Съвет на Ректорите

Ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ проф. д-р Ивайло Копрев е специалист по открит добив на полезни изкопаеми, възпитаник на висшето учебно заведение. Специализирал в Германия, той е автор на редица публикации. Утвърждава МГУ като иновативен и устойчив научно-образователен център, ориентиран към нуждите на индустрията, дигитализацията и зеления преход.

„Мотивацията ми да поема ръководството на МГУ започна още когато станах преподавател. До този момент бях работил като инженер в минна компания и отидох с увереност, че знам. Разбрах, че реалната практика поставя много по-високи изисквания и трябва постоянно да надграждам уменията си“, спомня си проф. Копрев.

Цялото интервю на проф. Копрев за "Стандарт" можете да видите ТУК

Проф. Димитров, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е сред големите широкопрофилни университети у нас. Кои бяха модерните и търсени специалности на университета през 2025 година и какво мислите, че ще търсят студентите през 2026 г.?

От години се забелязва тенденция за наличен интерес към всички специалности. Данните от кандидатстудентската кампания през 2025 г. ясно демонстрират това. От утвърдените от Министерски съвет 1670 места за обучение по държавна поръчка са запълнени 1647 или 98,6% от план-приема. Имаме записани и 440 първокурсници, които се обучават срещу заплащане. Запазват се предпочитанията към специалностите Психология, Право, към специалности в ПН 1.2. Педагогика и 1.3. Педагогика на обучението по... Интерес има към новооткритата специалност Изкуствен интелект и киберсигурност, в която са приети 33 студенти. Вероятно през 2026-та, а и в следващите години, ще продължи да се засилва интересът към специалности в сферата на информационните технологии и AI, но съм оптимист и за специалностите в областта на хуманитаристиката, лингвистиката, образованието, стопанските науки и изящните изкуства. защото имаме утвърдени научни и художествени школи и предлагаме добра академична подготовка на нашите студенти.

Ако трябва да посочите три конкурентни предимства на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ кои биха били те?

Основното ни предимство са добрите традиции в обучението и високият академизъм, както и мащабите на Университета, неговото влияние в страната и име в чужбина. И малко повече конкретика:

- Утвърдена и балансирана университетска структура с девет факултета, Филиал в град Враца, Педагогически колеж в Плевен в процес на трансформация във филиал, департаменти, научни институти, изследователски и културни центрове;

- Поддържане на висококачествено и конкурентоспособно интердисциплинарно обучение в 271 образователни програми (специалности) за придобиване на степен на висше образование в 21 акредитирани професионални направления от шест области на висшето образование, развитие и утвърждаване на съвместни програми с други висши училища от страната и чужбина;

- Успешно функционираща мрежа от национални и международни партньори. Част от Европейския консорциум от университети OPEN.EU, работещ за изграждане на общоевропейски отворен университет и отворил път към дигитализация на образованието. Съчетаване на иновациите с добрите академични традиции на ВТУ по начин те да не се конкурират или взаимоизключват.

Цялото интервю на проф. Димитров за "24 часа" можете да видите ТУК

С възпоменателна церемония „153 години безсмъртие“ почете своя патрон Васил Левски академичната общност на Национална спортна академия. Шествие, поетичен рецитал и поднасяне на венци и цветя бяха организирали Студентският съвет и ректорското ръководство на университета за преклонението пред Апостола.

Гости на церемонията бяха председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова, кметът на район „Студентски“ на Столична община Петко Горанов, проф. Николай Изов, ректор на НСА в периода 2019-2024, проф. Лъчезар Димитров, ректор на Академията 2003–2012 г., проф. Георги Венков, ректор на Техническия университет в София, проф. инж. Сеня Терзиева-Желязкова, ректор на  ХТМУ, доц. Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет, полк. доц. Живко Желев, декан на факултет „Национална сигурност и отбрана“ на Военна академия „Г. С. Раковски“, проф. Лиляна Вълчева, председател на ВОН–КНСБ, Роси МакКий, член на Съвета на настоятелите на НСА, представители на Сухопътните войски, НСО, Националната финансово-стопанска гимназия, много гости, студенти, както и ученици от 12 клас на столичното 35 СОУ „Добри Войников“ .

