Съвет на Ректорите

СТАНОВИЩЕ

на Съвета на ректорите на висшите училища в България по повод публикувания за обществено обсъждане проект на решение на Министерския съвет за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България

В изпълнение на намеренията си да участва активно в подпомагане на работата на държавната администрация относно регулиране на процесите във висшето образование Съветът на ректорите потърси мнението на висши училища и университети във връзка с предлаганите промени в стратегическия документ, предмет на настоящото обществено обсъждане, като бяха получени становища от Академията на МВР, ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, ЛТУ и УНСС.

Националната карта на висшето образование в Република България е вече достатъчно дълго съществуващ стратегически документ, чиято роля е да подпомага Националната агенция за оценяване и акредитация при вземане на решения във връзка с отправените искания на висшите училища за откриване на процедури за акредитация на нови професионални направления и основни звена на университетите, свързани с потенциално бъдещо обучение на студенти в тях.

Не бива да се забравя, че тя замени действал до приемането й мораториум и нейната роля до голяма степен е на законов инструмент, който да стимулира процесите на консолидация в областта на висшето образование, като противотежест на развилата се след 1989 години фрагментация.

През изминалата 2025 година с решение на Министерски съвет бе прието предложение за ново териториално райониране на регионите за планиране на Република България (регионите от ниво 2), което в бъдеще ще доведе до намаляването им от 6 на 4, във връзка с настъпилите негативни демографски промени в страната. Положителна черта на картата е, че отчита евентуалния бъдещ ефект на това окрупняване (т.2.8, стр. 36). Същевременно - в недостатъчна степен е анализиран потенциалният му ефект, с оглед обстоятелството, че 2026 г. е последната година, в която старото деление ще действа. Въздействието на изкривяване, което столицата София оказва на редица от параметрите на картата, свързани с Югозападния регион, е изрично посочено в становището на Югозападния университет „Неофит Рилски”.

Обособяването на столицата в самостоятелен регион на планиране от 1 януари 2027 г. ще окаже голям ефект върху данните и приложимите за вземане на решения статистики при бъдещата актуализация на картата. Последиците от него би било добре да бъдат предвидени и заложени като политики още в настоящата редакция, която ще действа през 2026 г. Предвид продължителността на акредитационните процедури, спрямо които картата се явява приложим документ, е препоръчително те да бъдат отчетени в по-голяма пълнота още в настоящото й издание.

Запазваме изразените в предходни наши становища резерви по отношение връзката на обсъждания стратегически документ с други такива, имащи за предмет политиките, прилагани относно регионалното развитие на страната. Поставяме под въпрос и ефективността на Картата предвид вече видимото изоставане и невъзможност за спазване на определените срокове в Оперативния план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 година, на който документ тя следва да съответства и отговаря.

Ролята на Картата като регулатор на работата на НАОА и политиките на МОН, както и на ориентир при вземането на стратегическите решения за развитие на съответните университети от страна на академичните органи на управление на висшите училища, при намаляващия демографски потенциал на развитие на страната (коректно и далновидно отчетено в т.2.9. стр.38 и сл.), ще се изчерпи в средносрочен план, защото нейното приложение на практика е преимуществено рестриктивно. Намаляващата раждаемост в страната в годините след 2009 г. предстои да се отрази скоро на пазара на висшето образование, като все по-малкият брой завършващи ученици, неизбежно по естествен път ще ограничи амбициите за разкриване на нови професионални направления или основни звена на висшите училища.

Специално внимание - като изключение в това отношение - заслужават ПН и СРП „Медицина”, „Дентална  медицина” и „Фармация”, където е констатиран най-сериозният натиск за разрастване. Той се съчетава със запълнен капацитет на обучителните институции и голяма конвертируемост на тези специалности на международния пазар. В Картата това е отчетено (т.2.6. стр 28 и сл.). Усъвършенстването на правилата и принципите, обосноваващи евентуалното увеличаване на капацитета на настоящите университети или разкриване на такъв от страна на други - би било добре да залегне изрично в документа, като препоръчително е тези въпроси да бъдат съгласувани с отрасловото Сдружение на медицинските университети в Република България. 

Държавната намеса чрез административна регулация и пазарноориентираните самостоятелни решения на висшите училища, които на конкурентен принцип се стремят да привличат студенти и докторанти - са инструментите, които уравновесяват системата на висшето образование. Считаме, че балансирането им следва да бъде търсено в посока създаване на по-сериозни стимули за консолидация и ограничаване на стремежите към разрастване в нови професионални направления, отколкото към увеличаване на административните пречки за това. Това е и логично следствие от съдържанието на принципите на академичната автономия, залегнали в Конституцията и ЗВО.

Ключов фактор в положителна посока би изиграло предприемане на действия към създаването на активни политики от страна на държавата за синхронизиране на пазарите на търсене и предлагане на висше образование, които понастоящем не си кореспондират в достатъчна степен и функционират разнопосочно. Именно диспропорциите в тях се явяват причина за поведението на някои висши училища в посока формиране на нерационално желание за експанзия. По тези въпроси Съветът на ректорите е изказвал мнения и е давал идеи, които следва да бъдат обект на допълнителни дискусии с ресорното министерство.

Образованието и конкурентоспособността като приоритет за националната сигурност и икономиката бяха обсъдени от експерти в един от панелите на тазгодишния „Пауърс Съмит“ ( Powers Summit) в София. Powers Summit е конференция, организирана от Webit Foundation и Дигитална национална коалиция, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България.

Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища и ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова взе участие в модул "Индустрията говори" с модератор главният редактор на Manager News Иван Нончев. Участници в панела бяха още изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) Добромир Иванов, Евгени Ангелов – председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и Теодор Радонов – ръководител на представителството на Групата на Европейската инвестиционна банка в София.

„Образованието е може би най-реформираната система в България“, каза проф. Темелкова на форума. Тя обясни, че са много спорни критериите за качество, според които университетите получават своите субсидии. „Ние обвързваме всичко с формули, а не се съобразяваме от една страна с платежоспособността в страната, а от друга – с глобалния образователен пазар. Стана така, че таксите ни за платено обучение са много по-скъпи от таксите на редица европейски и американски университети“, допълни проф. Темелкова.

