ПОЗИЦИЯ
На Управителния съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България по публични твърдения относно проведеното редовно присъствено заседание на Сдружението на 11 юни 2026 г. във ВТУ „Тодор Каблешков“
Във връзка с публични твърдения, направени след проведеното на 11 юни 2026 г. редовно присъствено заседание на Съвета на ректорите на висшите училища, Управителният съвет счита за необходимо да внесе яснота относно протичането му и да заяви категоричната си позиция по отношение оспорването на легитимността и статута на организацията.
Досега в 33-годишната история на Съвета на ректорите, независимо от съществувалите между членовете му различни възгледи и неизбежни противоречия, никога не се е стигало до ситуация да бъдат поставяни под съмнение неговата обществена легитимност и юридически статут.
Твърдението, че са налице две организации, носещи наименованието „Съвет на ректорите“ – една, действаща като сдружение с нестопанска цел, и друга – особен публичноправен субект по смисъла на чл. 23 от Закона за висшето образование, са неиздържани юридически, неотговарящи на проверката на фактите исторически и нелегитимни обществено. Подобна теза руши самия фундамент на академичната автономия и заличава работата, успехите и постиженията на редица учени и общественици, вложили усилия и участвали с работата си в затвърждаване на авторитета на Сдружението, включително и в международен план. Към настоящата позиция прилагаме доклад, ясно обосноваващ юридическия идентитет и управленска приемственост на единственото Сдружение на Съвета на ректорите от 1993 година досега.
Изразяваме огромните си притеснения, че подобни действия могат да бъдат интерпретирани като опит да се саботира работата на Съвета на ректорите от страна на външни за системата фактори. Не желаем да вярваме, че се правят опити да се изземе компетентността и функциите на Съвета на ректорите, чрез подронване на авторитета и поставяне под съмнение на легитимността му.
Управителният съвет на нашата организация не е отказвал да бъдат обсъдени въпросите, поставени от напусналите заседанието колеги – напротив, отправените искания бяха уважени, като единственото настояване беше това да бъде направено по законоустановения ред, което е видно и от записа на заседанието, представляващ неразделна част от протокола.
Обръщаме внимание на изискванията на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, според който по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения.
Това бе ясно пояснено юридически и бе предложен законосъобразен вариант исканата дискусия да бъде проведена. Именно отказът от провеждането на подобен разговор навежда на мисълта, че конфронтацията е търсен спътник на дискусията с цел да се компрометира заседанието.
Независимо от случилите се събития оставаме отворени за диалог с колегите, което е основната и най-важна част от академизма, към който претендираме, че се придържаме. Всякакви действия по налагане на правото на силата като заместник на силата на правото обслужват само и единствено архитектите на разделението, които използват висшите училища за собствени цели. Призоваваме обществото внимателно да следи протичащите процеси в системата, защото висшите училища не съществуват заради самите себе си, а заради обществения интерес и просперитет!
С уважение:
Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България
ДОКЛАД
Относно легитимността на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България
Разграничението между Сдружението на Съвета на ректорите, регистрирано понастоящем съгласно ЗЮЛНЦ и Съвета на ректорите, регламентиран нормативно в чл. 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) е неправилно и не почива на юридически и фактически предпоставки. Сдружението на Съвета на ректорите, което понастоящем е регистрирано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, с ЕИК/БУЛСТАТ 130307629 и органът по чл. 23 ЗВО са един и същ правен субект, като между тях не може и не трябва да се търси никаква двойственост, разлика или противопоставяне, каквито изводи се опитват да се внушават.
На първо място ЕИК/БУЛСТАТ номерът е един от индивидуализиращите правни белези на юридическите лица, съответстващ на ЕГН на физическите лица. Характерно за него е, че той съпътства целия „живот“на юридическото лице – от неговото учредяване до неговото прекратяване на някое от предвидените в закона основания и не може да бъде променян. Изследване и проследяване на историята на Съвета на ректорите показват, че този негов белег е останал непроменен през годините, като същевременно липсва друг правен субект с подобно наименование и предмет на дейност.
Представеното актуално състояние, издадено от Софийски градски съд (съдът по регистрация на Съвета на ректорите), показва, че като правен субект той възниква с Решение от 15 март 1993 г. Регистрацията е осъществена по реда на отменената вече част на Закона за лицата и семейството и измененията в управлението му могат да бъдат ясно проследени по партидата на сдружението в годините назад. Те създават непрекъсваема верига от свързани вписвания, които изключват по какъвто и да е начин да е осъществявана промяна на правосубектността на организацията.