СТАНОВИЩЕ

на Съвета на ректорите на българските висши училища

по повод: инициативата за сключване на Национален колективен трудов договор за сектор „Висше образование“

На 13 февруари в Съвета на ректорите на висшите училища постъпиха редица сигнали и запитвания от членове на академичните общности на различни висши училища, от ректори, председатели на Общи събрания и Съвети на настоятели, както и от работодателски организации по повод проектодокумент, носещ наименованието „Национален колективен трудов договор за сектор „Висше образование“. Като страни по него са посочени министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, синдикат КНСБ-ВОН, синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ и Сдружението на държавните висши училища в Република България, представлявано от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.

Във връзка с тази инициатива Управителният съвет на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища изразява следната своя позиция:

Официалният законово определен орган, който изразява общите интереси на висшите училища пред държавните органи по силата на чл. 23, ал. 1 от Закона за висшето образование е Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.

            В конкретния случай, при воденето на преговорите и изработването на посочения проектодокумент, нашата организация не е била информирана за инициативата, не е участвала в обсъждането и няма нищо общо с авторството на представения на преподавателите в ръководените от нас висши училища окончателен проект.

            Това обстоятелство го прави от законова гледна точка, обществено непредставителен и социално нелегитимен.

Длъжни сме да отбележим, че страна по него се явява не Съвета на ректорите, съществуващ от над 30 години, а вписаното едва през м. декември 2025 г. Сдружение на държавните висши училища в Република България. Същото обединява едва част от държавните висши училища у нас и няма никаква представителност по отношение на частните висши училища, към дейността на които този проектодоговор има също важно отношение.

Не става ясно дали разпространяваният проектодокумент е бил обсъждан от академичните органи на управление на съответните висши училища, членуващи в това сдружение, даван ли е мандат за неговото подписване от тяхна страна и запознати ли са те с неговото съдържание. Още повече, че същите висши училища, по силата на самия закон членуват и в Съвета на ректорите.

Особено притеснение буди фактът, че той става публичен в дните на предстоящ избор на нов състав на Министерския съвет, съответно на нов министър на образованието и науката, както и на нов финансов министър. Заявените намерения представляват необосновано прибързано действие, което видимо цели обвързване на следващо политическо ръководство на министерството с акт, пораждащ дългосрочни правни и финансови последици за държавните и за частните висши училища. Подобна практика противоречи на принципите на правна сигурност, предвидимост и добросъвестност в управлението, заложени в конституционния и административния ред на Република България.

Анализ на неговото съдържание открива противоречия на закона и базови принципи на трудовото право. Основен и непреодолим порок на проекта е липсата на реална и законово изискуема представителност на работодателската страна в лицето на Сдружението на държавните висши училища в Република България. Както вече бе посочено то не представлява всички висши училища, а само ограничен кръг от тях, и няма законов мандат да договаря подобни актове, нито според ЗВО, нито според КТ. Сдружението не е признато като национално представително работодателско тяло за сектор „Висше образование“ и не разполага с правомощия да се споразумява относно условия с обвързващо действие за цялата система.

Посоченото в проектодокумента правно основание – чл. 50, 51 и 51б от КТ е приложимо единствено и само към представителни организации на работодателите. Съгласно Кодекса на труда, Колективен трудов договор на национално или отраслово равнище може да бъде сключен само от такава организация. В настоящия случай не е доказано изпълнение на изискванията за представителност, което прави проекта несъответстващ на императивните разпоредби на трудовото законодателство и поставя под съмнение наред с неговата публична и правната му валидност.

С цел избягване на подобни ситуации, през последните години Съветът на ректорите нееднократно поставя въпроса за законово уточняване и допълване на своя статут, но среща упорития отказ на министъра на образованието  и науката да включи като носител на законодателна инициатива тази тема като свой приоритет. Нашите действия са оставили обществени и исторически знаци, по които могат да бъдат проследени.

Правомощията на нашата организация, които съгласно препоръките на ОИСР би следвало да се разширяват, с оглед добрите практики в развитите страни, видимо съзнателно се ограничават от държавата, а като негативен пример за подобно отношение може да бъде посочено и изключването на организацията от междуведомствената комисия за определяне на научноизследователските висши училища. При това, въпреки изключително острото ни отрицателно становище, изразено в процеса на обществено обсъждане на постановлението.

