 2025 г. може да се представи в следната Табл. 1:

Табл. 1.

Изменение на бюджетния трансфер за ДВУ
за 2026 г. спрямо 2025 г.

От изложената по-горе информация с най-голям ръст в бюджетните си трансфери за 2026 г. са Университет по архитектура, строителство и геодезия с 22,46%, Университет по хранителни технологии – Пловдив с 16,23%, Медицински университет - Плевен с 13,50%, Тракийски университет – Стара Загора с 13,29% и Технически университет – София с 13,08%. От друга страна с най-малък ръст в бюджетния трансфер са Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" с 0,76%, Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" с 2,26%, Висше строително училище "Любен Каравелов" с 4,07%, Химикотехнологичен и металургичен университет с 5,55% и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив с 5,72%.

На следващо място, ръстът в общата стойност на бюджетния трансфер е на второ място в средносрочен план. Динамиката в изменението на бюджетните трансфери на ДВУ е представена в следната Табл. 2:

Табл. 2.

Изменение на бюджетния трансфер за ДВУ
в средносрочен план.

От изложената по-горе информация за 2025 г. с най-голям ръст в бюджетните си трансфери са УНСС със 74,95%, Университет по архитектура, строителство и геодезия със 71,53%, Технически университет - София с 69,91%, Лесотехнически университет с 62,78% и Софийски университет „Свети Климент Охридски“ с 58,90%. От друга страна с най-малък ръст в бюджетния трансфер са Медицински университет – Плевен с 27,20%, Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" с 28,83%, Русенски университет "Ангел Кънчев" с 31,37%, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" с 34,49% и Медицински университет – Варна с 35%.

За 2024 г. с най-голям ръст в бюджетните си трансфери са Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" с 14,95%, Национална музикална академия с 14,57%, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с14,02%, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" с 12,66% и Университет "Асен Златаров" с 11,80%. От друга страна с реализирано намаление на бюджетния трансфер за 2024 г. спрямо 2023 г. са Висше училище по телекомуникации и пощи с (-7,69%) и Висше строително училище "Любен Каравелов" с (-1,21%), т.е. при тези две ВУ има намаление на трансфера спрямо предходната година, а с най-малко нарастване на бюджетния трансфер са Аграрен университет с 0,88%, Медицински университет – Варна с 1,57% и Университет по хранителни технологии – Пловдив с 3,22%.

• Анализ на тенденциите при изпълнението на бюджетите на ДВУ за 2025 г.

Настоящата част от доклада се базира на тримесечните финансови отчети на ДВУ от 1.01.2024 г. до 30.09.2025 г., претеглени с установената тенденция за последното тримесечие на 2024 г. по отношение на процентното изпълнение на финансовите показатели за 2025 г. За целите на анализа са представени три сценария, както следва:

• Сценарий 1 „Песимистичен“;
• Сценарий 2 „Реалистичен“;
• Сценарий 3 „Оптимистичен“.

Относно основните финансови показатели по консолидирания бюджет на ДВУ към края на 2025 г. данните могат да се представят в следната Табл. 3.:

Табл. 3.

Прогнозно изпълнение на Бюджета на ДВУ за 2025 г.

          При сценарий 1 се наблюдава, че прогнозираният размер на приходите по бюджета може да се преизпълни и годината да завърши със 104,56%. Техният относителен дял спрямо бюджетния трансфер за периода е приблизително 39,70%. При разходите се наблюдава неизпълнение, като стойността им към края на отчетния период следва да е около 92,03% от първоначално планираната. Относно най-значителното разходно перо, а именно разходите за персонал (в т.ч. за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), се наблюдава преизпълнение от 103,08%. Неговият дял спрямо бюджетния трансфер възлиза на 104,07%. За останалите разходни показатели най-значителен дял са разходите за текуща издръжка (в т.ч. комуналните разходи, за услуги, за материали и др. под.), чието изпълнение следва да е около 83,84%. Делът на тази категория разходи се равнява на 17,67% от бюджетния трансфер за годината, като пълното му изпълнение може да добие стойност от 21,07%. Друг съществен момент представлява неизпълнението по консолидирания бюджет на разходите за придобиване на нeфинансови активи (т. нар. „капиталови разходи“), което е 52,25%, като заемат дял от бюджетния трансфер от 12,30%. Реализираното на прогнозираната стойност на 100% би заела дял в бюджетния трансфер от 23,54%.

