Съвет на Ректорите

Проф. Миглена Темелкова припомни, че заплатите във висшето образование бяха променени на два пъти от началото на годината.

Нито един университет не е получил полагаемата му се за заплати субсидия

Семестърът сега е между 100 и 800 лева

Съветът на ректорите не подкрепя предложението за отпадане на таксите във вида, в който то бе внесено в Народното събрание. На първо място, подобна уравниловка между всички студенти не е от полза нито на висшите училища, нито на студентите, нито на обществото. Не виждам логика да приравним студента, който полага усилия и труд и има висок успех и студента, който прекарва времето си в дискотеката или университетското барче, не влиза в час и не полага усилия, за да придобие знания. Не виждам и логика да сложим знак на равенство между студенти от уязвими социални групи и студенти в добро материално състояние. Не виждам причина и да натоварим заради отпадането на таксите с равна данъчна тежест цялото общество - от хората с минимална работна заплата до тези, които получават десетки хиляди лева месечен доход.

Вижте цялото интервю ТУК

Първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи - проф. д-р Миглена Темелкова, е и най-младият ректор на универстет в историята на българското висше образование до момента. Заедно с Медицинските университети от Варна, Плавдив и Плевен, Висшето училище по телекомуникации и пощи е сред първите университети, предлагащи интердисциплинарни бакалавърски образователни програми, интегриращи медицина и инженерни науки.

През март тази година проф. Темелкова бе избрана и за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България с 27 гласа, като поема поста от досегашния председател акад. Лъчезар Трайков.

- Проф. Темелкова, колко предизвикателен според Вас е пътят пред една жена, за да бъде тя първа в нещо?

- Предизвикателен е силно казано, защото в България е така поставена ситуацията от много години, че съществува паритет между жените и мъжете. Не можем да говорим за междуполово състезание, а по-скоро за състезание на идеи, поне в нашите среди. Така беше и при избора ми за ректор, и при избора ми за председател на Съвета на ректорите - състезание на идеи. При нас характерно за академичните среди е, че аргументите и убеждението винаги са първостепенни и много по-рядко, отколкото в други сектори, си служим с методите на властта и силата. Така че убеждаването на колегите в академичната общност винаги е било по пътя на най-добрите идеи, по пътя на визионерството.

Цялото интервю можете да гледате ТУК

Най-болният проблем е липсата на модел за финансиране на висшите училища у нас. Това призна проф. д-р Миглена Темелкова в интервю пред БНР.

Цялото интервю на проф. Темелкова за БНР можете да чуете ТУК

"Социална политика се прави към социално уязвими групи, а не спрямо абсолютно всички", заяви проф. Темелкова

Във времена на спорове за висшето образование, таксите за студентите и донякъде липсата на пари, ректорите са изправени пред множество предизвикателства. Една от важните теми, по която политиците трябва да стигнат до консенсус, е отпадането на таксите за студентите държавна поръчка.

"Депутатите тепърва предстои да обсъдят този текст, тъй като беше внесен от правителството в Народното събрание. Съветът на ректорите почти мигновено, след като беше обявен този текст, реагира със своите аргументи. Ще повторя, че това е една неконцентрирана, нефокусирана и неефективна мярка и по никакъв начин не гони социалния ефект, както беше обявено с предлагането ѝ", заяви председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова в студиото на предаването "Директно". Вижте интервюто ТУК

Професор Миглена Темелкова е ректор на едно от най-малките висши училища у нас – Висшето училище по телекомуникации и пощи, но спечели убедително битката за Съвета на ректорите след балотаж. В първото си интервю след избора, тя посочва как най-сетне може да се случи новият модел на финансиране във висшето образование – реформа, по която съветът работи усилено от доста време, на фона на докараните на парче промени във висшето образование, като например отпадането на таксите за студентите държавна поръчка. Ще се завърне ли и призракът на сливането на университети или те ще се преборят за автономията си, споделяйки обаче общи програми – питаме професор Темелкова, която поема председателския пост по същото време, когато ротацията във властта цикли. Отдавна цикли и заявената само на думи от политиците позиция, че образованието е национален приоритет, посочва тя пред „Труд news”.