Не можем да подминем и обстоятелството, че настоящият проектодокумент се предлага в условието на действието на удължен бюджет от миналата година и неясна рамка на бюджета за 2026 г. Видно от съдържанието му, заложените в него параметри дублират тези в чл. 92 ЗВО, които обаче национално представителните работодателски организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ обявиха, че се нуждаят от преоценка. Още по-притеснително е, че бюджетът на дъръжавните висши училища заедно с бюджета на БАН през 2025 г. не достигна регламентираните от закона 0,9% от БВП. Всичко това, в условията на месечни бюджети на държавните висши училища от една дванадесета от миналогодишния бюджет, допълнително затруднява изпълнението на посочените в проектодокумента финансови ангажименти на висшите училища по отношение трудовите възнаграждения като съответен процент от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Нещо повече, в проекта тези законови разпоредби се разширяват и се предлага фиксиране на добавката за придобит трудов стаж и професионален опит за цялата система (включително и за частните университети) да стане 1,3% (при определен в КТ и НСОРЗ минимален размер от 0,6%). Това е клауза в пълен противовес със заявяваните многократно намерения на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в последните десет години, за премахване на наречения от самия него „рентиерски“ елемент при формиране на трудовите възнаграждения на членовете на академичния състав. През годините в подписаните от някои висши училища програми за финансово оздравяване, ректорите им са приемали изричното условие този елемент в структурата на работната заплата да бъде редуциран. Същото важи и по отношение и националното фиксиране на допълнителното трудово възнаграждение за притежавана ОНС „доктор“ и научна степен „доктор на науките“ - съответно на на 300 и 500 евро. Това разбира се би била чудесна идея, ако предоставяното от страна на държавата финансиране към висшите училища обаче го позволява.

Недоумение буди и мярката, заложена в т. 3.2 от проекто колективния договор, изискваща обединяването или закриването на бакалавърски специалности и на магистърски програми, при които приходите надвишават разходите, което е политика, водеща до фалит на съответното висше училище, което пък от своя страна е финансово престъпление.

В конкретния случай, отново се предприемат действия за регулиране и предварително обвързване на разходите на университетите, без да е налице каквато и да е яснота относно приходната част на бюджетите им, която следва да ги обезпечи. Тази политика на управляващите от 2020 г. насам е била обект на последователна критика и несъгласие на Съвета на ректорите, който ясно и публично е изразявал своите притеснения за липсата на устойчивост и предвидимост на подобна стратегия.

Съветът на ректорите цени диалога и партньорството както със синдикатите, така и с министъра на образованието и науката. Като носители на академичната автономия ние ясно съзнаваме, че без тях нашите университети не могат да постигнат целите, които държавата им възлага и да реализират обществените очаквания, с които са натоварени. Ние не бягаме от тази отговорност, но можем да я осъществим единствено и само в режим на откритост и взаимна подкрепа, каквито понастоящем липсват.

С уважение:

Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България

„Академичните оскари“ за 2025 година бяха връчени на тържествена церемония в София, организирана от медийната платформа „24 часа". Церемонията продължи около три часа и на нея бяха връчени отличия за университетите, които са първи в Рейтинговата система на висшите училища по професионални направления за 2025 година.

Официални гости на юбилейното издание бяха президентът на Република България Илияна Йотова, ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова, министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев, председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, ректори на университети, министри на образованието и науката от българските правителства след 1990 г., представители на академичната общност, бизнеса и индустрията, както и изявени студенти.

Председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова награди ректора на Академията на МВР проф. Иван Видолов, ректора на Националната спортна академия проф. Красимир Петков, и флотилен адмирал проф. Калин Калинов - ректор на ВВМУ във Варна.

Всички отличени университети, както и видео от тържествената церемония, можете да видите в материала на "24 часа" ТУК

Висшите училища, висшето образование имат нужда от признание, каза министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев на церемонията за връчването на „Академичните оскари“. Той отбеляза, че системата на висшето образование работи за социално-икономическото развитие и за подобряване на благосъстоянието на обществото. Тя го прави, защото има рейтингова система и с нея бяха направени много политики - за диференциране на финансирането, за преструктуриране на приема и още много други, припомни образователният министър в оставка.

На церемонията образователният министър връчи наградата на проф. Георги Вълчев - ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, защото университетът е с най-много първи места по професионални направления в Рейтинговата система на висшите училища за 2025 година - 22.

Председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева награди проф. Георги Венков - ректор на Техническия университет в София. Висшето училище е с шест първи места по направления, които са във важни за икономиката технически специалисти.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова отличи проф. Бойчо Ланджов - ректор на Медицинския университет в София.