 Изпълнението на бюджета за 2025 г. по Сценарий 1 завършва с бюджетен дефицит за ДВУ, който възлиза на 34 360,2 хил. лв., или 15,98% от първоначално предвидения. Това означава, че преходният остатък от налични парични средства по банкови сметки и в брой, който в началото на периода възлиза на 493 279,4 хил. лв., в края на 2025 г. се очаква да бъде около 458 919,2 хил. лв.

При сценарий 2 се наблюдава, че прогнозираният размер на приходите по бюджета може да не се изпълни, като към края на периода същият добие стойност от 98,78% спрямо първоначално планираният. Техният относителен дял спрямо бюджетния трансфер за периода е приблизително 37,50%. При разходите се наблюдава неизпълнение, като стойността им към края на отчетния период следва да е около 86,43% от първоначално планираната. Относно най-значителното разходно перо, а именно разходите за персонал (в т.ч. за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), се наблюдава неизпълнение от 93,51%. Неговият дял спрямо бюджетния трансфер възлиза на 94,40%. За останалите разходни показатели най-значителен дял са разходите за текуща издръжка (в т.ч. комуналните разходи, за услуги, за материали и др. под.), чието изпълнение следва да е около 86,41%. Делът на тази категория разходи се равнява на 17,67% от бюджетния трансфер за годината, като пълното му изпълнение може да добие стойност от 18,21%. Друг съществен момент представлява неизпълнението по консолидирания бюджет на разходите за придобиване на нeфинансови активи (т. нар. „капиталови разходи“), което е 53,35%, като заемат дял от бюджетния трансфер от 12,56%.

 Изпълнението на бюджета за 2025 г. по Сценарий 2 завършва с бюджетен излишък за ДВУ, който възлиза на 48 749,2 хил. лв., или (-22,67%) от първоначално предвидения. Това означава, че преходният остатък от налични парични средства по банкови сметки и в брой, който в началото на периода възлиза на 493 279,4 хил. лв., в края на 2025 г. се очаква да бъде около 542 028,6 хил. лв.

При сценарий 3 се наблюдава, че прогнозираният размер на приходите по бюджета може да се преизпълни и годината да завърши с със 104,56%. Техният относителен дял спрямо бюджетния трансфер за периода е приблизително 39,70%. При разходите се наблюдава неизпълнение, като стойността им към края на отчетния период следва да е около 86,43% от първоначално планираната. Относно най-значителното разходно перо, а именно разходите за персонал (в т.ч. за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), се наблюдава неизпълнение от 93,51%. Неговият дял спрямо бюджетния трансфер възлиза на 94,40%. За останалите разходни показатели най-значителен дял са разходите за текуща издръжка (в т.ч. комуналните разходи, за услуги, за материали и др. под.), чието изпълнение следва да е около 86,41%. Делът на тази категория разходи се равнява на 17,67% от бюджетния трансфер за годината, като пълното му изпълнение може да добие стойност от 18,21%. Друг съществен момент представлява неизпълнението по консолидирания бюджет на разходите за придобиване на нeфинансови активи (т. нар. „капиталови разходи“), което е 53,35%, като заемат дял от бюджетния трансфер от 12,56%.

 Изпълнението на бюджета за 2025 г. по Сценарий 3 завършва с бюджетен излишък за ДВУ, който възлиза на 76 893,8 хил. лв., или (-35,76%) от първоначално предвидения. Това означава, че преходният остатък от налични парични средства по банкови сметки и в брой, който в началото на периода възлиза на 493 279,4 хил. лв., в края на 2025 г. се очаква да бъде около 570 173,2 хил. лв.