Може ли образованието на страната ни да се превърне в успешен експортен продукт? Проф. Темелкова отговори, че за акредитацията на една нова специалност минават две години – ако днес тя е актуална, то след 6 години, когато тези студенти завършат, не се знае дали пазарът ще търси тези специалисти. „Регулаторът блокира желанието на образователните институции за ефективна реформа и за развитие“, допълни проф. Темелкова. Тя уточни, че България може да бъде успешна образователна дестинация и оттук ще спечелят много сектори – привличането на чуждестранни студенти ще реши и други проблеми на трудовия пазар. Проф. Темелкова допълни, че дългото време за издаване на виза за един студент трябва да бъде съкратено. От  друга страна опцията да изнасяме българско образование не бива да бъде подценявана – в момента тази опция имат много малко университети - а те биха могли по този начин да увеличат своите приходи и да не се молят на държавата.

Изготвен от Комисията по бюджет и финанси към Съвета на ректорите
 

Основополагащ за настоящия анализ е чл. 16, ал. 4 от Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., приет с Решение № 781 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и материалите към него. Представя се и информация от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., Постановление № 28 на Министерския съвет от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., както и публикуваните на официалния уебсайт на Министерство на образованието и науката (МОН) Годишни финансови отчети на държавните висши училища (ДВУ) към 31.12.2024 г., Тримесечни финансови отчети на ДВУ към 30.09.2024 г. и Тримесечни финансови отчети на ДВУ към 30.09.2025 г.

С цел постигане на сравнимост на финансовите данни стойностите са представени основно в лв., като стойностите са превалутирани по фиксинга на БНБ за лева спрямо еврото – 1,95583 BGN/EUR. В настоящия доклад се прилага сравнителния метод за анализ на финансови данни, при който се сравняват текущ спрямо предходен период, а за 2026 г. – предстоящ спрямо текущ период. При наличие на несъпоставимост на финансовите данни за отделните периоди се установяват тенденциите от предходен (респ. текущ) период, които се прилагат през текущия (респ. предстоящия) период.

• Преглед на прогнозните бюджетни трансфери на ДВУ за 2026 г.

За предстоящата година общото увеличение на бюджетните трансфери за ДВУ се очертава в размер малко над 62,6 млн. евро (122,7 млн. лв.), което представлява 10,13% ръст в сравнение с бюджета за 2025 г. Средното увеличение на бюджетния трансфер за висше образование е 9,30%, което означава, че при запазване на съотношението на отделните показатели на бюджетната субсидия за 2025 г. (средства за издръжка на обучението – 86,76%, средства за присъщата на ВУ научна, научноизследователска и художествено-творческа дейност – 1,08%, средства за социално-битови разходи – 10,75%, капиталови разходи – 0,46% и други трансфери – 0,95%), това води до следните прогнози:

• ръст в средствата за издръжка на обучението с 54,4 млн. евро (106,4 млн. лв.);
• ръст в средствата за присъщата на ВУ научна, научноизследователска и художествено-творческа дейност с 674 хил. евро (1,3 млн. лв.);
• ръст в средствата за социално-битови разходи с 6,7 млн. евро (13,2 млн. лв.);
• ръст в капиталовите разходи с 291 хил. евро (569 хил. лв.);
• ръст в другите трансфери с 596 хил. евро (1,2 млн. лв.).

По прогнозни данни средствата, осигурени за ДВУ са в размер на 681,7 млн. евро (1,333 млрд. лв.), което представлява около 0,63 на сто от прогнозния БВП за 2025 г., което е далеч от предвидените с чл. 90а от Закона за висшето образование (ЗВО) – 0,90%. В сравнение общата стойност на бюджетния трансфер за ДВУ по Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е почти 1,211 млрд. лв., което е 0,60 на сто от БВП за 2024 г. (204,907 млрд. лв.).

По отделни ДВУ изменението, изразяващо се в нарастване на бюджетния трансфер за същите за 2026 г. спрямо 2025 г. може да се представи в следната Табл. 1:

Табл. 1.

Изменение на бюджетния трансфер за ДВУ
за 2026 г. спрямо 2025 г.

От изложената по-горе информация с най-голям ръст в бюджетните си трансфери за 2026 г. са Университет по архитектура, строителство и геодезия с 22,46%, Университет по хранителни технологии – Пловдив с 16,23%, Медицински университет - Плевен с 13,50%, Тракийски университет – Стара Загора с 13,29% и Технически университет – София с 13,08%. От друга страна с най-малък ръст в бюджетния трансфер са Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" с 0,76%, Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" с 2,26%, Висше строително училище "Любен Каравелов" с 4,07%, Химикотехнологичен и металургичен университет с 5,55% и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив с 5,72%.

На следващо място, ръстът в общата стойност на бюджетния трансфер е на второ място в средносрочен план. Динамиката в изменението на бюджетните трансфери на ДВУ е представена в следната Табл. 2:

Табл. 2.

Изменение на бюджетния трансфер за ДВУ
в средносрочен план.

От изложената по-горе информация за 2025 г. с най-голям ръст в бюджетните си трансфери са УНСС със 74,95%, Университет по архитектура, строителство и геодезия със 71,53%, Технически университет - София с 69,91%, Лесотехнически университет с 62,78% и Софийски университет „Свети Климент Охридски“ с 58,90%. От друга страна с най-малък ръст в бюджетния трансфер са Медицински университет – Плевен с 27,20%, Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" с 28,83%, Русенски университет "Ангел Кънчев" с 31,37%, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" с 34,49% и Медицински университет – Варна с 35%.

За 2024 г. с най-голям ръст в бюджетните си трансфери са Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" с 14,95%, Национална музикална академия с 14,57%, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с14,02%, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" с 12,66% и Университет "Асен Златаров" с 11,80%. От друга страна с реализирано намаление на бюджетния трансфер за 2024 г. спрямо 2023 г. са Висше училище по телекомуникации и пощи с (-7,69%) и Висше строително училище "Любен Каравелов" с (-1,21%), т.е. при тези две ВУ има намаление на трансфера спрямо предходната година, а с най-малко нарастване на бюджетния трансфер са Аграрен университет с 0,88%, Медицински университет – Варна с 1,57% и Университет по хранителни технологии – Пловдив с 3,22%.

• Анализ на тенденциите при изпълнението на бюджетите на ДВУ за 2025 г.

Настоящата част от доклада се базира на тримесечните финансови отчети на ДВУ от 1.01.2024 г. до 30.09.2025 г., претеглени с установената тенденция за последното тримесечие на 2024 г. по отношение на процентното изпълнение на финансовите показатели за 2025 г. За целите на анализа са представени три сценария, както следва:

• Сценарий 1 „Песимистичен“;
• Сценарий 2 „Реалистичен“;
• Сценарий 3 „Оптимистичен“.

