Съветът на ректорите като организация, обединяваща ръководителите на всички български висши училища изразява следнoто становище относно внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия.
Мотивите към законопроекта уточняват, че той се предлага във връзка с възможността да се допусне отклонение от правилата в областта на държавните помощи и в частност Регламент (ЕС) №651/2014 г. на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора.
Разглеждаме предложените промени в систематична връзка с приетия на първо четене от настоящото Народно събрание Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите и Постановление №61 за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост от 02.04.2020 г., прието на основание чл.21, ал.1, т.15 от Закона за висшето образование.
Съвета на ректорите има следните принципни предложения по въпросите за осигуряване на свързаност между висшите училища и бизнеса, процесите по въвеждане на иновациите в практиката и разработване на механизми за стопанска реализация на резултатите от научноизследователската дейност на университетите, както и на повишаване на качеството на резултатите от обучителния процес в тях.
Създаването на модерни свързани структури в българските университети, независимо как биват наричани – инкубатори, акселератори, хъбове и др., на принципа на партньорство с бизнеса, ползващи правната форма на търговски дружества по ТЗ или юридически лица с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ, е развита и работеща форма за повишаване на ефективността на икономиката и стимул за регионалното развитие в страните от ЕС и САЩ. То е елемент на ключовата политика, според приетата идея в Стратегията за развитие на висшето образование в България в периода 2021 – 2030 година, за обособяване на висши училища в практикоприложния сегмент на науката и такива, чиято добавена стойност ще се измерва преимуществено с качеството на кадрите, обучени от университетите за реализация на пазара на труда.
В този смисъл Постановление №61 от 2 април за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост от 02.04.2020 г. съдържа непълна и частична регулация, която не обхваща всички възможни форми на сътрудничество и е в противоречие както с настоящия закон, така и със Закона за насърчаване на научните изследвания. Допълнително това е материя на първично уреждане на обществени отношения, която съгласно Закона за нормативните актове следва да бъде направена в закон, а не в подзаконов нормативен акт.
Фрагментацията на нормативната уредба по описания начин не допринася за цялостност на регулацията и ефективност на различните законодателни решения.
Съветът на ректорите в свои предходни заседания на Общото събрание е правил анализи, които е готов да обогати и представи на законодателната и изпълнителната власт, с оглед допълване и формиране на националните политики за оптимизиране на нормативната уредба. Тя следва да обхване както всички възможни форми на сътрудничества, така и да даде подходящите стимули както на университетите, така и на академичния им състав и на бизнеса да влизат в подобен тип партньорства, чрез мотивиране и подпомагане с подходящите мерки от страна на държавата и общините.
В конкретния законопроект притеснение буди формулировката на предлаганото изменение на чл.4, ал.4, т. 4, където към настоящата редакция висши училища и изследователски центрове се предлага допълнението “регистрирани като юридически лица с нестопанска цел.“
По отношение на висшите училища това е категорично неприложимо, защото по смисъла на Закона за висшето образование те са юридически лица sui generis и е невъзможно да приемат правната форма на ЮЛНЦ, които се регулират от отделен закон. Поради този аргумент, предлаганият текст изисква допълнително прецизиране.
Също така считаме, че тъй като подобни партньорства и тяхното стимулиране са изключително важни за повишаване на качеството на кадрите и научноизследователските резултати на висшите училища, определена компетентност в регулирането на тези процеси следва да се вмени освен на Министъра на иновациите и растежа и Министъра на икономиката и индустрията, също и на Министъра на образованието и науката, с оглед обстоятелството, че според чл. 10, ал.1 ЗВО „Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката“, а според чл. 31, ал.1, т.2 от ЗВО договорът за управление на ректорите на висшите училища включва “конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище“. Къде точно е систематичното място на включването на подобни текстове е въпрос на юридическо прецизиране.
Проф. д-р Миглена Темелкова
Председател на Съвета на ректорите