Следва да се обърне внимание, че бюджетният трансфер, който фигурира в отчета по прогнозни и по отчетни данни е 1 284 228,4 хил. лв., което е повече от заложения по Закона за държавния бюджет за 2025 г. – в размер на 1 210 616,7 хил. лв. За установената разлика липсват данни, на чиято база да се направи по-задълбочен анализ. Друг съществен момент относно бюджетния трансфер представлява реалния превод на публични средства по банковите сметки на ДВУ. Последните са бюджетните организации от подсектор „Централно управление“ и като такива прилагат „схемата на централизираните разплащания“ по отношение на осигурителните вноски и ДДФЛ. Това означава, че тези финансово-отчетни обекти се калкулират като „поети трансфери“ от държавата и за тях не се реализира реален превод на парични средства, а сумата се приспада от входящия бюджетен трансфер. В този ред размерът на поетите трансфери съставлява около 27% от общия бюджетен трансфер, което означава, че реално ДВУ ще получат за усвояване малко над 1 011 203,5 хил. лв.

Тук следва да се отбележи, че в посочените сценарий не се включват и средствата под формата на бюджетен трансфер по национални програми, финансирани от държавния бюджет, с които се извършват най-вече капиталови разходи и разходи за текуща издръжка. С тях до края на отчетния период следва да се увеличи размера на бюджетния трансфер, респ. да се увеличат и извършените разходи в частта за бюджетирането им, както и в частта за отчитането им.

• Финансова прогноза за Бюджета на ДВУ за 2026 г.

С установените тенденции по Сценарий 2 е извършено планиране на Бюджета на ДВУ за 2026 г. и сравнението му с Бюджета на ДВУ за 2025 г. като е претеглен първоначално определения бюджетен трансфер със Закона за държавния бюджет за 2025 г. Финансовите данни по отделни показатели са изложени в Табл. 4., както следва:

Табл. 4.

Финансова прогноза за Бюджета на ДВУ за 2026 г.

            Предвижда се ръст в приходната част на бюджета с около 3,91%. Отчетен е фактът, че за първата половина на годината ДВУ не могат да влияят върху вече определените размери на най-големите приходоизточници – приходите от семестриални такси. Поради тази причина този ръст следва да се отчете за втората половина на 2026 г.

По отношение на разходите се предвижда среден ръст от 16,72%. Най-значителното нарастване се наблюдава при разходите за персонал – 21,64%. Причините за същото се изразяват в разпоредбата на чл. 92, ал.3 от ЗВО, при който минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност следва да бъде не по-малко от 125 на сто от размера на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. По данни на НСИ към м. юни т.г. средната брутна РЗ за най-ниската академична длъжност следва да достигне около 3050 лв. за 2026 г., което представлява ръст от 9,70%. Като се има предвид, че след покачването на заплатата за най-ниската академична длъжност следва да има и покачване на заплатите на останалите академични длъжности с приблизително същото съотношение, това означава, че най-голямото разходно перо в бюджетите на ДВУ – разходи за заплати, ще се покачи с около 13,81%, отчитайки и среден процент на клас прослужено време. Наред с посоченото, с вдигането на прага на максималния осигурителен доход и покачване на осигурителната тежест с 2 пр. п., това води до увеличение на разходите за заплати и осигуровки за сметка на служителите, само за академичния състав с поне 14,61%. За неакадемичния състав, който съставлява средно около 35% от целия кадрови състав, следва да се предвиди увеличението на минималната работна заплата – 12,62%, което означава, че и за останалите длъжности в администрацията следва да се увеличат възнагражденията с приблизително същия размер за да се избегне прилагането на евентуален дискриминационен признак. Като се добави и среден процент на клас прослужено време, заедно с осигурителната тежест, която следва да понесе всеки работодател заради промяната в КСО, покачването е ще е около 15,95%.