- Професор Темелкова, поехте председателското място на Съвета на ректорите в деня, в който в Народното събрание бяха приети изменения в Закона за висшето образование, които като ефект ще доведат до увеличение на работните заплати на академичните хора – каква отправна точка за следващи реформи е това?

- Дори и по време на нашето заседание следяхме какво се случва в пленарната зала на парламента, а при нас впоследствие дойде и самият министър на образованието в оставка професор Галин Цоков, заедно с ресорния си заместник - професор Генка Петрова, за да ни съобщят официално тази новина. Като академични хора обаче ни шокира начинът, по който се водеше дебатът в парламента. Темата за финансирането на университетите би следвало да е достатъчно важна и обединяваща. Затова и не разбирам защо тя трябваше да се превърне в повод за унизителните препирни между партиите, както се случи. Жалко е, защото на думи всички заявяват, че образованието е национален приоритет. Залагането на минимални стойности от бюджета на държавата, които тя да се задължава да отделя в рамките на годишния си бюджет за развитието на българското висше образование, се превърна в проблем за някои партии, а иначе всички заявяват, че образованието е национален приоритет.

Цялото интервю на журналистката Лилия Ангелова за „Труд news” вижте ТУК

Редовно присъствено заседание на Съвета на ректорите на висшите училища се проведе днес в Икономически университет – Варна. Гости на заседанието бяха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов, директорът на дирекция "Правна" в МОН Любомир Йосифов и Ивана Радонова - началник на отдел „Политики във висшето образование“ – МОН.

Политиките за привличане и стимулиране на приема на студенти от държави извън ЕС бяха предмет на обсъждане между ректорите и министър Цоков. „Бих искал да Ви поздравя за това, че вече една година работим заедно за развитието на българското висше образование. По данни на рейтинговата система все повече млади хора избират да останат в България при средна работна заплата от 2300 лв., броят на публикациите в реферирани и индексирани издания от университетите е нарастнал близо два пъти за последните три, четири години, 8% са чуждестранните студенти – по този показател България е на едно от първите места в Европа“, посочи в изказването си проф. Цоков.

Министър Цоков подчерта, че привличането на чуждестранни студенти е важен, сериозен проблем. Той е обсъждан няколко пъти в парламентарна комисия в Народното събрание и е планирано приемането на национална програма по тези въпроси. Другата възможност е свързана с една по-сериозна реклама и присъствие на българското висше образование в световното образователно пространство, участието в световни образователни изложения, както и изготвянето на единна електронна система, с която да се избегне забавянето на приема на кандидат-студентите от трети страни.

Любомир Йосифов отбеляза, че обучението на чуждестранни студенти все още е предизвикателство за нашите университети. Той посочи две възможни стратегии – привличане на чужди студенти, които да учат в България и създаването на поделения на висшите училища или догорови за образователен франчайз. Всички участващи в дискусията бяха единодушни, че е необходима работна среща между различните институции – включително ДАНС, МВР и МВнР, на която да бъде обсъдено улесняването на процедурата по кандидатстване.

 „Системата, която трябва да изградим е важно да е много приятелска, но в същото време институциите да могат да ограничат и риска. За съжаление, с нововъведенията от преди 2 години имаме горчив опит. Всичко става много бавно и отчитаме 10-15% спад на кандидатстващите, които преценяват, че ще отидат в друга държава“, каза ректорът на Медицински университет – Плевен проф. Добромир Димитров, който е и председател на Сдружението на медицинските университети в България. В заседанието бе обсъдена и възможността  в процедурата по обработване на документите за кандидатстване на студентите извън ЕС да бъдат включени експерти от администрацията на университетите.

В следваща точка в заседанието бяха обсъдени основните елементи и компоненти на модела за финансиране на висшите училища в България. „Този разговор го водим от близо година. В понеделник ще имаме работно заседание със Съвета на ректорите, БАН, представители на НИМХ към МОСВ, на което ще обсъдим как да бъдат разпределени най-ефективно средствата“, каза мин. Цоков.

„Търсенето на справедлива формула за разпределение на средствата е важно както за университетите, така и за държавата. Сега действащите модели са вече остарели и прилагането им води до диспропорции“, подчерта проф. Темелкова. Финансовото подпомагане от страна на държавата на научноизследователската дейност и проекти е задължително, включително и за частните висши училища, бяха категорични ректорите. Те се обединиха около тезата, че не бива да се изключва възможността за получаване на стипендии, социални придобивки и общежития за студентите платено обучение и тези от частното обучение.

