Съвет на Ректорите

Един от първите проблеми, които трябва да бъдат решени, е този с изплащането на стипендиите.

Това заяви пред БНР проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

"Този проблем е резултат от модела на финансиране, който прилагаме в момента, защото моделът на финансиране е множество формули и показатели, които обаче не отчитат реалностите и потребностите днес на висшето образование. Възможно е да изпаднат много университети в ситуация, в която не могат да платят стипендии", посочи тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Според нея не трябва да се приоритизира нито една от подсистемите на системата на образованието. Всяко приоритизиране означава да наклоним везната към някоя от тези подсистеми, обясни проф. Темелкова. По думите ѝ еднакво важни за цялата образователна система са и подсистемата на предучилищното възпитание, и подсистемата на училищното и прогимназиалното обучение, както и системата на висшето образование.

"Трябва да гледаме на цялата система като единно комплексно цяло. Това е правилният подход", категорична бе тя и подчерта, че проблемите във всяка от подсистемите са факт.

Системата от години е финансово недохранена, напомни проф. Темелкова и разясни:

"Университетите са в системен финансов недоимък в последните няколко години. Само преди около 2 години имаше такава опасност - 18 университета да не могат да покрият задълженията, които реализират и то предимно под формата на възнаграждения. Подходът ни е малко отзад напред. Ние първо формираме разходите, които са нормативно регламентирани, нормативно разписани и след това започваме да търсим приходите. Много често това е и причината да се налага ремонт на постановленията, които де факто регламентират финансирането във висшето образование. Почти всяка година тези постановления се ремонтират, за да могат да се напаснат приходите към нормативно регулираните разходи. Финансирането е един от най-важните проблеми за сектора. Аз предполагам, че и за средното, и за предучилищното образование това са много съществени предизвикателства".

Цялото интервю на Юлияна Корнажева и Андрей Борисов с проф. Миглена Темелкова в предаването "Хоризонт до обед" ще намерите ТУК

Ролята на инженерната наука е да бъде катализатор за развитие на човечеството. Инженерните науки няма да изчезнат, а стават все по-интересни. Суровини, които преди 5-10 години никога не са били интересни, сега стават едни от най-ценните и най-важните. Това каза проф. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Тенденции при инженерните науки

„Истината е, че Зеленият преход даде голям тласък на това търсене, но класическите суровини, които човечеството използва, стават все по-недостъпни“, коментира гостът. Нормално е в тази ситуация цивилизацията да търси техни заместители. При инженерите е нужна много сериозна теоретична основа, за да бъде постигнато развитие.

Минно-геоложкият университет води много близка комуникация с бизнес средата. Суровините имат нужда от нов поглед, а това е възможно само когато учебните планове и програми бъдат адаптирани към нуждите на бизнеса. Създадени са множество стажантски програми, насочени към първокурсниците, с ясната идея, че младите хора трябва да видят възможностите от самото начало на тяхното обучение. Този модел е изключително подходящ за образователната система, защото дава възможност на младите хора да се адаптират към средата.

Според събеседника дните на отворените врати дават страхотни резултати. Тази година са присъствали над 1500 ученици от цяла България. На тези събития присъстват и компаниите от сектора. Учениците виждат не само мотивираните преподаватели, но и компаниите, с които ще работят занапред.

Нови технологии, отворени врати и бъдещи планове

Проф. Копрев обясни, че новите технологии позволяват за много по-кратко време да се синтезира и предаде по-голям обем от информация. Те дават възможност да се задържи вниманието на младите хора. Дигитализацията и AI са част от инструментите, с които боравим. Изкуственият интелект дава няколко варианта за решение на една задача, но човекът трябва да избере. Студентите не бива да са консуматори, а да разсъждават критично над данните.

Вижте цялото предаване ТУК

Българското висше образование се намира на исторически кръстопът, притиснато между демографската криза и остарелите механизми на държавен контрол. Докато светът се движи към дигитализация и глобална конкуренция за таланти, родните университети често се оказват в ролята на "просители" пред изпълнителната власт, борейки се за финансово оцеляване в условията на административна свръхрегулация.

След преизбирането си за втори мандат като председател на Съвета на ректорите, проф. Миглена Темелкова лансира концепцията за "консервативна децентрализация". Тази идея предвижда фундаментална промяна в отношенията между държавата и академичната общност - от модел на пряко министерско дотиране към модел на управление чрез активи и по-голяма пазарна независимост.

