Съвет на Ректорите

Заседание на Съвета на ректорите на висшите училища в България се проведе днес в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Ректорите гласуваха за нови членове на Управителен и Контролен съвет, след освобождаването на проф. д.н. инж. Иван Кралов и проф. д-р Добри Ярков като ректори на Технически университет – София и Тракийски университет – Стара Загора. За член на Управителния съвет на сдружението бе избран проф. д-р Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет "Свети Иван Рилски", а за член на Контролния съвет - ректорът на Технически университет – Варна проф. д-р Драгомир Пламенов.

Като извънредна тема от дневния ред, ректорите обсъдиха публикувания за публично обсъждане проект на Постановление за изменение и допълнение на ПМС 226 от 2021 г. от Министъра на образованието и науката, за приемане на показатели за определяне на изследователските висши училища и условията и реда за актуализиране на списъка на изследователските висши училища. Представителите на университетите взеха решение да поискат допълнителен срок за даване на общо становище от страна на висшите училища, поради важността на приеманите изменения. Те определиха като неприемливо изключването на представителя на Съвета на ректорите от междуведомствена комисия, която прави оценката на резултатите на висшите училища, каквото предвиждат предложените от МОН промени.

Ректорите единодушно решиха да излъчат 5-членна работна група, оглавявана от председателя на сдружението - проф. д-р Миглена Темелкова, която да изработи гледната точка на Съвета по темата. Според ректорите подобно коректно отношение е задължително предвид статута на Съвета на ректорите, който е единственият законово предвиден орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи. Наред с останалите си функции той дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, включително и по нормативни актове.

Съветът на ректорите пое водещата роля в преговорите и опосредства осигуряването на лицензи за системата за антиплагиатстки проверки в 21 университета и едно здравно заведение. След като през юни Министерството на образованието и науката уведоми ректорите, че ведомството няма да поднови договора,  осигуряващ безплатен достъп на всички университети до национална система за проверка за плагиатство на студентски и научни работи, висшите училища бяха оставени без технически средства, с които да проверяват дипломни и курсови работи на студентите си, както и дисертации и други научни трудове на академичния състав. По този начин те трябваше сами да закупуват софтуера и самостоятелно да договарят условията по него.

Представителите на висшите училища сигнализираха Съвета на ректорите с искане за съдействие при подновяването на договорите, поради високите ценови стойности на програмните продукти, улавящи преписани текстове. Академичните ръководства упълномощиха председателя на Съвета на ректорите на висшите училища проф. д-р Миглена Темелкова да ги представлява в преговорния процес. С помощта на сдружението, образователните институции се сдобиха с преференциални условия, като всеки университет подписа индивидуален договор с фирмата доставчик за следващите три години. Софтуерната система за осъществяване на проверка на писмени работи за наличие на плагиатство и текстове, генерирани с изкуствен интелект, ще се използва от 21 университета и едно лечебно заведение.

Използването на антиплагиатски софтуер е изключително важно за осъществяването на политиките за развитие на всяко висше училище, както и за академичното израстване на преподавателския състав и акредитационните процедури. „Наличието на този софтуер е заложено в политиката за развитие на не един български университет от МОН и затова неосигуряването му от страна на държавата ни изненада в началото на лятото. Успяхме обаче с общи усилия да не допуснем да бъдат застрашени нормалните процеси на работа. Считаме обаче, че е коректно този разход да бъде възстановен в бюджетите ни от страна на министерството, защото той се явява непредвиден за нас.“ – коментира казуса проф. Темелкова.

В стремежа си да гарантира научната етика и академичната честност, Съветът на ректорите предложи надеждни механизми за откриване на плагиатство, така че да бъдат покрити всички необходими международни академични стандарти. По този начин се осигури оптимизиране на ресурсите и унифициране на стандартите за проверка на оригиналността в част от академичната общност, като същевременно се повиши достъпността и ефективността на използваните софтуерни инструменти.