Приоритетите, касаещи висшите училища, залегнали в работата на Министерството на иновациите и растежа представи пред ректорите зам.-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов. Той даде подробна информация по програмите и проектите, касаещи научно-изследователските и учебните дейности, по които Министерството работи към момента, и наблегна на възможностите, които университетите могат да развият.

Информация относно Тиранското комюнике на министрите от Болонския процес, както и ангажиментите и перспективите в Европейското пространство за висше образование представи началникът на отдел „Политики във висшето образование“ на МОН – г-жа Ивана Радонова. „От този документ ще произтекат много възможности за висшето образование у нас. Въпросът за чуждестранните студенти, за финансирането, за съвместните програми – всичко това е залегнало сред приоритетите на този документ. Когато кажем кредитна система, мобилност на преподаватели и студенти или европейски университети – нищо от това нямаше да е възможно, ако го нямаше Болонския процес и неговите инструменти. Това помага да се случва доброто сътрудничество във висшето образование в 47 държави“, каза г-жа Радонова.

 

Съветът на ректорите на висшите училища в Република България ще проведе редовно присъствено заседание на 6 юни 2024 г., от 14.00 ч., в аулата на Икономически университет – Варна. В дневния ред за обсъждане са предвидени следните теми:

  Политика за привличане и стимулиране на приема на студенти от държави извън ЕС (модератор: проф. д-р Миглена Темелкова, гости: проф. д-р Галин Цоков – министър на образованието и науката, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“, МОН);

Основните елементи и компоненти на модела за финансиране на висшите училища в България (модератор: проф. д-р Евгени Станимиров, гости: проф. д-р Галин Цоков – министър на образованието и науката, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“, МОН);

Приоритети, касаещи висшите училища, залегнали в работата на Министерството на иновациите и растежа (модератор – проф. д-р Евгени Станимиров, гост: проф. д-р Георги Ангелов – зам.-министър на иновациите и растежа);

Създаване на постоянно действащи комисии към Съвета на ректорите – Комисия по бюджет и финанси и Комисия по правни въпроси и нормативна уредба (модератор – проф. д-р Миглена Темелкова);

Информация относно Тиранското комюнике на министрите от Болонския процес – ангажименти и перспективи в европейското пространство за висше образование (гост: Ивана Радонова – началник на отдел „Политика във висшето образование“ в МОН).

Преди заседанието от 13.00 до 13.30 ч. в зала 1 на Икономически университет – Варна ще се проведе пресконференция. На нея представителите на медиите ще могат да се срещнат с министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, председателя на УС на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова, членове на Управителния съвет на Съвета.

Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища в България проф. д-р Миглена Темелкова бе специален гост на семинар на тема „Предизвикателства пред развитието на висшето образование в България“, който се проведе вчера във Варна, организиран от Икономическия университет в града и Националната агенция за оценяване и акредитация. Форумът бе открит от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, който се включи онлайн, и от ректора на ИУ – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. В семинара участваха още председателят на Комисията по образование и наука в 49-ото Народно събрание Красимир Вълчев, доц. д-р инж. Медиха Мехмед-Хамза – член на Комисията по образование и наука в НС, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. д-р Елиза Стефанова, зам.-председателят проф. д-р Мария Шнитер, доц. д-р Силвия Цветанска – член на Акредитационния съвет, областният управител на Варна проф. д-р Андрияна Андреева, ректори на висши училища в страната, представители на МОН, образователни институции, синдикати, партньори от бизнеса.

Темата за предизвикателствата пред висшето образование в България - особено актуална през последните седмици с оглед на протестите на университетите бе обсъдена още в началото на форума. Според проф. Миглена Темелкова заложените в държавния бюджет 39 милиона лева за заплати, са недостатъчни. "184 милиона лева е необходимата сума за да се изпълнят нормите на Закона за висшето образование", поясни проф. Темелкова. Тя допълни, че университетите остават в протестна готовност, но причината не са само заплатите.