Пред Dir.bg проф. Темелкова анализира дефицитите на настоящата система, защитата на академичната автономия и необходимостта висшето образование да бъде третирано не само като социална услуга, но и като елемент от националната сигурност и икономически двигател на бъдещето.

Проф. Темелкова, Вие спечелихте втория си мандат като председател на Съвета на ректорите с идеята за консервативна децентрализация на българското висше образование. Как би се реализирала тази идея на практика?

Идеята за децентрализация на различните обществени и социални системи в България не е необходима само в сферата на образованието. От години в местното управление, регионалното развиитие, регулирането на икономиката и т.н. се говори за необходимостта от провеждане на такива реформи. Това обаче не попада в политическия дневен ред на нито едно държавно управление. По-често се робува на стереотипи, които не са апробирани в реална среда или не са съобразени с конкретните условия, в които работят висшите училища у нас.

Цялото интервю на проф. Темелкова за Dir.bg вижте ТУК

Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища в България проф. д-р Миглена Темелкова изпрати официално писмо до коалиция „Прогресивна България“, с което поздравява коалицията за убедителната изборна победа и изразява готовността на ректорите за конструктивен диалог по ключови политики в областта на висшето образование. В писмото си проф. Темелкова акцентира върху необходимостта от спешни и дългосрочни мерки за развитие на сектора, като подчертава, че съществува сериозно изоставане в изпълнението на Стратегията за развитие на висшето образование 2021–2030 г.

Съветът на ректорите отправя призив бъдещото правителство да постави висшето образование сред националните приоритети. Сред основните краткосрочни приоритети, посочени в писмото, по които Съветът има отдавна формулирани законодателни решения и набор от мерки и политики са:

 - Бърза промяна на модела за финансиране на държавните висши училища, чиято философия е подчинена основно на показателя „среднопретеглен брой студенти“ и който изкривява пазарната и конкурентната среда не само на държавните университети, но и на частните;

- Спешни законодателни промени за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация, отнасящи се не само до цялостното презентиране на държавата ни на глобалния образователен пазар, но и до ефективна регламентация на вноса на студенти от трети държави и износа на българско висше образование.

"В дългосрочен аспект огромното предизвикателство пред нас като ректори и пред държавата ни е регулацията на университета и училището на бъдещето, в които изкуственият интелект, дигиталните технологии и иновативните образователни модели ще бъдат интегрирани по начин, който гарантира качество, достъпност, етичност и развитие на ключови умения у обучаемите. Същевременно обаче трябва да съобразим и факта, че те ще трансформират из основи познатите ни методи, средства и инструменти за обучение, а от нас и законодателя ще са потребни ясни правила, които да осигуряват баланс между технологичен напредък, академична автономия, обществен интерес и ценности" - се казва още в писмото на председателя на Съвета на ректорите до коалиция "Прогресивна България".

Съветът на ректорите заявява своята готовност за активно партньорство с бъдещото правителство в името на устойчивото развитие на българското висше образование и наука.

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Публикуваната за обществено обсъждане „Методика за изчисляване на оценка на професионално направление/специалност от регулираните професии във висши училища, оценявани по график“ с вносител Националната агенция за оценяване и акредитация

            Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България с оглед учредителните си цели, а именно: да изразява и защитава общите интереси на висшите училища пред държавните институции и да участва във формирането на държавната политика в областта на висшето образование, както и на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, изразява следното становище и дава предложения по внесения проект за нормативен акт.

            Настоящото становище е прието на заседание от УС на Сдружение на „Съвет на ректорите на висшите училища в Република България“, проведено на 21.04.2026 г.

• МАТЕРИАЛНОПРАВНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ КОМЕНТАРИ:
• Методиката не съответства на чл. 26 от Указ № 883 от 1974 г.

Мотиви: Методиката не съответства на чл. 26 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, който изисква всеки нормативен акт да има съответна структура, включително, обособяване на текстовете в членове. Само това обстоятелство прави методиката неясна, без вътрешна логика и структура и затруднява прилагането и тълкуването на нейните правила и връзка с други нормативни актове, най-вече със Закона за висшето образование.

Предложение: Проектът на методика да се преработи, така че да отговаря на изискванията за форма и структура на нормативните актове.

• Методиката не отговаря на изискванията на чл. 78 от Закона за висшето образование.