Велислава Задурян - директор на „Човешки ресурси“ в „УниКредит Булбанк“, награди ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров.

Иван Чернев - изпълнителен директор на „Кауфланд България“, връчи наградата на ректора на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев.

Румяна Иванова - изпълнителен директор на „Геотрейдинг“, отличи ректора на Минно-геоложкия университет проф. Ивайло Копрев.

Миглена Узунова-Цекова - старши директор на "Човешки ресурси" в А1, награди д-р Джей Даниел Минингер - президент на Американския университет в България. 

Емил Ангелов - главен изпълнителен директор и заместник-председател на „Главболгарстрой холдинг“, връчи наградата на доц. Гичка Кутова - ректор на Университета по строителство, архитектура и геодезия.

Румен Цонев - главен изпълнителен директор на „Холдинг КЦМ 2000“, връчи отличието на проф. Галин Иванов - ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Иван Иванов - мениджър за „Разрешителни и правни дейности“ в ДПМ „Металс“, награди проф. Сеня Терзиева - ректор на Химикотехнологичния и металугичен институт.

Проф. Николай Михайлов - председател на Надзорния съвет на „Трейс груп холд“, връчи наградата на проф. Мирослав Карабалиев - ректор на Тракийския университет.

Д-р Никола Рангелов - председател на УС на БАМИ, от името на „Аурубис България“, награди ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков.

Председателят на НАОА проф. Елиза Стефанова награди проф. Сава Димитров - ректор на Националната музикална академия, доц. Боряна Иванова - ректор на Аграрния университет в Пловдив, и доц. Христо Михайлов - ректор на Лесотехническия университет.

Председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова награди ректора на Академията на МВР проф. Иван Видолов, ректора на Националната спортна академия проф. Красимир Петков, и флотилен адмирал проф. Калин Калинов - ректор на ВВМУ във Варна.

Заместник-министърът на образованието и науката в оставка акад. Николай Витанов връчи наградата на ректора на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив доц. Жан Пехливанов, и на ректора на Великотърновския университет проф. Димитър Димитров.

Петнадесетото издание на рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления. Тя използва 52 индикатора - от качеството на обучението и научната дейност, до реализацията на завършилите и размера на доходите им след дипломирането, и обратната връзка на студентите. За първи път бе включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.

Първи българо-унгарски ректорски форум се проведе днес в град Самоков, организиран от Съвета на ректорите на висшите училища в България, в партньорство с община Самоков, Регионален съвет за развитие на Самоков и Службата по търговско-икономическите въпроси към посолството на България в Унгария. Темата на международното събитие бе „Висшето образование – ключ към иновациите и регионалното развитие“, а целта на форума бе да насърчи сътрудничеството и обмена на добри практики между българските и унгарските университети. Присъстваха ръководствата на висши училища от България и Унгария, представители на държавни институции, дипломатическия корпус, бизнеса и академичната общност. На първото издание на Българо-унгарския ректорски форум бяха подписани 40 Меморандума за сътрудничество между шест унгарски университета и 23 български висши училища.

Събитието бе открито от проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. „Благодаря на унгарските ректори за отзивчивостта да участват в този форум. При посещението ни миналата година в Унгария видяхме, че нашето академично и научно сътрудничество има голям потенциал“, каза в приветствието си проф. Темелкова. По повод внушителната бройка на подписаните договори за съвместно сътрудничество между университетите, тя допълни: „Надявам се това да бъде фундаментът, върху който университетите ще градят продуктивни, ефективни партньорства. Вярвам, че това е само първата крачка, която направихме в сътрудничеството между Съвета на ректорите и Унгарската конференция на ректорите. Това е само началото на обмен на идеи, добри практики и опит в развитието на образователното пространство – то е наше общо – регионално, дунавско, европейско“.

България и Унгария имат дълги исторически връзки, както и много дълги и успешни традиции в сферата на образованието. Това каза заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов по време на откриването на форума. „Независимо от политическите промени и турбулентности, подкрепата на министерството за подобни сътрудничества е силна и тя ще продължи и в бъдеще. Това събитие е още една стъпка в подкрепата на укрепването на нашето партньорство и отваря възможности за задълбочаване на институционалното сътрудничество между нашите висши учебни заведения“, посочи още зам.-министърът.