СТАНОВИЩЕ

на Съвета на ректорите на българските висши училища

по повод възникнало социално напрежение във връзка с регламентирането на новите размери на таксите в платените форми на обучение на студентите и докторантите

Нарастващият брой публикации в медиите, отразяващи сериозното напрежение сред студентите и докторантите в българските висши училища, учещи в платените форми на обучение, е повод за обществена реакция и за нас – техните ръководители.  Още повече, че те справедливо изразяват готовност за протести и други действия, отразяващи сериозното увеличение на финансовата тежест, която трябва да понесат, за да завършат успешно. С цел изясняване на действителната фактическа и юридическа ситуация относно механизма на формиране на размера на таксите за платено обучение на широката общественост и най-вече на самите представители на студентската и докторантската общност, считаме, че дължим обяснение относно спецификите на начина на тяхното калкулиране и да уточним законовите възможности, с които университетите разполагат, за да направят цената на обучението социално поносима и адекватна на пазарните условия в страната.

Решението за определяне на крайните размери на тези такси не е оставен на оперативната самостоятелност на нас като ректори или на академичните съвети на универитетите, а е законово регламентирано от страна на държавата и ние, като административни ръководители, действаме в условията на обвързана компетентност. По този начин можем единствено да прилагаме закона такъв какъвто е, без да имаме възможност да редуцираме крайния резултат под минимално заложените нива от страна на правните норми.

Според чл. 95, ал.4 на Закона за висшето образование таксите за студентите и докторантите в платените форми на обучение в държавните висши училища са твърдо фиксирани и обвързани с получаваните от висшите училища средства за издръжка на обучението, умножени с коефициенти за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии. 

Ние,  като ректори и членовете на университетските академични съвети, сред които по закон има и представители на студентите и докторантите, можем единствено да изчислим тези размери, според правилата, съдържащи се в подзаконовите нормативни актове и да предложим за одобрение получения резултат, без да имаме компетентността и правото да влияем в посока намаляването на получените суми.

В израз на загрижеността си за създалата се ситуация, още при констатирането на наличието на подобна несъразмерност сме реагирали и изпратили писмо до всички парламентарно представени политически сили и сме предложили примерен вариант на неговото поне частично облекчаване, което изисква промяна на закона, чиято актуална редакция ни обвързва с неприемливи крайни резултати.

Акцентираме, че настоящият размер на таксите за платено обучение, които се прилагат и по отношение на чуждестранните студенти, прави обучението в България неконкурентноспособно на международния пазар и на практика ликвидира всички положени усилия и вече постигнати успехи на нашите университети в посока завоюване на престиж и дял там.

Изразяваме своето удовлетворение, че възникналият проблем е разпознат от страна на всички народни представители и в резултат и на нашите усилия като последица на първо четене вече е приет законопроект, който се надяваме да послужи за база за обсъждане на евентуални положителни решения.

Още отсега обаче предупреждаваме, че решението, което предстои да се вземе е много вероятно да бъде временно и неустойчиво, защото принципната обвързаност на таксите за обучение на студентите с получаваната от университетите издръжка ги обрича на постоянно нереципрочно повишаване при промени на формиращите я компоненти, които неизбежно ще последват.

Липсата на уредба на т.нар. „заварено положение“ в закона също е сериозен пропуск, който следва да бъде коригиран, за да може да се осигури предвидимост на записващите обучение студенти и докторанти при какви размери на таксите ще проведат своето обучение за целия му период.

Припомняме, че още от 2022 г. в наши становища по повод приеманите от страна на държавата законопроекти и подзаконови нормативни актове, регулиращи въпросите, свързани с финансирането на системата на висше образование и размерите на работните заплати, системно сме изразявали своята загриженост за несъответствието с настоящите условия на развитие и сме предлагали обсъждането на цялостна промяна на модела - както в приходната, така и в разходната му част. Именно това е дълбоката първопричина и правопораждащ факт на възникналата ситуация, който е време обществото да постави на дневен ред.

С уважение: Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища

Насърчаване на предприемаческо мислене във висшето образование, ролята на университетите в дигиталната епоха и иновативни стратегии за изграждане на динамични партньорства между университети, научни институти и стартъп екосистемата бяха темите на фокус в последния ден на "Грийн транзишън форум" – петдневно събитие, посветено на зелените иновации и устойчивост, което се проведе в София от 16 до 20 юни. Проф. д-р Миглена Темелкова – председател на Съвет на ректорите и ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи участва в панела „Трансформиране на висшето образование чрез иновации и научни изследвания“. Като говорители бяха поканени още председателят на БАН чл.-кор. проф. д-р Евелина Славчева, Милена Стойчева, министър на иновациите и растежа (2023 - 2024),  проф. Елена Радева - преподавател по бизнес администрация в Американския университет в България (AUBG), Георги Георгиев - програмен директор на Elevate Accelerator и д-р Момчил Карпузанов - академичен директор на магистърските програми в Американския университет, а модератор бе образователният консултант Нели Колева.