Мотиви: По силата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен“. В чл. 78, ал. 4 ЗВО е предвидено, че „оценяването при програмна акредитация се осъществява въз основа на методика, разработена от Националната агенция за оценяване и акредитация“. Тази методика трябва да позволи да бъде изпълнена целта на програмната акредитация, посочена в чл. 78, ал. 1 ЗВО – да се основава на оценяването на качеството на предлаганото обучение и на прилагане на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование“. Следователно, за да бъде актът на НАОА законосъобразен, приетата от НАОА методиката трябва да осигури изпълнението на целта на закона – „оценяване на качеството на предлаганото обучение“.

Право на НАОА е да определи съотношението на количествените и качествените индикатори, които да използва, но следва да се има предвид, че съотношението трябва да е такова, че да позволи обективна оценка на качеството. Избраното съотношение 70% към 30% в полза на количествените индикатори повдига въпроса за обосноваността с оглед на целта. Това положение следва изрично да се аргументира в мотивите към методиката.

Предложение: Да се проведат обсъждане и предварителна оценка за въздействието по въпроса за съотношението между качествените и количествените показатели.

• Методиката противоречи на чл. 78, ал. 1 от Закона за висшето образование.

Мотиви: В края на първата страница на методиката се съдържа изречение, което гласи: „Оценките по количествените индикатори се пресмятат по горното правило автоматично на базата на първичните данни и не подлежат на корекции“.

Неприемливо и противоречащо на духа и буквата на закона е абсолютизирането на количествените индикатори. Да се приемат 70% от данните за верни, които не отговарят на обективната действителност, изключва възможността за обективно и честно оценяване на качеството на предлаганото обучение. Непонятно е безрезервното доверие към първичните данни, заявени от висшите училища, и недоверието към фактическите констатации на експертните групи, установени на място в хода на оценителната процедура. Каквото и да констатират експертите при проверката, дори то да е пълно несъответствие между представените количествени данни и обективните факти, това няма да има никакви последици. Възможността да компенсират по усмотрение с точките в качествените индикатори е логически неправилно, а несправедливо, тъй качествените критерии формират едва в 30% от крайната оценка.

От това следва, че ще бъдат ощетени онези висши училища, които са допуснали случайни технически грешки. Дори те да бъдат установени и доказани с решение на съответната работна група, това няма да доведе до промяната. Странно е, че законодателството позволява на върховните съдилища да поправят явни фактически грешки дори в решенията си, а НАОА се е самообвързала с невъзможност да го направи. На второ място, това позволява недобросъвестно подадени завишени количествени данни, които, макар и установени и доказани от работната група, да се приемат за верни и да участват при формиране на крайната оценка. Следователно, отразеното в мотивите към методиката, че с изискванията, относими към „първичните данни“, се събира „идентична информация“ за всички висши училища и „по този начин се гарантира честен и обективен подход“, просто не отговаря на истината. Формалната забрана за промяна на обективно неверни „първични данни“ изключва всякаква обективност и честност при оценките и възпроизвежда лошите практики, които сега съществуват в процедурите на НАОА.

Предложение: Да отпадне правилото, че първичните данни не се променят и да се предвиди изискване експертните групи да правят фактически проверки за тяхната достоверност.

• Методиката е непълна и следва да съответства на изискванията на чл. 81, ал. 2 от Закона за висшето образование.

Мотиви: В самото заглавие на методиката е посочено, че тя визира оценяване „по график“. Така се допускат различните периоди на акредитация, което поставя висшите училища, които ще бъдат оценявани, в неравностойно положение. В разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за висшето образование е предвидено, че „оценяването на едно и също професионално направление се извършва едновременно за всички висши училища по утвърден от Националната агенция за оценяване и акредитация график на всеки 4 години“. Този период е предвиден в закона неслучайно. От една страна, той е достатъчно представителен, за да позволи проследяването на определени тенденции в качеството на предлаганото обучение, а от друга – достатъчно кратък, за да бъде финалната оценка адекватна на актуалното състояние на предлаганото качество. Оценяването на всички висши училища за различни по продължителност периоди, изключва равното им третиране. Този въпрос трябва да бъде изрично уреден в методиката.

Предложение: Вместо „график“ изрично да се посочи четиригодишен период, като по този начин се изпълни заложеното в представените към нея за обществено обсъждане мотиви за „честен и обективен подход“.