Проф. д-р Бела Меркели - президент на Конференцията на ректорите в Унгария започна приветствието си към гостите на форума с думи на Александър Флеминг: „Всеки успех ни мотивира да постигнем един по-голям успех“. Той сподели своята увереност, че настоящата среща ще бъде едно ново начало, едно ново постижение и за двете страни. „Радостен съм, че успяхме да го осъществим и делегация от 12 души от Унгария присъства тук. Много се радвам, че бизнесът от региона също присъства – без тях нашите инициативи не биха били възможни“, подчерта проф. Меркели.

Официални гости на събитието бяха още Н.Пр. Миклош Борош, посланик на Унгария в България, г-н Йордан Бочков – почетен консул на България в Унгария, както и кметът на Община Самоков д-р инж. Ангел Джоргов.

Представителите на унгарската академична общност презентираха пред българските си колеги особеностите, историческото развитие и успехите на системата на висшето образование в страната. Подробно внимание бе обърнато на унгарския модел на академична реформа – начини на финансиране, академична автономност и възможностите за колаборации с бизнеса, които унгарските университети планират и осъществяват.

С презентации във форума взеха участие и представителите на бизнеса в региона - инж. Сотир Немов – председател на Регионален съвет за развитие на Самоков, инж. Петър Георгиев – управляващ собственик на „Самел 90“ и българският бизнесмен, дипломат и общественик г-н Максим Бeхар. „Време е за качество – не само в образованието, време е за по-високи стандарти, защото времето го изисква. Готови ли сме за новото бъдеще, което вече е тук?“, каза инж. Немов и поздрави присъстващите за организирането на този първи по рода си форум, който още повече ще заздрави връзката между бизнеса и образованието.

Ден преди събитието, кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов проведе среща със Съвета на ректорите и Унгарската конференция на ректорите, посветена на възможностите за разкриване на висше учебно заведение или университетски филиал в Самоков. Срещата се състоя в Сарафската къща – емблематичен културно-исторически обект и символ на икономическия и духовния разцвет на Самоков в началото на XX век. На срещата бе представена и сградата на бившия Дом на народната армия, която има потенциал да се превърне в културно-образователен център на града, каквато е амбицията на общината. Унгарските ректори посетиха и водещи предприятия в Самоков, които работят и вече си сътрудничат с университети, или имат интерес за подобно партньорство.

Съветът на ректорите на висшите училища в България, в партньорство с община Самоков, Регионален съвет за развитие на Самоков и Службата по търговско-икономическите въпроси към посолството на България в Унгария, организира Първи българо-унгарски ректорски форум, който ще се проведе  на 21 януари в град Самоков от 9:30 ч., в заседателната зала на хотелски комплекс „Самелион“.

Форумът е на тема „Висшето образование – ключ към иновациите и регионалното развитие“ и представлява логична и последователна стъпка в развитието на партньорството между Съвета на ректорите и Унгарската конференция на ректорите, след подписаното през октомври 2025 г. общо споразумение между двете институции, касаещо формирането на общи политики и приоритети в областта на висшето образование, академичния обмен и научното сътрудничество. Официални гости на събитието ще бъдат министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и Н.Пр. Миклош Борош – посланик на Унгария.

В рамките на заседанието в Самоков ще бъдат обсъдени възможности за задълбочаване на институционалното сътрудничество между българските и унгарските висши училища, както и е планирано подписването на различни Меморандуми за сътрудничество между образователните институции на двете държави.

Форумът ще се проведе при следната програма:

21 януари 2026 г. – сряда

• 09:00 – 09:30 Регистрация и нетуъркинг

• 09:30 – 09:40 Откриване на форума – приветствие от проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България

• 09:40 – 09:50 Приветствие от Красимир Вълчев, министър на образованието и науката.

• 09:50 – 09:55 Приветствие от името на Н. Пр. Мария Ангелиева, посланик на Република България в Унгария

• 09:55 – 10:10 Приветствие от Н.Пр. Миклош Борош, посланик на Унгария в България.

• 10:10 – 10:40 Приветствие от проф. Бела Меркели, председател на Унгарската конференция на ректорите

• 10:40 – 10:50 Приветствие от д-р Йордан Бочков, почетен консул на Република България в Унгария.