Панелистите дискутираха трансформацията на висшето образование чрез нови модели на учене и университетско преподаване. „Основната валута, която постига все по-големи висоти е иновацията. Иновацията не само като термин, който завлядява всички сектори, но това е и формата, през която можем да се проектираме в бъдещето. Докато иновациите са тази нова валута, то образованието е „ковачницата“, където тази валута се създава – новият поглед, в който науката и образованието представят по-високата добавена стойност, по която могат да се създават нови продукти и услуги през човешкия капитал“, каза Милена Стойчева.

„Пред нас стои предизвикателството да създадем тези специалисти, които ще бъдат адекватни на професиите, които дори не знаем, че ще съществуват след години. В момента в образователната ни система са младежите, които ще дават онази добавена стойност, за която говори г-жа Стойчева. Ние ковем, създаваме кадрите на нашата икономическа система, която е тотално неизвестна. В момент на цялостна глобална трансформация, голямото предизвикателство пред образователната система се нарича интердисциплинарност“, каза проф. Темелкова пред аудиторията. Тя допълни, че българските университети вече обучават в съвместни образователни продукти, споделят ресурси и създават модерни специалности на бъдещето, като даде пример със специалността „Телемедицина“, която Висшето училище по телекомуникации и пощи предлага заедно с Медицински университет – Плевен.

Национална кръгла маса на тема "Киберсигурността в защита на хората, образованието и обществото" се проведе днес в София. Форумът бе организиран от Академията на МВР (АМВР), Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив (ВУСИ), в партньорство със Съвета на ректорите на висшите училища. Официални гости на кръглата маса бяха заместник министър-председателят и министър на транспорта Гроздан Караджов, зам.-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов, Боян Магдалинчев - представляващ Висшия съдебен съвет, представители на Главна прокуратура, ректори, преподаватели във висши училища и експерти от бизнеса.

Проф. Георги Манолов - президент на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) откри кръглата маса с думите: „Българските държавни институции най-после взимат присърце тази важна тема и работят по нея“ и даде думата на председателя на Съвета на ректорите за приветствие. „На свое заседание през май Управителният съвет на Съвета на ректорите подкрепи единодушно съорганизирането на този форум. Надявам се, че той ще бъде само началото на един дълъг и ефективен разговор за разрешаването на проблемите и предизвикателствата в сектора“, каза проф. д-р Миглена Темелкова.

Ректорът на Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР) доц. Иван Видолов каза, че идеята да се организира този форум е заради необходимостта да се дискутира и да се търси решение в областта на киберсигурността. „Тази проблематика има най-различни аспекти. Много е важно тя да се обсъжда и в контекста на образованието, защото университетите започнаха да предлагат различни програми в различни специалности и образователно-квалификационни степени. В тази област не можем да бъдем конкуренти, а трябва да си сътрудничим, защото киберсигурност има не само в областта на обществения ред, в отбраната, техниката, търговията, а тя е и навсякъде, защото съвременният свят се дигитализира“, каза в приветствието си доц. Видолов. Той допълни, че в нашата страна са направени първите стъпки - имаме Закон за киберсигурност, стратегия, има и директива за киберсигурност. Тази проблематика обаче постоянно трябва да се развива и надгражда, и тук е мястото да потърсим отговорите за ролята на университетите и на образованието, заяви доц. Видолов.

Ректорът на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) проф. Йордан Бакалов също приветства участниците във форума: „Този форум е важен, за да се говори по две теми. Едната е за развитието на киберсигурността в сферата на българското висше образование, но не само в него, защото модерните държави развиват киберсигурността още от самото начало. Това е област, която постоянно се развива, тя е свързана с нашите лични данни, с нашите банкови операции, с критичната инфраструктура на нашата национална сигурност.“ Проф Бакалов подчерта, че другото послание е към българския народ, защото сме свидетели на самозвани експерти в сферата на киберсигурността и те използват незнанието на хората и се обогатяват от това.  Проф. Бакалов каза, че има нужда от промени в закона и той да бъде постоянно актуализиран, защото сигурността е динамично понятие. Той предложи да се направи регистър на фирмите и на хората, които знаят и могат да се занимават с киберсигурност.