• Методиката е в противоречие с чл. 78, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Мотиви: С методиката се въвежда компонентът K(ВУ), който засяга броя на обучаваните студенти в професионалното направление, с което се излиза от рамките на законовата делегация по чл. 78, ал. 3 от ЗВО. Методиката в качеството си на акт по прилагане на закона не може да установява нови, непредвидени в закона критерии или да придава тежест на показатели, които не са пряко свързани с качеството на обучението. Съгласно чл. 78 от Закона за висшето образование (ЗВО) програмната акредитация се основава на оценяване качеството на предлаганото обучение. В текста изчерпателно са посочени критериите за оценяване, между които не съществува обективен показател, свързан с брой студенти или институционален мащаб. Няма съответствие и с критериите, свързани със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование. Предложеният компонент е в противоречие с утвърдените международни методологии (THE, QS), където ниското съотношение студенти/преподавател е индикатор за по-високо качество на образователния процес. Въвеждането на K(ВУ) всъщност санкционира висшите училища с по-благоприятна учебна среда (по-малки групи), превръщайки „мащаба“ в самоцел.

В допълнение, следва да се отчете, че т.нар. „принос“ на висшите училища вече е инкорпориран в съществуващите количествени и качествени показатели, поради което въвеждането на отделен нов компонент води до дублиране на оценяването и до непропорционално влияние на едни и същи фактори върху крайната оценка. Броят на студентите вече участва в: мобилност (4.1.4), научна дейност (4.1.5; 4.1.6), практики (4.1.7), реализация (4.1.8), анкети (1.1.1), съотношение преподавател/студент (Q3.1.5) .Следователно K(ВУ) представлява повторно отчитане на вече включени фактори. K(ВУ) зависи от държавна поръчка и административен прием. Това създава изкривяване на конкуренцията и нарушение на принципа на равнопоставеност.

Тази разпоредба е в противоречие и с изискването на чл. 12 от ЗНА забранява подзаконовият акт по прилагане на закона да урежда материята извън изрично делегираната от закона.

Предложение: Компонентът K(ВУ) да отпадне от методиката.

• Методиката противоречи на чл. 18а и чл. 20 от Закона за нормативните актове.

Мотиви: Проектът на методика противоречи на ЗНА поради това, че приложените към него мотиви не съдържат конкретни причини и цели за въвеждането на новия модел, както и задължителната оценка на въздействието. В мотивите по адм. дело № 12439/2025 г. ВАС изрично подчертава, че липсата на мотиви и доклад към проекта за нормативен акт е самостоятелно основание за неговата отмяна. За съжаление, и в настоящия проект липсва оценка на въздействието (съгласно чл. 18а и чл. 20 от ЗНА), включително по отношение въвеждането на нов компонент K(ВУ). Липсата на анализ за необходимостта и отражението на този коефициент ще се отрази негативно върху конкурентоспособността и многообразието на висшето образование.

Предложение: Да се проведе обсъждане и предварителна оценка за въздействието по въпроса за съотношението между качествените и количествените показатели.

• Методиката противоречи на основните правни принципи за обективност и правна сигурност.

Мотиви: Правната сигурност и предвидимостта в административнопроцесуалната дейност предвиждат утвърдените промени в действащата досега методика да се прилагат само за акредитационни процедури, чиито отчетни периоди започват след влизането им в сила. Въвеждането на нови оценъчни правила за вече започнали процедури по отминали отчетни периоди нарушава принципа, с което лишава висшите училища от възможността да планират и приведат дейността си в съответствие с изискванията и влошават правното им положение.

Предложение: Изрично да се уреди действието на нормативния акт по време.

• Методиката използва съкращения и понятия, чийто смисъл не е изяснен.

Мотиви: Използват се неуточнени понятия, например оценяване по „график“, не става ясно за какъв график се отнася. Абревиатурата ВУ не е пояснена. По подобен начин са използвани и други понятия, абревиатури и букви в проекта. В методиката неправилно са номерирани 12-те критерия: Посочени са: 1.1; 1.2;, а след това 2, 3, 4 и т.н., а те са: 2.1; 3.1; 4.1 и т.н.

Предложение: Да се извърши цялостна стилова редакция на проекта за методика.

• ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА МЕТОДИКАТА
• Методиката допуска необективна оценка въз основа на броя студенти във ВУ.