• 10:50 – 11:00 Приветствие от д-р инж. Ангел Джоргов, кмет на Община Самоков

• 11:00 – 11:30 „Унгарският модел на академична реформа - обмен на практики и идеи за трансформация на държавните висши училища в България“ - презентация на проф. д-р Золтан Дубеци – секретар на Унгарската ректорска конференция.1

• 1:30 – 12:00 „Програма „Панония“ и Дунавските университетски алианси – по-ефективна университетска интеграция на държавите от Дунавския регион - от периферия към сърцевина на ЕС“ - съвместна презентация на г-н Рихард Бодроги – главен директор на публична фондация „Темпус“ (координатор на програмата от страна на унгарското правителство) и проф. д-р Миглена Темелкова.

• 12:00 – 13:00 Обяд и нетуъркинг.

• 13:10 – 13:20 „Университетите – мотор за регионалното развитие и трансформация на икономиките“ – г-жа Невена Стоянова – съветник по търговско-икономически въпроси в посолството на Република България в Унгария.

• 13:20 – 13:35 „Унгарският опит“ – презентация на университета „Джон фон Нойман“, гр. Кечкемет. Лектори: Золтан Арвай и Кохи Хабиб

• 13:35 – 13:55 „Общата мисия на бизнеса и университетите: хора, умения и икономически растеж“. Прочит на компании с традиции и над 30-годишна пазарна устойчивост:

- инж. Сотир Немов – председател на Регионален Съвет за Развитие на Самоков;

- инж. Петър Георгиев – управляващ собственик на „Самел 90“;

• Максим Бeхар – български бизнесмен и общественик;

• 14:05 – 14:15 Дискусия – въпроси от участниците.

• 14:15 – 16:00 Подписване на Меморандуми за сътрудничество между български и унгарски университети.

Проф. д-р Миглена Темелкова - ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите в интервю за dir.bg - за това какво показа 2025 г., какво предстои през 2026 г. и каква визия е необходима за устойчиво развитие на висшето образование в по-дългосрочен план.

Проф. Темелкова, каква е Вашата цялостна оценка за 2025 г. - какво ни показа тази година за състоянието на висшето образование?

2025 г. беше година, в която много процеси, започнали по-рано, станаха ясно видими. Висшето образование у нас не е в криза, а в период на ускорена трансформация. Това е важно да се каже ясно, защото често публичният разговор се води в крайности.

Системата функционира, университетите работят, създават се модерни, интердисциплинарни специалности, привличащи студенти - включително и рекорден брой чуждестранни. В същото време обаче, средата около тях се променя по-бързо от всякога. Европейските политики, дигитализацията, изискванията на пазара на труда и нагласите на младите хора поставят нови въпроси, на които не може да се отговаря с решения от преди десет и повече години.

Как да изпреварваме темповете на развитие на средата, когато висшето ни образование години наред е в системен финансов недоимък? Как да имаме научно обусловени университетско-индустриални тинк-танкове, когато определяме научноизследователските си университети по неясни и твърде непрозрачни критерии? Как да търсим принадена стойност в икономиката от завършилите висше образование, когато държавата акцентира върху това дали студентите присъстват на лекции и с това е обвързала финансирането на висшите училища, вместо да се съсредоточи върху политики, даващи реални практико-приложни умения на дипломираните? Това са все риторични въпроси...

Ако погледнем към страни като Германия, Австрия или скандинавските държави, ще видим, че и там университетите преминават през подобни процеси. Разликата обаче е, че те ги планират в по-дълъг хоризонт. Това е и най-важният урок от 2025 г. - необходимостта от стратегическо мислене, от стратегическа визия, а не реакция на отделни събития или правенето на политики заради определена конюнктура.

Темата за таксите и финансирането предизвика сериозен обществен интерес. Как трябва да се разглежда този въпрос в по-широк контекст?

Таксите за обучение са само видимата част на един по-голям разговор - този за устойчивостта на системата. Висшето образование е сложна инфраструктура: преподаватели, обучение и школи на преподаване, научна дейност, лаборатории, общежития, дигитални платформи. Всичко това изисква ресурс.

В много европейски държави този разговор е решен чрез дългосрочни рамки - държавата поема основната отговорност за финансирането, а университетите имат ясни правила за допълнителни приходи. Това създава спокойствие както за студентите, така и за институциите. Защото тези държави отдавна са припознали университетите, без значение от това дали са частни или държавни, като публични образователни институции, изпълняващи обществена роля.

Цялото интервю вижте ТУК