„Надявам се, че образователната система ще откликне и ще научи на повече знания специалисти по киберсигурност, а с тяхната помощ потребителите ще се чувстват все по-сигурни в Интернет пространството“, каза заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той подчерта, че за да не работи една система или да бъде пробита, грешката не е нито в компютъра, нито в софтуера, а е в човека. Все по-важно е човекът да разбира и узрява за идеята колко несигурен е виртуалният свят и как ако той самият не полага грижи, не може да се предпази - добави министър Караджов.

Доклад на тема "Актуални проблеми на киберсигурността в Република България" представи д-р Иван Благоев от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. В оживена дискусия след това бяха обсъдени множество теми, свързани със състоянието на киберсигурността в България, превенцията на киберпрестъпления, необходимостта от актуализация на нормативната база в тази сфера, ролята на държавните институции и учебните заведения, подобряване на обучението по киберсигурност във висшите училища и ролята на научните организации, бизнеса, неправителствения сектор и други в защитата на хората, образованието и обществото.

Проф. Георги Манолов призова за създаването на консорциум от български университети,  обучаващи в сферата на киберсигурността. Председателят на Съвета на ректорите проф. Темелкова заяви в края на форума, че в рамките на Съвета ще бъде създадена работна група, която да обединява експертизата на висшите училища в страната, с оглед създаването на законодателни промени и на стратегия на развитие на сектора. Тя пое ангажимента да се провокират разговори за превенция по отношение на опасностите в киберпространството, както и да се създадат първите университетски мрежи за споделяне на ресурси – всеки университет е профилиран и може да се изгради едно системно единство, каза проф. Темелкова.

Изнесено заседание на Съвета на ректорите на висшите училища се проведе вчера в Бургас. На срещата присъстваха кметът на община Бургас Димитър Николов, областният управител на града Владимир Крумов, Илин Димитров - секретар на президента по туризъм, образование и култура, председателят на Икономически и социален съвет на Република България Зорница Русинова, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова и  Иван Попов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“.

Своеобразните домакини на срещата – ректорите на университетите със седалища и филиали в Бургас – проф. д-р Георги Вълчев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, проф. д-р Христо Бозов, ректор на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и проф. Милен Балтов, ректор на Бургаски свободен университет отправиха своите приветствия към колегите си. „Осъзнавам, че ежедневно трябва да балансирате между класическото образование, но и да вмъквате и модерни елементи в една бързо развиваща се национална и международна обстановка. От това зависи как ще бъдат образовани младите хора на България. Не може висшето образование да се развива без подкрепата на държавата, но и на местната власт“, с тези думи към ректорите се обърна и Димитър Николов.

По време на срещата бяха обсъдени теми от дневния ред на заседанието, сред които общите проблеми на висшите училища в страната, възможностите за сътрудничество с Икономическия и социален съвет и предстоящите мерки в подкрепа на висшите училища, разработени от изпълнителна агенция „Програма за образование“. Г-жа Райна Манджукова се обърна към ректорите с предложение за разширяване на кръга от български и чуждестранни граждани с българско потекло, които да получават облекчения при избора на българско висше учебно заведение. „Българите от чужбина, които влизат в българските висши училища, са сериозен ресурс, както за решаване на кризата на работната ръка, така и на демографската криза. Огромен брой от младите хора, които завършват нашите висши училища, остават в България. Важно е да предприемем стъпки да увеличим броя на тези хора, като не ги ограничаваме само до българите от историческите общности, ползващи се с правомощията от закона и ПМС 103“, заяви г-жа Манджукова. Тя подчерта, че от 1993 г. насам, когато е създадено това постановление, няма направен анализ за това какво се случва с тези стотици хиляди студенти, получили образование в България - дали упражняват специалността, която са завършили тук и дали са останали в страната ни.