Към момента на учредяване на Сдружението на Съвета на ректорите настоящият Закон за висшето образование все още не е съществувал и организацията не е била регламентирана в действащото по това време законодателство, регулиращо материята на висшето образование.
Законовото регламентиране на статута и компетентността на вече съществуващия Съвет на ректорите става с изменение на нормата на чл. 23 ЗВО (ДВ, бр. 60 от 1999 г.).
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.
(2) Съветът на ректорите:
1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;
2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;
3. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;
4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)
(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.
С изменението на чл. 23 ЗВО нито се създава нова паралелна и несъществуваща до този момент правна структура, нито Съветът на ректорите се превръща в държавен орган. Видно както от разпоредбата на чл. 23 ЗВО, така и от стенографските протоколи при нейното приемане е, че тя не само не цели създаването на нов орган, а напротив цели само и единствено законово закрепване на статута и правомощията на съществуващото сдружение, идентично с органа по чл. 23 ЗВО. Категорично не се подкрепя от стенографските протоколи и от финалната редакция на нормата твърденията, че „съществуващото сдружение дублира името на Съвета на ректорите“.
Изказванията на депутатите и направените предложения от ресорните комисии на Народното събрание са ясен знак за волята на народните представители при приемането на разпоредбата на чл. 23 ЗВО :
СТАНОВИЩЕ на Комисията по образованието и науката относно Законопроект № 802-01-63 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет: „ ... Създава се и нова институция - Съвет на ректорите на висшите училища, с което се узаконява доказалата се съществуваща практика. В проекта са дефинирани и основните структурни звена и техният академичен състав на основен трудов договор към висшите училища. Институционализира се Съветът на ректорите и се въвежда постоянен председател на общото събрание и много други.“
Проф. Драгомир Драганов: „Параграф 9 - регламентира се законово Съветът на ректорите. Едва ли подлежи на съмнение, че става дума за недостатъчно обмислен текст. Да вземем например т. 4 на ал. 2. Пред кого и защо дава становище Съветът на ректорите по въпрос, който е регламентиран със закон? Какъв е смисълът? Кому е нужно, освен това, колективното мнение на всички ректори по бюджета, след като съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 Народното събрание ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище? С други думи, като цяло, Съветът на ректорите не получава права, т.е. продължава да ги няма, както ги нямаше и досега като неправителствена организация, регистрирана по Закона за лицата и семейството. Или, казано иначе, законодателят просто пререгистрира тази неправителствена организация и по този закон.“
Лютви Местан: „Въвежда се законодателно институцията "Съвет на ректорите", като трансмисионен орган за диалог между ВУЗ и държава, чрез законодателните и изпълнителните органи на държавната власт и защита на интересите на висшите училища, в контекста на съхраняване на принципите на автономия и самоуправление.“
Пламен Славов: „Уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че е важно да се знае в тази дискусия, че казаното от нас, членовете на Комисията по образованието и науката, е на практика мнение, което ние успяхме да чуем от представители на академичната общност в България по време на многобройните срещи, които имахме във висши училища в София и в страната. Казаното е и от срещи с членове и ръководства на Съвета на ректорите.“
Не беше казано и нещо друго. Не беше казано, че Съветът на ректорите, негови представители и представители на ректорски ръководства изразиха своята тревога от засилващата се държавна намеса и административен контрол, които ораничават автономията на висшите училища. Това е другата голяма опасност, с която ние трябва да се съобразяваме.“
Ето и извадки от изказванията в пленарна зала при приемане на законопроекта на второ четене – четвъртък 17 юни 1999 година:
Станка Величкова: „Освен това, нека да не забравяме, че когато се създаде Съветът на ректорите, той се създаде като организация на гражданското общество по смисъла на Закона за лицата и семейството. Сега ние тук, в този закон, го институционализираме и тази институционалност по същество я принизяваме чрез закона, вместо да я извисим. Ето защо аз държа да бъде орган за защита на интересите.“
Пламен Славов: „Подкрепяйки напълно изказаното от госпожа Величкова и господин Вълканов, аз искам да направя едно предложение за редакционна поправка, която да обедини предложението на комисията и предложението, което сме направили за замяна на думата "изразяване" със "защита". Аз предлагам текстът на ал. 1 да стане: "Орган за изразяване и защита на общите интереси на висшите училища при държавните органи и Съвета на ректорите на висшите училища". Това предложение беше направено и с оглед на практиката, която вече има Съветът на ректорите в своята работа, както и предложенията от страна на редица ректори на висши училища. В действителност, ако ние желаем Съветът на ректорите да бъде орган с тежест, чиято дума и мнение да се чува и да бъде свързана и с по-сериозни задължения и ангажименти към общите интереси на висшите училища, ние би трябвало да намерим начин в този текст да не стигаме само до едни формални права, които и без това всеки един от ректорите притежава на практика, а да дадем възможност общите интереси на висшите училища да бъдат защитавани от Съвета на ректорите като орган. Затова, ако вие приемете това предложение, смятам, че то може да обедини и становището на комисията, както и отхвърленото на този етап предложение от наша страна. Благодаря ви.