Мотиви: Методиката не осигурява обективно оценяване, тъй като не съдържа механизъм за равнопоставено сравнение между големите и малките университети. В редица критерии се изискват абсолютни стойности, което не позволява реално сравнение на университети с различен мащаб. Безспорно, тези критерии формално не са част от методиката, но механизмът за равенство при сравнението трябва да бъде заложен именно в нея. Така например формирането на крайната оценка с абсолютния брой студенти с включването на K(ВУ) е поставяне пред скоби на институционалния мащаб на висшето училище, а не на качеството. Това е подмяна на качествените изисквания с количествени критерии, които не само логически не обосновават качеството на образованието, но дори и обратното.

Предложение: Да се предвиди процедура за изчисляване и отнасяне на количествените критерии към броя на студентите и преподавателите.

• Математическата формула за изчисляване води до противоречиво формиране на крайната оценка.

Мотиви: В Проекта се предвижда крайната оценка да е „число до 10“, получено като сума от претеглените оценки по критерии, към която се добавя компонентът K(ВУ). При събиране от коефициентите k_{i.j.}, равна на 1.0 (стандарт за изчисляване на среднопретеглена стойност), всяко висше училище с високи оценки по критериалната система би получило краен резултат над 10.00 поради добавянето на положителната стойност на K(ВУ). Това прави формулата математически невярна спрямо предварително заложените критерии за нейната максимална стойност. Използването на делител – числото „25“, при изчисляването на K(ВУ), не е математически или статистически обосновано.

При определяне оценката на количествените индикатори NОi.j.(ВУ) се въвежда максимална стойност на индикаторите maxNi.j.n., от която зависят оценките на всички ВУ. maxNi.j.n. е непостоянна стойност. Тази зависимост от максимална стойност на определено ВУ ще доведе до разлики на резултатите на всички останали ВУ при последващи акредитации при различни стойности на maxNi.j.n., което от своя страна ще доведе до изкривяване на оценките в ПН като цяло.

В мотивите се подчертава, че чрез методиката се постига „балансирана крайна оценка“ и „сравнимост“. В същото време използваното във формулата отношение Ni.j.n / maxNi.j.n означава, че оценката зависи от най-високата стойност в групата. Това прави резултатите силно чувствителни към наличие на екстремни стойности, т.е. много високи стойности, постигнати от отделни висши училища в съответното ПН. При включване на ново висше училище с по-висок резултат стойността на maxNi.j.n се променя, което автоматично води до промяна в оценките на всички останали, без да е настъпила реална промяна в тяхното качество.

Този параметър ограничава стойностите в тесен интервал, което намалява диференциращата способност на модела. Това крие риск значителни разлики в реалните стойности да се отразяват минимално в крайните оценки. В същото време прилагането на фиксирани прагове („При получена оценка Oi.j.(ВУ) по-малка от 4 по един или няколко от критериите…” и „Ако О(ДП) е строго по-малка от 8.00, докторската програма не получава акредитация“) води до рязка промяна в крайния резултат при минимални разлики в оценките. Комбинацията от стесняване на диапазона на стойностите (при а≠0) и наличие на прагове създава риск от непропорционални последици, при които незначителни различия водят до съществено различни решения.

Съществен проблемът с приложимостта на този компонент в контекста на медицинското образование, както и в други професионални направления, като във висшите училища на МО и МВР, в които практическите занятия заемат съществен дял. Например в медицинските университети, приносът се реализира в значителна степен чрез клинична дейност, практическо обучение и работа с пациенти, които трудно могат да бъдат адекватно измерени чрез обобщени показатели, свързани с конкурентната среда. Това създава риск от подценяване на съществените аспекти на обучението и надценяване на измеримите показатели. А точно такива са очакванията на потребителите на кадри, завършилите висше образование да имат не само теоретични знания, но и практически умения и компетенции за професионална реализация.

Най-накрая, предложените формули не съответстват на принципите за прозрачност и проверимост на резултатите. Тяхната сложност затруднява практическата  приложимост. Големия брой формули, правят невъзможно самостоятелното проследяване и проверка на оценките от страна на висшите училища.

Предложение: Да се преработи формулата за изчисление.

• Методиката придава необосновано многократна тежест на резултатите в научната дейност на академичния състав, вместо на качеството на обучение.