"Искаме да се спазват нормите в Закона за висшето образование. В закона са предвидени 10% от бюджетите на университетите да бъдат за научно-изследователска и творческа дейност. В момента, всички университети, без БАН и военните училища, получават 1.5%. Т.е, университетите получават с 8.5% по-малко и едни 66 милиона лева се губят някъде", коментира проф. Темелкова.

„Предизвикателствата в законовите промени са много важни за висшето образование в България. В бъдещия парламент трябва да се види доколко могат да се диференцират и определят с точни характеристики и финансиране различните типове училища като изследователски, образователни и професионални, както и да имат ли отделен статут академиите по изкуства“, заяви в обръщението си към участниците в семинара служебният министър на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков. Според него много важно предизвикателство е начинът на финансиране на висшето образование, който не е свързан само с промените в закона, а и с прилагането на подзаконовата рамка, защото не е на брой преподаватели и студенти, а на база качество, което означава много упорита съвместна работа, за да се определи съотношението в отделните професионални направления. Той заяви, че системата на висшето образование е една от най-добре реформираните социокултурни системи у нас. Според него едни от достиженията в нашето общество, които трябва все по-често да се сочат като пример, са свързани с дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и нормативните промени, които целят оценяване и финансиране съобразно качеството.

„Критериите за оценка качеството на висшето образование у нас са като европейските, но е нужно да се намалят индикаторите, на база на които се извършва“, заяви председателят на НАОА проф. д-р Елиза Стефанова. В момента индикаторите са 100 и това затруднява висшите училища. Проф. Стефанова допълни, че вече е направена някаква диференциация на университетите, например на академиите по изкуства и по спорт. „Тепърва обаче е нужно още прецизиране, за да отговарят индикаторите в по-голяма степен на спецификата на различните висши училища.“ – заяви председателят на НАОА. Тя подчерта, че е задължително да се изгради и единна електронна инфраструктура, която да облекчи още повече процеса на оценяване на университетите.

„Качеството на висшето образование е много комплексен феномен и досега никъде по света не е даден обективен отговор какво точно представлява“ – това заяви ректорът на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. Според него опитите за измерването на качеството изискват да се намери пресечната точка между обективните и необективните критерии, защото понякога вторите са от изключително значение, например свързаните с изкуствата.

Проф. д-р Миглена Темелкова бе модератор на дискусията на тема: „Визия за висшето образование в България“. Тя подчерта, че най-важното е да се направи дигиталната система, предвидена в Закона за висшето образование, която ще позволява много по-лесното набавяне на документите, нужни на НАОА за акредитацията на университетите. Според нея е задължително да се съкратят сроковете на оценяването им, което сега продължава над една година. Като проблем проф. Темелкова посочи и това, че в страната има три вида висши училища, но законът дефинира само научноизследователските. Тя смята, че е нужно да се изработи нормативна уредба и за другите два вида – практико-приложни и образователни, а на тази база би следвало и критериите за акредитацията им да са различни.

Съветът на ректорите на висшите училища има предложения, участва във всички работни групи по темата. През последната година се работи активно точно върху дефинирането на висшите училища. „Накрая нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроектът за премахването на студентските такси“ – коментира проф. Темелкова. Тя посочи, че в момента висшето образование в България е изправено пред няколко големи предизвикателства. Първото е демографско и показва, че в следващите няколко години вътрешният ресурс ще бъде напълно изчерпан. Няма друг път за развитие, освен отварянето на системата към международния пазар. Второто е връзката на образованието с бизнеса. „Когато се правят реформи във висшето образование те трябва да бъдат с дневен ред в съгласие и в координация със системата“, каза проф. Темелкова.

В празничното шествие по случай 24 май, както всяка година, се включиха и представители на висшите училища у нас. Този път за тях това беше и символичен протест, насочен към управляващите. Ректори и представители на университетите носеха протестни ленти върху дрехите си. Така те изразиха недоволството си към управляващите, което заявиха още в началото на месец май.

Това е вторият символичен протест и вероятно няма да бъде последният, ако не бъдат изпълнени условията им, заканват се те. А именно - спазване на Закона за висшето образование и поемането на сериозен ангажимент от властта с нови политики, които да гарантират качеството на образованието.

Вижте новината ТУК