За останалите разходни показатели не трябва да се пренебрегва и прогнозираната инфлация за 2026 г., която по предварителни данни е предвидена около 3,6 %. В този ред по прогнозни данни от бюджета на МОН за ДВУ за 2025 г. разходите за издръжка (в т.ч. разходите за материали, услуги, комунални разходи и др. под.), капиталовите разходи и лихвите се покачват с приблизително същото отношение. Общата стойност на тези разходи възлиза на  44,53% от прогнозния размер на бюджетната субсидия за 2026 г.

Социалните разходи, в т.ч. и стипендиите е прогнозирано увеличени от 27,03%, калкулирано въз основа на увеличението на праговете на стипендиите за студенти, докторантската стипендия и евентуалното покачване на субсидията за леглоден в студентските общежития и субсидията за храноден в студентските столове.

За субсидиите, които ДВУ предоставят на подведомствени разпоредители е предвидено покачване от малко под 8% въз основа на установените през годините – 2024 г. и 2025 г. тенденции по отношение на изменението им.

Очакваното изпълнение на бюджета за 2026 г. следва да завърши с бюджетен дефицит за ДВУ, който възлиза на приблизителна стойност от 479 055,5 хил. лв. Това означава, че при покриване на негативния резултат от преходния остатък от предходната 2025 г., същият в края на 2026 г. се очаква да бъде около 62 973,1 хил. лв., т. е. голяма част от ДВУ има вероятност да изпаднат в състояние на неплатежоспособност.

По отношение на изложеното в настоящата част от доклада, в Съвета на Ректорите на висшите училища в Р България са постъпили становища от академичните ръководства на ДВУ, които в по-голямата си част изразяват притеснения по отношение на финансовите данни за бюджетния трансфер за конкретни висши училища, определен в чл. 16, ал. 4 от Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., приет с Решение № 781 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и материалите към него, както липсата на прозрачност по отношение на калкулирането им, което е в нарушение на чл. 20, т. 7 от Закона за публичните финанси. Изразените становища могат да се обобщят, както следва:

• Аграрният университет – Пловдив, изразява становище, че „така предложеният бюджет не осигурява нито условия за развитие, нито за устойчиво функциониране“, а единствено условия за „оцеляване, при това несигурно“.
• Университетът по хранителни технологии – Пловдив, изразява мнение, че посочената в проектобюджета обща сума за бюджета на университета „не позволява да се направи анализ и планиране на приходната и разходна част на бюджета на висшето учебно заведение“. За целта е необходима информация за разбивката на елементите на бюджетния трансфер, както и какъв е предполагаемия размер за 2026 г. на възнаграждението за заемане на най-ниската академична длъжност.
• Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ изразява мнение, че не възразява по проекта на бюджет в частта, касаеща университета.
• ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – В. Търново, изразява становище, че предложеният размер на бюджетния трансфер е недостатъчен за покриване на разходите и целите на университета, като въз основа на собствени изчисления на база актуализираните след публикуването на проекта на закон на национално ниво размер на МРЗ за 2026 г., увеличението на стипендиите на студенти и докторанти, увеличението на осигурителната тежест на работещите, актуализация на заплатите на неакадемичен и академичен състав, са необходими допълнителни средства около 2,1 млн. евро.
• Тракийският университет – Стара Загора, изразява становище, че представеният проект на бюджетен трансфер не осигурява нормалното функциониране на университета, тъй като в проекта на бюджет на същия се наблюдават изменения, при които разходната част надвишава приходната част, при което се създава риск от дефицит в изпълнението на основните дейности. Освен това, предвидените средства са недостатъчни за актуализиране на възнагражденията на кадровия състав, липса на достатъчно финансов ресурс за обновяване и модернизиране на учебно-материалната база. Собствените изчисления предвиждат недостиг на парични средства в размер, вариращ между 6-10% от общата стойност, които са необходими за функционирането на дейността на висшето училище.
• Медицинският университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, изразява мнение, че не може да бъде формирано и мотивирано становище по отношение на бюджета на висшето училище, тъй като на този етап липсва информация за разбивката на елементите на бюджетния трансфер по отношение на средствата за издръжка на обучението, в т.ч. данни за средно-приравнен брой учащи, средно-претеглен норматив в лв. на един учащ, базов норматив на учащите, разходите за възнаграждения, капиталовите разходи, коефициента по ПМС № 328/2015 г., както и за средствата за студентски столове и общежития.
• Медицинският университет – Плевен, изразява становище за липсата на необходимата информация по отношение на разбивката на елементите от бюджетния трансфер, на чиято база да изготви бюджета на университета.
• Икономическият университет – Варна, изразява становище с опасения по отношение на размера на увеличението на бюджетния трансфер на университета за 2026 г. спрямо 2025 г., което трудно би покрило ръста на разходите на висшето училище.
• Университетът по библиотекознание и информационни технологии – София, изразява становище, че към настоящия момент не може да се даде точно мнение по отношение на бюджетния трансфер на висшето училище. Собствените им разчети показват, че този трансфер няма да бъде достатъчен за покриването на разходите на институцията за периода, т.е. ще бъде реализиран бюджетен дефицит за 2026 г.
• Лесотехническият университет – София, изразява мнение, че приема с „резерви проектобюджета за 2026 г.“, тъй като се наблюдава неяснота по отношение на ръста на възнагражденията за най-ниската академична длъжност, която определя политиката за формиране на възнагражденията на висшето училище, както и относно капиталовите разходи, които не позволяват залагането на по-амбициозна капиталова програма, защото бюджетният трансфер е достатъчен основно за покриването на средствата за възнаграждения и текущите разходи.
• Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" – София, изразява мнение с писмо до Министър-председателя, Министъра на образованието и науката, Министъра на финансите, Председателя на Съвета на Ректорите и Председателите на парламентарните групи, с което изразява силното си притеснение относно финансовата устойчивост на институцията през 2026 г. За покриването на разходите за възнаграждения и другите текущите разходи на висшето училище са необходими допълнително около 1 млн. лв.
• Висшето строително училище "Любен Каравелов" – София, изразява становище, адресирано до Министър-председателя, Министъра на образованието и науката, Министъра на финансите, Председателя на Съвета на Ректорите и Председателите на парламентарните групи, с което изразява силното си притеснение относно финансовата стабилност на организацията през 2026 г. За обезпечаването на разходите за възнаграждения, разходите за издръжка (в т.ч. комуналните разходи) и капиталовите разходи са необходими допълнително около 1,3 млн. лв.
• Висшето училище по телекомуникации и пощи – София, изразява становище, че средствата, предоставени като увеличение на бюджетния трансфер за 2026 г. са достатъчни само за покриване на разходите за възнаграждения на академичния състав, в т.ч. и увеличената осигурителна тежест, която следва да понесе организацията след последните промени в осигурителното законодателство. Предоставените средства не са достатъчни за увеличение на възнагражденията на неакадемичния състав и евентуалното покачване на разходите за издръжка, претеглени с очакваната инфлация за 2026 г. За периода висшето училище очаква да бъде реализиран бюджетен дефицит.
• Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив, изразява становище, че кумулативният ефект за бюджета на висшето училище за 2026 г. се изразява в реализирането на бюджетен дефицит в размер на приблизително 173,9 хил. евро, което би довело до налагането на мерки като ръст в таксите за обучение, оптимизиране на социални политики, както и отлагане на планирани капиталови разходи през периода.
• Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, изразява становище, че не разполага с необходимата информация относно разпределението на бюджетния трансфер по отделни показатели, в т.ч. най-вече за средствата за издръжка на обучението и за средствата за социално-битови разходи за студенти и докторанти, чрез които се финансират основните разходи по бюджета на висшето училище. На тази база в становището се изразява надежда, че в размера на субсидията на академията и на ДВУ като цяло, са отразени адекватно увеличението на възнаграждението за най-ниската академична длъжност, както и ръста на възнагражденията на останалата част от академичния и административния състав, заедно с осигурителната тежест за бюджетния период.
• Шуменският университет „Еп. Константин Преславски“ изразява становище, че планираният ръст на бюджетния трансфер няма да успее да покрие увеличението на разходи за възнаграждения (в т.ч. и осигурителни вноски за сметка на работодателя), като се акумулира разлика от (-5,6%), които следва да се покрият от генерираните собствени приходи през периода. Наред с посоченото се изразява притеснението, че с въвеждането на еврото следва ръст в разходите за издръжка, което ще утежни допълнително финансирането за сметка на собствените приходи от страна на университета. Освен това, като допълнителен проблем се калкулира и влязлото в сила съдебно решение, с което право на стипендии имат и студентите в платена форма на обучение, което ще наложи допълнителни разходи в това отношение.
• Техническият университет – Варна, изразява мнение, че увеличението на бюджетния трансфер на университета за 2026 г. с 9,5% спрямо този за 2025 г. ще позволи обезпечаването на разходите за персонал, енергия, материали и др. разходи, с което ще може да бъде осигурено нормалното функциониране на образователната институция.

• ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Следва да се обърне внимание, че Комисията по бюджет и финанси към Съвета на Ректорите извършва анализа в настоящия доклад въз основа на публичните данни, с които разполага. За по-детайлен и обективен анализ следва да се представят данни от страна на МОН и самите ДВУ по отношение на разбивката на отделните показатели в бюджетния трансфер за 2026 г., натуралните показатели за броя действащи студенти по отделни ПН, натуралните показатели за числеността на академичния и неакадемичния състав и достигнатите размери на основните възнаграждения, относителния дял, който се заплаща за клас прослужено време и др. допълнителни възнаграждения, натуралните и финансовите показатели на комуналните разходи, съставляващи разходите за текуща издръжка, очакваните плащания по договори за извършване на капиталови разходи за 2026 г. и източника на осигуреното им финансиране и др. под.

На база изложеното по-горе, може да се направи извод, че за ДВУ се очертава трудна във финансово отношение година. Увеличението на бюджетната субсидия с 10,13% не е достатъчно да се покрие покачването на разходите за персонал и увеличената спрямо тях осигурителна тежест. За да се гарантира някакъв санитарен минимум по отношение на крайното бюджетно салдо (финансовия резултат) за 2026 г. размерът на бюджетния трансфер следва да може да покрие разходите за персонал и социалните разходи за стипендии и социално-битови потребности на студенти и докторанти на ДВУ, които по прогнозни данни възлизат на 1 721 091,1 хил. лв. Посочената сума представлява 0,81 на сто от прогнозния размер на БВП на страната за 2025 г., което е в съответствие с разпоредбата, която предвижда законодателя с чл. 90а от ЗВО.

В противен случай, ДВУ следва да разчитат на първо място на генерираните собствени приходи, при които също са ограничени поне до края на първата половина от годината, поради фактът, че таксите за обучение са определени и приети с решение на МС, което означава, че академичните ръководства не могат да се позовават на пазарните принципи и да ги увеличават. На следващо място ДВУ следва да разчитат на натрупаните през годините преходни остатъци (в случай, че има такива и същите са достатъчни), тъй като това е единственото, което ще им гарантира финансова устойчивост през годината. И не на последно място, ДВУ следва да предприемат мерки по оптимизация на разходите чрез съкращаване на академичен и неакадемичен състав, както и намаляване на разходите за текуща издръжка в частта за комуналните разходи и външните услуги, които използват.

В заключение, Комисията по бюджет и финанси към Съвета на Ректорите на висшите училища в Р България се обеднява, че е крайно необходима цялостна промяна в модела за финансиране на ДВУ. Видимо от изложената фактология в настоящия доклад и становищата на академичните ръководства на ДВУ е, че действащия към настоящия момент модел не е достатъчно адекватен за покриване на реалните потребности на същите. Принципът, на който трябва да се базира е „ефективност на публичните финанси“, т.е. бюджетния трансфер следва да се определя въз основа на постигнат резултат на обучението на студенти, обвързан с качеството на знания, умения и компетенции, които същите придобиват в хода на образователния процес, а не на брой записани студенти, изразени в „средно-приравнен брой учащи“, умножени по „средно-претеглен норматив в лв.“.