На второ място разпоредбата на чл. 23 ЗВО ясно показва, че с нея не се създава нов орган, а вече съществуващ орган получава законова уредба и се утвърждава трайно. Доказателство за това е:
Конкретен пример за подобен подход в България е Българският червен кръст, който първоначално възника като доброволно сдружение, а по-късно е признат и със закон.
Категорична допълнителна индиция, че Съветът на ректорите е само нормативно закрепен в чл. 23 ЗВО и визира съществуваща организация, а не такава, която тепърва ще се формира, откриваме и в нормата на § 57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗВО, приет тогава (ДВ, бр. 60 от 1999 г.). В нея ясно се посочва, че в двумесечен срок от влизането в сила на закона Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация се структурира в съответствие с изискванията на чл. 84, изменен също тогава. В изменената глава десета „Акредитация на висшите училища“ и по-конкретно в чл. 84 на ЗВО се предвижда кандидатите за представители на висшите училища да се номинират за членове на Акредитационния съвет от Съвета на ректорите, а не да продължават да се избират от ректорите. Определеният кратък двумесечен срок за номинации, без процедура в ПЗР за конституиране на Съвета, ясно показва волята за легитимиране на съществуващия Съвет на ректорите и опровергава твърденията за нов орган, тъй като провеждането на номинационна процедура в указаните срокове от несъществуващ към момента на приемането на измененията в закона правен субект би се оказало невъзможно, би блокирало избора на Акредитационния съвет и не би се допуснало с такава лекота от народните представители.
От изложеното следва, че е налице специфично законодателно решение, чрез което се дава нов статут и разширени правомощия на съществуваща до този момент съсловна частноправна организация, която се натоварва с нови, публичноправни функции и която държавата припознава като легитимен и единствен общ изразител на интересите на акдемичната общност.
Правният статут на Съвета на ректорите от момента на изменението на чл. 23 ЗВО се променя и от обикновено сдружение, учредено и функциониращо съгласно общите правила и принципи на ЗЛС (понастоящем ЗЮЛНЦ), то се превръща в съсловната организация на висшите училища в Република България – еиднственият субект, имащ право да изразява общите интереси на висшите училища пред държавните органи.
Свободата на сдружаване, регламентирана в чл. 12 и чл. 44 от Конституцията допуска създаването от страна на висшите учиища и на други техни сдружения и обединения. Те обаче нямат характера на изразители на общите им интереси, което право принадлежи само и единствено на Съвета на ректорите. Такава е била волята на законодателя през 1999 г. и нейна промяна може да бъде осъществена само и единствено с промяна на съществуващата редакция на правната норма на чл. 23
Всеки опит да бъде създавано изкуствено разделение и противопоставяне на правния режим на ЗВО и на ЗЮЛНЦ (понастоящем) не намира нито юридическа, нито историческа, нито логическа опора. Двата режима се допълват като общ и специален (lex generalis и lex specialis), което е често срещана практика в нормотворчеството и не поражда съмнения в правоприлагането.
Изготвили доклада:
Калин Костов – юрист на Съвета на ректорите
консултант проф. д-р Цветан Сивков д.ю.н., юрист на Комисията по академична етика на МОН, дългогодишен декан на Юридическия факултет на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ и ръководител на катедра Административноправни науки на СУ „Св. Климент Охридски“
консултант д-р Ива Митева, председател на 45-то и 46-то Народно събрание, дългогодишен Директор на дирекция „Правна“ на Народното събрание