Относно основните финансови показатели по консолидирания бюджет на ДВУ към края на 2025 г. данните могат да се представят в следната Табл. 3.:

Табл. 3.

Прогнозно изпълнение на Бюджета на ДВУ за 2025 г.

          При сценарий 1 се наблюдава, че прогнозираният размер на приходите по бюджета може да се преизпълни и годината да завърши със 104,56%. Техният относителен дял спрямо бюджетния трансфер за периода е приблизително 39,70%. При разходите се наблюдава неизпълнение, като стойността им към края на отчетния период следва да е около 92,03% от първоначално планираната. Относно най-значителното разходно перо, а именно разходите за персонал (в т.ч. за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), се наблюдава преизпълнение от 103,08%. Неговият дял спрямо бюджетния трансфер възлиза на 104,07%. За останалите разходни показатели най-значителен дял са разходите за текуща издръжка (в т.ч. комуналните разходи, за услуги, за материали и др. под.), чието изпълнение следва да е около 83,84%. Делът на тази категория разходи се равнява на 17,67% от бюджетния трансфер за годината, като пълното му изпълнение може да добие стойност от 21,07%. Друг съществен момент представлява неизпълнението по консолидирания бюджет на разходите за придобиване на нeфинансови активи (т. нар. „капиталови разходи“), което е 52,25%, като заемат дял от бюджетния трансфер от 12,30%. Реализираното на прогнозираната стойност на 100% би заела дял в бюджетния трансфер от 23,54%.

 Изпълнението на бюджета за 2025 г. по Сценарий 1 завършва с бюджетен дефицит за ДВУ, който възлиза на 34 360,2 хил. лв., или 15,98% от първоначално предвидения. Това означава, че преходният остатък от налични парични средства по банкови сметки и в брой, който в началото на периода възлиза на 493 279,4 хил. лв., в края на 2025 г. се очаква да бъде около 458 919,2 хил. лв.

При сценарий 2 се наблюдава, че прогнозираният размер на приходите по бюджета може да не се изпълни, като към края на периода същият добие стойност от 98,78% спрямо първоначално планираният. Техният относителен дял спрямо бюджетния трансфер за периода е приблизително 37,50%. При разходите се наблюдава неизпълнение, като стойността им към края на отчетния период следва да е около 86,43% от първоначално планираната. Относно най-значителното разходно перо, а именно разходите за персонал (в т.ч. за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), се наблюдава неизпълнение от 93,51%. Неговият дял спрямо бюджетния трансфер възлиза на 94,40%. За останалите разходни показатели най-значителен дял са разходите за текуща издръжка (в т.ч. комуналните разходи, за услуги, за материали и др. под.), чието изпълнение следва да е около 86,41%. Делът на тази категория разходи се равнява на 17,67% от бюджетния трансфер за годината, като пълното му изпълнение може да добие стойност от 18,21%. Друг съществен момент представлява неизпълнението по консолидирания бюджет на разходите за придобиване на нeфинансови активи (т. нар. „капиталови разходи“), което е 53,35%, като заемат дял от бюджетния трансфер от 12,56%.

 Изпълнението на бюджета за 2025 г. по Сценарий 2 завършва с бюджетен излишък за ДВУ, който възлиза на 48 749,2 хил. лв., или (-22,67%) от първоначално предвидения. Това означава, че преходният остатък от налични парични средства по банкови сметки и в брой, който в началото на периода възлиза на 493 279,4 хил. лв., в края на 2025 г. се очаква да бъде около 542 028,6 хил. лв.

При сценарий 3 се наблюдава, че прогнозираният размер на приходите по бюджета може да се преизпълни и годината да завърши с със 104,56%. Техният относителен дял спрямо бюджетния трансфер за периода е приблизително 39,70%. При разходите се наблюдава неизпълнение, като стойността им към края на отчетния период следва да е около 86,43% от първоначално планираната. Относно най-значителното разходно перо, а именно разходите за персонал (в т.ч. за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), се наблюдава неизпълнение от 93,51%. Неговият дял спрямо бюджетния трансфер възлиза на 94,40%. За останалите разходни показатели най-значителен дял са разходите за текуща издръжка (в т.ч. комуналните разходи, за услуги, за материали и др. под.), чието изпълнение следва да е около 86,41%. Делът на тази категория разходи се равнява на 17,67% от бюджетния трансфер за годината, като пълното му изпълнение може да добие стойност от 18,21%. Друг съществен момент представлява неизпълнението по консолидирания бюджет на разходите за придобиване на нeфинансови активи (т. нар. „капиталови разходи“), което е 53,35%, като заемат дял от бюджетния трансфер от 12,56%.

 Изпълнението на бюджета за 2025 г. по Сценарий 3 завършва с бюджетен излишък за ДВУ, който възлиза на 76 893,8 хил. лв., или (-35,76%) от първоначално предвидения. Това означава, че преходният остатък от налични парични средства по банкови сметки и в брой, който в началото на периода възлиза на 493 279,4 хил. лв., в края на 2025 г. се очаква да бъде около 570 173,2 хил. лв.

Следва да се обърне внимание, че бюджетният трансфер, който фигурира в отчета по прогнозни и по отчетни данни е 1 284 228,4 хил. лв., което е повече от заложения по Закона за държавния бюджет за 2025 г. – в размер на 1 210 616,7 хил. лв. За установената разлика липсват данни, на чиято база да се направи по-задълбочен анализ. Друг съществен момент относно бюджетния трансфер представлява реалния превод на публични средства по банковите сметки на ДВУ. Последните са бюджетните организации от подсектор „Централно управление“ и като такива прилагат „схемата на централизираните разплащания“ по отношение на осигурителните вноски и ДДФЛ. Това означава, че тези финансово-отчетни обекти се калкулират като „поети трансфери“ от държавата и за тях не се реализира реален превод на парични средства, а сумата се приспада от входящия бюджетен трансфер. В този ред размерът на поетите трансфери съставлява около 27% от общия бюджетен трансфер, което означава, че реално ДВУ ще получат за усвояване малко над 1 011 203,5 хил. лв.

Тук следва да се отбележи, че в посочените сценарий не се включват и средствата под формата на бюджетен трансфер по национални програми, финансирани от държавния бюджет, с които се извършват най-вече капиталови разходи и разходи за текуща издръжка. С тях до края на отчетния период следва да се увеличи размера на бюджетния трансфер, респ. да се увеличат и извършените разходи в частта за бюджетирането им, както и в частта за отчитането им.