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова представи възможностите за сътрудничество между двете организации като обясни, че част от актуалните задачи на съвета са насочени към изработването на голям демографски анализ за икономическото и социално развитие и регионалните дисбаланси, както и към намаляване на неравенството в образователната система. „Отворени сме за диалог по всякакви възможности за общи теми, които биха мобилизирали интелектуалната мощ на Вас като академична общност и нашата като Икономически и социален съвет“, допълни Зорница Русинова.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ Иван Попов представи пред ректорите нова програма на стойност 200 млн. лв., която цели подобряване на качеството на висшето образование и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Тя ще бъде основана за първи път като процедура и използва препоръките от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, направени в доклад от междинна оценка на процедура „Модернизация за висшите училища“. Програмата ще подкрепи интернационализацията и интердисциплинарното обучение на студентите, дигиталните компетентности и дигиталните образователни ресурси с отворен достъп. Продължителността на проектите ще е до края на 2029 г.

Съветът на ректорите на висшите училища в Република България ще проведе редовно присъствено заседание на 5 юни 2025 г., четвъртък, от 14:00 ч., в Международен конгресен център Бургас (Морска гара Бургас, Пристанищен комплекс, 8000 Бургас), етаж 3. Гост на заседанието ще бъде посланикът на Кралство Саудитска Арабия Н.Пр. г-н Рами бин Сауд Ал-Отейби, с когото ще бъдат обсъдени възможностите за сътрудничество между университетите на двете държави. Г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на ИАБЧ ще представи общите проблеми на висшите училища и Изпълнителна агенция за българите в чужбина. С председателя на Икономически и социален съвет г-жа Зорница Русинова ще бъдат обсъдени възможностите за общо сътрудничество между двете институции. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Програма за образование“ г-н Иван Попов също ще бъде гост на заседанието. Той ще представи мерки в подкрепа на висшите училища, управлявани от Изпълнителната агенция. 

Общото събрание на Медицинския университет - Плевен избра проф. д-р Добромир Димитров за втори мандат на управление като ректор. Той е преизбран след таен вот със 153 гласа „За“ от присъстващите 157 делегати от общо 179 хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, студенти, докторанти и администрация, съобщиха от пресцентъра на университета. За председател и зам.-председател на Общото събрание с мандат 2025-2029 г. делегатите избраха чл.-кор. проф. д-р Славчо Томов и проф. Макрета Драганова, зам.-декан на Факултет „Обществено здраве“.

Пред делегатите на Общото събрание проф. Добромир Димитров представи отчета на Академичното ръководство за изминалия 4-годишен мандат на управление – 2021-2025 г. Той изтъкна някои ключови моменти и постижения от първия мандат, които днес открояват МУ-Плевен на картата на висшето медицинско образование като водещ образователен и научноизследователски център, част от партньорска мрежа с национални и международни организации.

Управителният съвет на Съвета на ректорите пожелава на проф. Димитров на добър час и успешен втори мандат!

„Има бази данни, които вече улавят съдържание, генерирано с изкуствен интелект. Една магистърска теза или дипломна работа така както преминава плагиат, преминава и софтуер, който лови изкуствен интелект, така че няма шанс, ако университетите са достатъчно прецизни и коректни, да се промъкне дипломант с подобна разработка.“

Това каза проф. Миглена Темелкова, председател на УС на Съвета на ректорите и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи в предаването "Тази сутрин" по bTV.

Според нея висшите училища, които използват изкуствения интелект, са с няколко крачки пред останалите.

„Обучителният процес се подготвя вече от много то колегите чрез ИИ. Изкуственият интелект може да генерира тестове цели лекционни курсове, но естественият трябва да проверява, защото ИИ понякога подвежда, да не кажа лъже. Едно от заданията, когато говорим за изкуствения интелект на бъдещите инженери е, когато работят с база данни да проверяват къде изкуственият интелект бърка. Много от програмистите загубиха работните си места точно заради изкуствения интелект, но той също допуска грешки и тук ролята е на естествения интелект“, посочи ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Онези образователни институции, без значение дали са висши или средни училища, които използват възможностите на изкуствения интелект вече вървят по-бързо от останалите и имат шанса да тичат, дори и преди измененията на средата, преди настъпване на провокациите, които идват от икономика 4.0 и 5.0. Това каза проф. Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите на висшите училища, и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, във втория панел "Новото знание в медиите", част от 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), попитана изкуственият интелект помага ли сега на студентите и на учените, и има ли плагиатство.

Вижте видео от събитието и цялата статия ТУК