• Финансова прогноза за Бюджета на ДВУ за 2026 г.

С установените тенденции по Сценарий 2 е извършено планиране на Бюджета на ДВУ за 2026 г. и сравнението му с Бюджета на ДВУ за 2025 г. като е претеглен първоначално определения бюджетен трансфер със Закона за държавния бюджет за 2025 г. Финансовите данни по отделни показатели са изложени в Табл. 4., както следва:

Табл. 4.

Финансова прогноза за Бюджета на ДВУ за 2026 г.

            Предвижда се ръст в приходната част на бюджета с около 3,91%. Отчетен е фактът, че за първата половина на годината ДВУ не могат да влияят върху вече определените размери на най-големите приходоизточници – приходите от семестриални такси. Поради тази причина този ръст следва да се отчете за втората половина на 2026 г.

По отношение на разходите се предвижда среден ръст от 16,72%. Най-значителното нарастване се наблюдава при разходите за персонал – 21,64%. Причините за същото се изразяват в разпоредбата на чл. 92, ал.3 от ЗВО, при който минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност следва да бъде не по-малко от 125 на сто от размера на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. По данни на НСИ към м. юни т.г. средната брутна РЗ за най-ниската академична длъжност следва да достигне около 3050 лв. за 2026 г., което представлява ръст от 9,70%. Като се има предвид, че след покачването на заплатата за най-ниската академична длъжност следва да има и покачване на заплатите на останалите академични длъжности с приблизително същото съотношение, това означава, че най-голямото разходно перо в бюджетите на ДВУ – разходи за заплати, ще се покачи с около 13,81%, отчитайки и среден процент на клас прослужено време. Наред с посоченото, с вдигането на прага на максималния осигурителен доход и покачване на осигурителната тежест с 2 пр. п., това води до увеличение на разходите за заплати и осигуровки за сметка на служителите, само за академичния състав с поне 14,61%. За неакадемичния състав, който съставлява средно около 35% от целия кадрови състав, следва да се предвиди увеличението на минималната работна заплата – 12,62%, което означава, че и за останалите длъжности в администрацията следва да се увеличат възнагражденията с приблизително същия размер за да се избегне прилагането на евентуален дискриминационен признак. Като се добави и среден процент на клас прослужено време, заедно с осигурителната тежест, която следва да понесе всеки работодател заради промяната в КСО, покачването е ще е около 15,95%.

За останалите разходни показатели не трябва да се пренебрегва и прогнозираната инфлация за 2026 г., която по предварителни данни е предвидена около 3,6 %. В този ред по прогнозни данни от бюджета на МОН за ДВУ за 2025 г. разходите за издръжка (в т.ч. разходите за материали, услуги, комунални разходи и др. под.), капиталовите разходи и лихвите се покачват с приблизително същото отношение. Общата стойност на тези разходи възлиза на  44,53% от прогнозния размер на бюджетната субсидия за 2026 г.

Социалните разходи, в т.ч. и стипендиите е прогнозирано увеличени от 27,03%, калкулирано въз основа на увеличението на праговете на стипендиите за студенти, докторантската стипендия и евентуалното покачване на субсидията за леглоден в студентските общежития и субсидията за храноден в студентските столове.

За субсидиите, които ДВУ предоставят на подведомствени разпоредители е предвидено покачване от малко под 8% въз основа на установените през годините – 2024 г. и 2025 г. тенденции по отношение на изменението им.

Очакваното изпълнение на бюджета за 2026 г. следва да завърши с бюджетен дефицит за ДВУ, който възлиза на приблизителна стойност от 479 055,5 хил. лв. Това означава, че при покриване на негативния резултат от преходния остатък от предходната 2025 г., същият в края на 2026 г. се очаква да бъде около 62 973,1 хил. лв., т. е. голяма част от ДВУ има вероятност да изпаднат в състояние на неплатежоспособност.

По отношение на изложеното в настоящата част от доклада, в Съвета на Ректорите на висшите училища в Р България са постъпили становища от академичните ръководства на ДВУ, които в по-голямата си част изразяват притеснения по отношение на финансовите данни за бюджетния трансфер за конкретни висши училища, определен в чл. 16, ал. 4 от Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., приет с Решение № 781 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и материалите към него, както липсата на прозрачност по отношение на калкулирането им, което е в нарушение на чл. 20, т. 7 от Закона за публичните финанси. Изразените становища могат да се обобщят, както следва:

• Аграрният университет – Пловдив, изразява становище, че „така предложеният бюджет не осигурява нито условия за развитие, нито за устойчиво функциониране“, а единствено условия за „оцеляване, при това несигурно“.
• Университетът по хранителни технологии – Пловдив, изразява мнение, че посочената в проектобюджета обща сума за бюджета на университета „не позволява да се направи анализ и планиране на приходната и разходна част на бюджета на висшето учебно заведение“. За целта е необходима информация за разбивката на елементите на бюджетния трансфер, както и какъв е предполагаемия размер за 2026 г. на възнаграждението за заемане на най-ниската академична длъжност.
• Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ изразява мнение, че не възразява по проекта на бюджет в частта, касаеща университета.
• ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – В. Търново, изразява становище, че предложеният размер на бюджетния трансфер е недостатъчен за покриване на разходите и целите на университета, като въз основа на собствени изчисления на база актуализираните след публикуването на проекта на закон на национално ниво размер на МРЗ за 2026 г., увеличението на стипендиите на студенти и докторанти, увеличението на осигурителната тежест на работещите, актуализация на заплатите на неакадемичен и академичен състав, са необходими допълнителни средства около 2,1 млн. евро.
• Тракийският университет – Стара Загора, изразява становище, че представеният проект на бюджетен трансфер не осигурява нормалното функциониране на университета, тъй като в проекта на бюджет на същия се наблюдават изменения, при които разходната част надвишава приходната част, при което се създава риск от дефицит в изпълнението на основните дейности. Освен това, предвидените средства са недостатъчни за актуализиране на възнагражденията на кадровия състав, липса на достатъчно финансов ресурс за обновяване и модернизиране на учебно-материалната база. Собствените изчисления предвиждат недостиг на парични средства в размер, вариращ между 6-10% от общата стойност, които са необходими за функционирането на дейността на висшето училище.
• Медицинският университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, изразява мнение, че не може да бъде формирано и мотивирано становище по отношение на бюджета на висшето училище, тъй като на този етап липсва информация за разбивката на елементите на бюджетния трансфер по отношение на средствата за издръжка на обучението, в т.ч. данни за средно-приравнен брой учащи, средно-претеглен норматив в лв. на един учащ, базов норматив на учащите, разходите за възнаграждения, капиталовите разходи, коефициента по ПМС № 328/2015 г., както и за средствата за студентски столове и общежития.
• Медицинският университет – Плевен, изразява становище за липсата на необходимата информация по отношение на разбивката на елементите от бюджетния трансфер, на чиято база да изготви бюджета на университета.
• Икономическият университет – Варна, изразява становище с опасения по отношение на размера на увеличението на бюджетния трансфер на университета за 2026 г. спрямо 2025 г., което трудно би покрило ръста на разходите на висшето училище.
• Университетът по библиотекознание и информационни технологии – София, изразява становище, че към настоящия момент не може да се даде точно мнение по отношение на бюджетния трансфер на висшето училище. Собствените им разчети показват, че този трансфер няма да бъде достатъчен за покриването на разходите на институцията за периода, т.е. ще бъде реализиран бюджетен дефицит за 2026 г.
• Лесотехническият университет – София, изразява мнение, че приема с „резерви проектобюджета за 2026 г.“, тъй като се наблюдава неяснота по отношение на ръста на възнагражденията за най-ниската академична длъжност, която определя политиката за формиране на възнагражденията на висшето училище, както и относно капиталовите разходи, които не позволяват залагането на по-амбициозна капиталова програма, защото бюджетният трансфер е достатъчен основно за покриването на средствата за възнаграждения и текущите разходи.
• Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" – София, изразява мнение с писмо до Министър-председателя, Министъра на образованието и науката, Министъра на финансите, Председателя на Съвета на Ректорите и Председателите на парламентарните групи, с което изразява силното си притеснение относно финансовата устойчивост на институцията през 2026 г. За покриването на разходите за възнаграждения и другите текущите разходи на висшето училище са необходими допълнително около 1 млн. лв.
• Висшето строително училище "Любен Каравелов" – София, изразява становище, адресирано до Министър-председателя, Министъра на образованието и науката, Министъра на финансите, Председателя на Съвета на Ректорите и Председателите на парламентарните групи, с което изразява силното си притеснение относно финансовата стабилност на организацията през 2026 г. За обезпечаването на разходите за възнаграждения, разходите за издръжка (в т.ч. комуналните разходи) и капиталовите разходи са необходими допълнително около 1,3 млн. лв.
• Висшето училище по телекомуникации и пощи – София, изразява становище, че средствата, предоставени като увеличение на бюджетния трансфер за 2026 г. са достатъчни само за покриване на разходите за възнаграждения на академичния състав, в т.ч. и увеличената осигурителна тежест, която следва да понесе организацията след последните промени в осигурителното законодателство. Предоставените средства не са достатъчни за увеличение на възнагражденията на неакадемичния състав и евентуалното покачване на разходите за издръжка, претеглени с очакваната инфлация за 2026 г. За периода висшето училище очаква да бъде реализиран бюджетен дефицит.
• Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив, изразява становище, че кумулативният ефект за бюджета на висшето училище за 2026 г. се изразява в реализирането на бюджетен дефицит в размер на приблизително 173,9 хил. евро, което би довело до налагането на мерки като ръст в таксите за обучение, оптимизиране на социални политики, както и отлагане на планирани капиталови разходи през периода.
• Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, изразява становище, че не разполага с необходимата информация относно разпределението на бюджетния трансфер по отделни показатели, в т.ч. най-вече за средствата за издръжка на обучението и за средствата за социално-битови разходи за студенти и докторанти, чрез които се финансират основните разходи по бюджета на висшето училище. На тази база в становището се изразява надежда, че в размера на субсидията на академията и на ДВУ като цяло, са отразени адекватно увеличението на възнаграждението за най-ниската академична длъжност, както и ръста на възнагражденията на останалата част от академичния и административния състав, заедно с осигурителната тежест за бюджетния период.
• Шуменският университет „Еп. Константин Преславски“ изразява становище, че планираният ръст на бюджетния трансфер няма да успее да покрие увеличението на разходи за възнаграждения (в т.ч. и осигурителни вноски за сметка на работодателя), като се акумулира разлика от (-5,6%), които следва да се покрият от генерираните собствени приходи през периода. Наред с посоченото се изразява притеснението, че с въвеждането на еврото следва ръст в разходите за издръжка, което ще утежни допълнително финансирането за сметка на собствените приходи от страна на университета. Освен това, като допълнителен проблем се калкулира и влязлото в сила съдебно решение, с което право на стипендии имат и студентите в платена форма на обучение, което ще наложи допълнителни разходи в това отношение.
• Техническият университет – Варна, изразява мнение, че увеличението на бюджетния трансфер на университета за 2026 г. с 9,5% спрямо този за 2025 г. ще позволи обезпечаването на разходите за персонал, енергия, материали и др. разходи, с което ще може да бъде осигурено нормалното функциониране на образователната институция.

• ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Следва да се обърне внимание, че Комисията по бюджет и финанси към Съвета на Ректорите извършва анализа в настоящия доклад въз основа на публичните данни, с които разполага. За по-детайлен и обективен анализ следва да се представят данни от страна на МОН и самите ДВУ по отношение на разбивката на отделните показатели в бюджетния трансфер за 2026 г., натуралните показатели за броя действащи студенти по отделни ПН, натуралните показатели за числеността на академичния и неакадемичния състав и достигнатите размери на основните възнаграждения, относителния дял, който се заплаща за клас прослужено време и др. допълнителни възнаграждения, натуралните и финансовите показатели на комуналните разходи, съставляващи разходите за текуща издръжка, очакваните плащания по договори за извършване на капиталови разходи за 2026 г. и източника на осигуреното им финансиране и др. под.

На база изложеното по-горе, може да се направи извод, че за ДВУ се очертава трудна във финансово отношение година. Увеличението на бюджетната субсидия с 10,13% не е достатъчно да се покрие покачването на разходите за персонал и увеличената спрямо тях осигурителна тежест. За да се гарантира някакъв санитарен минимум по отношение на крайното бюджетно салдо (финансовия резултат) за 2026 г. размерът на бюджетния трансфер следва да може да покрие разходите за персонал и социалните разходи за стипендии и социално-битови потребности на студенти и докторанти на ДВУ, които по прогнозни данни възлизат на 1 721 091,1 хил. лв. Посочената сума представлява 0,81 на сто от прогнозния размер на БВП на страната за 2025 г., което е в съответствие с разпоредбата, която предвижда законодателя с чл. 90а от ЗВО.

В противен случай, ДВУ следва да разчитат на първо място на генерираните собствени приходи, при които също са ограничени поне до края на първата половина от годината, поради фактът, че таксите за обучение са определени и приети с решение на МС, което означава, че академичните ръководства не могат да се позовават на пазарните принципи и да ги увеличават. На следващо място ДВУ следва да разчитат на натрупаните през годините преходни остатъци (в случай, че има такива и същите са достатъчни), тъй като това е единственото, което ще им гарантира финансова устойчивост през годината. И не на последно място, ДВУ следва да предприемат мерки по оптимизация на разходите чрез съкращаване на академичен и неакадемичен състав, както и намаляване на разходите за текуща издръжка в частта за комуналните разходи и външните услуги, които използват.

В заключение, Комисията по бюджет и финанси към Съвета на Ректорите на висшите училища в Р България се обеднява, че е крайно необходима цялостна промяна в модела за финансиране на ДВУ. Видимо от изложената фактология в настоящия доклад и становищата на академичните ръководства на ДВУ е, че действащия към настоящия момент модел не е достатъчно адекватен за покриване на реалните потребности на същите. Принципът, на който трябва да се базира е „ефективност на публичните финанси“, т.е. бюджетния трансфер следва да се определя въз основа на постигнат резултат на обучението на студенти, обвързан с качеството на знания, умения и компетенции, които същите придобиват в хода на образователния процес, а не на брой записани студенти, изразени в „средно-приравнен брой учащи“, умножени по „средно-претеглен норматив в лв.“.

Над 700 учители, директори, експерти, представители на институции, на университети и на бизнеса участваха в националната конференция „Умения за иновации в образованието", организирана от Центъра за творческо обучение с домакинството на Столичната община. Двудневният форум се състоя в "Интер експо център" в София и постави акцент върху една от най-актуалните теми на съвремието - дигиталните умения и медийната грамотност в ерата на изкуствения интелект.

Първият ден от конференцията беше пленарен и в него бяха разгледани световни тенденции в образованието, а във втория ден програмата беше разделена в паралелни сесии. Председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова взе участие и през двата дни, като веднага след откриването на събитието тя се включи в панелна дискусия на тема „Човешките умения в дигиталния свят“ с участието и на Доброслав Димитров, предприемач и член на КС на БАСКОМ и БРАИТ, Маргита Колчева, мениджър “Устойчиво развитие”, Yettel България и Веселина Иванова, директор на 2 АЕГ „Томас Джеферсън”, гр. София. „Голямото предизвикателство пред образователните системи е да изграждат мислещи специалисти. Ние не можем да спрем естествения ход на времето и на индустриалните революции – ние трябва да ги изпреварваме, не да ги догонваме. В много университети ще срещнете не специалности, които изграждат ползватели, а специалности, които са насочени към изграждането на създатели. Работодателите търсят вече онзи специалист, който съчетава в себе си знания, умения, компетенции от различни научни области“, коментира темата проф. Темелкова. На въпроса какви трябва да бъдат студентите на бъдещето, тя отговори, че на първо място трябва да са ориентирани и готови за учене през целия живот – още много гъвкави и много адаптивни.

През втория ден на конференцията проф. Темелкова, заедно с Александър Папратилов, член на УС на БАСКОМ и Наталия Митева, консултант към Google за стратегически партньорства за Европа, Близкия изток и Африка, обсъдиха темата „Дигитални технологии и висше образование“. Необходимата спешна промяна в системата на висшето образование коментираха участниците в дискусията - „Университетите трябва да спрат да преподават просто знания, а да минат към изграждане и възпитаване на адаптивност. За един 40-годишен кариерен път човек три пъти ще сменя професията си“, бе предложението на Александър Папратилов. 

„Важно е да е ясно какво целим да се подобри с въвеждането на изкустван интелект – административната ефективност, да се спести време на преподавателите, да се подобри интеракцията и преподаването, резултатите от преподаването. В академична среда сме длъжни да осигурим сигурна дигитална среда – чрез контролирани обрзователни акаунти за достъп до всички системи“, коментира темата и Наталия Митева.

 „Трябва да изоставим аналоговите подходи, аналоговото мислене, за да вървим в крак с времето и с този технологичен бум, на който сме свидетели в последно време. За съжаление обаче, в образователната система много често процесите забавят темпа, който изисква динамиката на времето – от една страна бизнесът изисква адекватни кадри, от друга страна са всички онези държавни регулации, с които трябва да се съобразяваме“, каза проф. Темелкова. Тя допълни, че  дигиталният университет, университетът на бъдещето, може би няма да вклюва физическа среда в бъдеще, но той трябва да предоставя адекватни кадри за икономиката, които да имат практически умения.

 Костадин Костадинов - председател на парламентарна група Възраждане и Ангел Янчев – член на Комисията по образованието и науката проведоха среща днес със Съвета на ректорите на висшите училища и изразиха пълната си подкрепа към исканията на представителите на българските университети. „Имате пълната ни подкрепа. Следим ситуацията. Надявам се всички политически сили да бъдат толкова кооперативни към Вас, както сме и ние. Ние ще ви подкрепим категорично и безусловно“, каза Костадинов пред ректорите.

 На срещата бяха представени основните проблеми пред системата на висшето образование: моделът на финансиране, високите такси за обучение в българските университети, затрудненото позициониране на България на глобалния образователен пазар, както и бавната и тромава процедура по издаване на визи за чуждестранни студенти. „Имаме нужда от много сериозна, смислена и целенасочена визионерска реформа във висшето образование. Ние много се надяваме това да се превърне в обединителна кауза на политическите партии, защото образованието не трябва да бъде оцветено политически. Без диалог и без политически консенсус няма как да се случат нещата. Заради високите такси българските университети са неконкурентоспособни на европейския и световен пазар и проблемът произтича от модела на финансиране“, каза председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова. Тя допълни, че ако искаме страната ни да бъде привлекателна образователна дестинация – дългият период за получаване на виза – от година и половина до две години и половина – трябва да бъде съкратен.

 Проф. Темелкова обърна внимание на голям проблем в системата, който може да бъде отстранен само с промяната на една цифра в Закона за висшето образование: „В резултат на течащите акредитационни процедури много университети получават в момента много по-ниски оценки, отколкото са имали. В закона е записано, че франчайзинг или филиал/подразделение в чужбина може да открива университет с оценка 9.0 или по-висока. В резултат на това, ние в момента сме стеснили възможността много български университети да изнасят българско висше образование в чужбина.“

„Знаете, че въпросът с таксите за платено обучение в държавните университети бе една от горещите точки през лятото в Комисията по образование и наука и ние първи алармирахме за това. Дори предложихме таксите да бъдат определяни свободно от Академичните съвети, а не чрез граници, които се поставят в закона“, уточни Ангел Янчев. „Научаваме от средствата за масово осведомяване, че в момента върви процес на създаване на втори Съвет на ректорите, ново обединение. Дали няма да е добре, подобно на Националното представителство на студентските съвети, да бъде институционализиран Съветът на ректорите, който съществува вече десетилетия, чрез текст в Закона за висшето образование?“, предложи пред ректорите г-н Янчев.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев разясни: „Асоциацията, която създаваме, също ще работи в рамките на Съвета. Институционализацията на Съвета на ректорите ще ни даде възможност да предлагаме решения въз основа на обективни анализи. Да видим там, където са проблемите – на какво се дължат. Целта на сдружението не е да създаваме паралелна структура на Съвета на ректорите“, каза проф. Вълчев.

На срещата с парламентарната група на Възраждане присъстваха още ректорът на Аграрния университет доц. д-р Боряна Иванова, доц. д-р инж. Илиана Стойнова – ректор на Висше строително училище „Любен Каравелов“ и доц. д-р Ради Димитров, заместник-ректор по финанси, международна дейност и административен капацитет на ВУТП.

По-ярко институционализиране на статута на Съвета на ректорите на висшите училища в България поиска председателят на политическа партия АБВ Румен Петков по време на среща в парламента на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ с ректори.

„Аз бих предложил да се помисли за по-яркото институционализиране на Съвета на ректорите. Когато говорим за визи за студентите е добре Съветът на ректорите да не бъде представляван от друга институция и да бъде привлечена Агенцията за национална сигурност. Не бива да се подценява и техническият въпрос с общежитията – необходимо е по най-бързият начин да бъде решен този въпрос.“ – каза Румен Петков и допълни, че това поставя ректорите в деликатно положение, а и държавата в унизително положение пред студентите.

„Ние от „БСП – Обединена левица“ положихме доста усилия, но виждаме, че всички още сме длъжници на българските университети. Виждам много проблеми, които е необходимо да бъдат решени, защото всички държим на българското образование. Като започнем от финансирането и минем през качеството. Оттук нататък ни предстои много работа. Нашата парламентарна група е съгласна да Ви съдейства. Току-що разбрах и за неизпълнени ангажименти и проблеми с общежитията“ каза Драгомир Стойнев по време на срещата.

Проф. Темелкова представи пред депутатите основните проблеми пред системата на висшето образование – моделът за финансиране на университетите, липсата на възможности българското висше образование да се позиционира успешно на глобалния образователен пазар, високите такси за платено обучение, политиката за определяне на научноизследователските университети и дефинирането на научната продукция.

„Една от препоръките на ОИСР е наистина за превръщането на Съвета на ректорите в задължителен съгласувателен орган – нещо което българският парламент не е изпълнил към настоящия момент“, заяви пред представителите на Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ проф. Темелкова.

Проф. Георги Манолов в качеството си на президент на Академия по национална и информационна сигурност  обърна внимание на огромното разминаване между оценките на университетите на Рейтинговата система и Националната агенция за оценяване и акредитация. „Не смятам, че Рейтинговата система трябва да бъде водещ критерий за оценка на университетите. Водеща институция е НАОА. Това е държавният орган, който оценява българските университети“, каза проф. Манолов.

Проф. Темелкова допълни: „Рейтинговата система е основата, на база на която до голяма степен университетите получават своята субсидия и системата за акредитация в България е еднаква за всички видове висши училища, докато Стратегията за развитие на висшето образование 2021 – 2030 г. визира три вида висши училища – научноизследователски, професионални и образователни.“ Проф. Темелкова подчерта, че липсата на разграничение между тези три вида висши училища и в Рейтинговата система, и в системата за акредитация - води до дисбаланси.

Срещата между ректори и депутати бе по покана на ръководството на Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ към Съвета на ректорите на висшите училища в България. Председателят на Съвета и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова, ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, ректорът на Аграрния университет доц. Боряна Иванова, проф. д-р инж. Красимир Кръстанов – ректор на Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“, доц. Илиана Стойнова – ректор на Висше строително училище „Любен Каравелов“ и проф. Георги Манолов – президент на Академия по национална и информационна сигурност се срещнаха с председателя на парламентарната група Драгомир Стойнев, председателя на политическа партия АБВ Румен Петков, доц. д-р Наталия Киселова и Петя Цанкова – зам.-председател на Комисията по образование и наука.

Кръгла маса на тема „Детство без насилие“ се проведе днес в Национална спортна академия, организирана от председателя на Комисията по младежта и спорта в Народното събрание Габриел Вълков. Участник във форума бе и ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ и член на Управителния съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в България проф. д-р инж. Ивайло Копрев.

Вицепремиерът Атанас Зафиров, който е и председател на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните посочи, че сред делата за насилие има такива за нанасяне на лека или средна телесна повреда, побой, заплахи и обиди в социалните мрежи. „290 възпитателни дела, от които 94 за насилие, са разгледани в София от началото на годината до края на месец септември 2025 г.“, обяви Зафиров.

Държавата трябва решително да се намеси в решаването на проблема с насилието сред децата. Тази теза застъпи министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов по време на кръгла маса.

Визията на Министерството на младежта и спорта за ограничаване на инциденти с деца е свързана с организиране на спортни мероприятия. Необходимо е повече деца да отделят време за спортна активност и по този начин да изграждат качества и характер, каза заместник-министърът на младежта и спорта Димитър Георгиев.

На кръглата маса присъстваха близо 40 експерти и участници от академичната и социалната сфера. Сред тях бе и председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) д-р Теодора Иванова.

Създаването на Дунавски университетски алианси по подобие на европейските университетски мрежи, предложи на форум в Кечкемет, Унгария, проф. д-р Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите на висшите училища в страната ни. Инициираният от посолството на Република България в Унгария форум бе посветен на взаимодействието между България и Унгария във висшето образование, земеделието и туризма.

Проф. Темелкова инициира колаборация между различни университети от Дунавските държави с цел добавяне на по-висока стойност за конкретните региони от Европа. 

В изказването си пред унгарската академична общност председателят на Съвета на българските ректори подчерта, че на Европа са потребни регионални образователни алианси, които следва да интегрират усилията на два или повече университета, разположени в държави по Дунав. Ключово конкурентно предимство на Дунавските образователни алианси следва да е интердисциплинарността, която да дава уникалния образователен профил на тези обединения, а реалната принадена стойност за икономиката от обучението в тези алианси следва да се базира на баланса между теория и практика, и привличането на бизнеса в реалното обучение чрез негови лектори, осигурени от него стажове и практики, инвестиции в лаборатории и зали.

„Създавайки тези Дунавски образователни алианси на база интердисциплинарността, ще създадем всички предпоставки редица региони да се превърнат в образователен тинк-танк на Европа, защото точно в тези мрежи ще се създават специалистите на бъдещето.“ – подчерта проф. Темелкова.

Сред факторите, определящи потребността от сътрудничество в областта на висшето образование между дунавските държави, проф. Темелкова посочи развитието на Индустрии 4.0 и 5.0, бързия технологичен напредък, изграждането на първите смарт фабрики, навлизането на кибер-физичните системи и изкуствения интелект в почти всички обществено-икономически сектори, създаването на първите коботи, потребността от нов вид принадена стойност за икономиката, обществото и корпорациите.

„Посочените фактори дефинират основното предизвикателство пред висшето образование в глобален аспект: създаване на специалности, които кореспондират с професиите на бъдещето“ – каза пред унгарските си колеги председателят на българския Съвет на ректорите.

В Европа в следващите 5 години ще се промени драстично структурата на пазара на труда като 23% от работните места ще бъдат закрити, работните места в образователната индустрия се очаква да нараснат с около 10%, а до 2027 година 42% от бизнес задачите в индустриалните предприятия ще се изпълняват от машини, сподели още проф. Темелкова. 

Българският съвет на ректорите и Унгарската конференция на ректорите, която има равностоен статут на българското ректорско сдружение, ще работят в тясна колаборация за формиране на общи политики в областта на висшето образование. Това бе договорено в Будапеща по време на съвместна среща между проф. д-р Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите в България и проф. д-р Бела Меркели - президент на Конференцията на ректорите в Унгария. На събитието присъства и почетният консул на България в Унгария – д-р Йордан Бочков.

Делегацията, водена от проф. Темелкова в Унгария, обсъди възможностите за сътрудничество между българските и унгарските университети, опциите за създаване на общи учебни програми и потребността от съвместни действия в областта на европейската политика за висше образование.

Двете ректорски организации подписаха Меморандум за сътрудничество, съгласно който ще организират съвместни събития за укрепване и подкрепа на висшето образование в региона на Централна и Източна Европа, и ще насърчават споделянето на най-добри практики в университетското и академичното управление.

По време на срещата президентът на унгарската ректорска организация проф. Меркели посочи, че конференцията на университетите е припознаван съгласувателен орган за всяка политика в областта на висшето образование в Унгария и правителството или парламента не могат да си позволят да провеждат политики, които не са съгласувани със сдружението на ректорите.

В хода на срещата бе подчертана и препоръката на ОИСР към българския законодател за превръщането на Съвета на ректорите в задължително съгласуващ орган на политиките в българското висше образование. Проф. Темелкова информира унгарските си колеги, че е поставяла многократно тази тема в дневния ред на българското образователно министерство и българския законодател.

Разширяването на влиянието на българския Съвет на ректорите и в Европа и тежестта му при формирането на глобалните европейски образователни политики бе част от платформата на проф. д-р Миглена Темелкова при избора й за председател на сдружението през 2024 година.

Научен форум, посветен на 1160 години от покръстването на българския народ, на 1170 години от създаването на глаголицата и на 1140 години от успението на св. Методий, се проведе вчера в зала „Проф. Марин Дринов“ в Българска академия на науките. Специален гост на събитието бе вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, a oрганизатори на форума са Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" със съдействието на Българската патриаршия, БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Съвета на ректорите на висшите училища в България.

„Днес ще говорим за тези три велики дати, които остават не просто затворени в летописа на българската история, а предопределят развитието на България не само през Средновековието, а и до днес - във влиянието на страната ни и извън нейните географски граници“, каза в приветствието си към гостите г-жа Йотова. Проф. Стефан Стефанов - президент на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" също отправи приветствие към участниците в научния форум: „Изказвам сърдечна благодарност на участниците във форума от изтъкнати наши университети, които продължават развитието на просветата и духовността в България“.

Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева приветства участниците във форума с думите: „Тези три дати са живо свидетелство за дълбоките корени на българската идентичност, вяра и език. Те озаряват нашата национална история, но също така и цялото славянско и християнско духовно пространство", каза председателят на БАН. "Вярвам, че съвместните ни усилия и научни търсения ще допринесат за още по-дълбоко осмисляне на значението на тези три събития за България, но също така и за християнска Европа", заяви член-кореспондент Славчева.

Председателят на ПП АБВ и член на Управителния съвет на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ Румен Петков подчерта в словото си, че честването е акт на благодарност към държавническата мъдрост на княз Борис-Михаил и неговия исторически избор на православието. „Покръстването е не само религиозен акт, а стратегическо и културно решение, което запази българския дух, народност и държавност. То ни постави на картата на християнска Европа и ни осигури политическо признание и културно могъщество“, заяви г-н Петков.

На откриването на форума приветствие от Негово Светейшество Даниил - Патриарх Български и Митрополит Софийски прочете Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. "Ние имаме привилегията вече 12-о столетие да четем, чуваме и възприемаме на своя роден език в нашата Българска православна църква. И това е една велика, божия, по същността си, милост към всички нас, като от нас се очаква да оценяваме и да бъдем достойни, умножавайки и преумножавайки духовното си наследство по начина, посочен ни от самия наш Господ в добре известната притча за талантите. Нека вдъхновението и онзи порив към небесата, които в зората на християнската ни история са окриляли нашите равноапостолни предци и всички техни приемници във времето, да бъдат и ваше лично вдъхновение, и постоянен стимул за усърден труд, за слава божия и за всичко онова, което е добро и полезно за православния ни български народ", се казва в посланието от българския патриарх Даниил до участниците в научния форум, прочетено от митрополит Антоний.

Научният форум бе част от поредица чествания, които събират институции, духовенство, учени и общественост в знак на признателност към нашата история, духовност и културно наследство. В него доклади, свързани с бележитите годишнини, представиха учени и преподаватели от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, УниБИТ, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Кирило-Методиевски научен център на БАН.