Запазват се стойностите с най-голяма тежест при определяне на финалната оценка на ВУ в стандартите 5 и 6. Тези два стандарта включват 3 броя критерии с обща стойност на тежестта от 0,48 при максимална стойност 1 (единица) и определят приблизително половината оценка на ПН със стойност 4,80 при максимална оценка 10,00. По този начин фокусът е насочен към фигурата на преподавателя, а не към студента. Основната парадигма при прилагане на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование е насочена към проверка на качеството на обучението на студентите и именно тук следва да бъде насочен фокусът на настоящата методика. По-конкретно по критерии „3.1. Методи на преподаване и оценяване на постиженията на обучаваните“, „4.1. Институцията оповестява публично приетите от нея документи, очертаващи „жизнения цикъл“ на студента“ и „7.1. Институциите имат изградена организация за управление на информацията, свързана с реализацията на обучението по ПН/СРП и последващата реализация на завършилите“, където сборът от стойностите на трите критерия е само 0,19. Оценяването на ВУ следвало да бъде насочено към качеството на обучение на студентите, а не към академичното развитие на преподавателите. Последното не трябва да се изключва, но да се намери обективен баланс между тях. Това положение може да бъде наложена на висшите училища само след като бъде убедително защитена в мотивите, за да се докаже, че съответства на целта на закона. В момента те са неизяснени и съотношението изглежда произволно определено.

Предложение: Да се проведе обсъждане и предварителна оценка за въздействието по въпроса за съотношението между качествените и количествените показатели.

• Финалната оценка по ПН/СРП и ДП има ограничение по отношение на нейното интерпретиране.

                 Мотиви: Тя не представлява точно мярка за качество, не е устойчива по отношение на оценката на ВУ в съответното ПН и включва компонент, които не отразяват пряко качеството (компонента K(ВУ)). В резултат една и съща оценка може да означава различно ниво на качество в различни групи, а резултатите не са съпоставими във времето. Това ограничава възможността за обективно сравнение и противоречи на заявената в мотивите цел за „съпоставимост на резултатите“.

                 Предложение: Да се проведе обсъждане и предварителна оценка за въздействието по въпроса за съотношението между качествените и количествените показатели.

С уважение:

Управителен съвет на Съвета на ректорите

на висшите училища в Република България

Съветът на ректорите на висшите училища в България прие поканите за срещи, отправени дни преди изборите от коалиция „Прогресивна България“ и коалиция „БСП – Обединена левица“. Ректорите се срещнаха с лидера на Прогресивна България Румен Радев, както и с водачите на листи за предстоящия вот Гълъб Донев, Димитър Здравков и Даниел Парушев. Председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова изложи основната проблематика на българското висше образование пред кандидатите за народни представители - моделът на финансиране на университетите и възможността за излизането на българските висши училища на глобалния образователен пазар. Проф. Темелкова подчерта и най-наболелия проблем в момента пред университетите – обявената за незаконна методика на Националната агенция за оценяване и акредитация.

„Намаляваме оценките на университетите като акредитация, слагаме им бюрократично-административната примка да не могат да внасят студенти и да не могат да изнасят висше образование, финансово ги задушаваме – говорим или за стремеж за фалиране на университети или за окрупняване на университети. Ако това е държавната политика – редно е да знаем като ректори какво ни очаква“, каза на срещата проф. Темелкова.

„Висшето образование е наш приоритет. Първата важна задача е да не допуснем разделенията между Вас да се задълбочат. От Вас трябва да дойдат предложенията за промени и да има ясен диалог – за да може да имаме ефект. Трябва да се стимулира научната дейност и неговата практическа компонента – за мен практико-приложната научна дейност трябва да заеме водещо място“, каза лидерът на „Прогресивна България“ и допълни, че това, което го притеснява най-много, е изоставането в математиката и природните науки. Той подчерта важността на тристранния диалог между държавата, бизнеса и университетите и направи заявка към ректорите за засилена работа в посока на привличането на чуждестранни студенти, ако коалицията стане част от управлението на страната: „Ще се заемем заедно с Вас с изработването на Закон за висшето образование, който да бъде актуален и да даде възможност за разгръщане на Вашия потенциал“, каза Румен Радев.

Ден преди това Съветът на ректорите се срещна и с БСП - Обединена левица – с водача на листата на 23-и МИР, София - Габриел Вълков и представители на коалицията от академичните среди.

„Няколко пъти сме изпращали писма до Вас с проблемите, с които се е сблъсквала системата на висшето образование, но не сме срещали подкрепа – най-вече с проблема за увеличените такси за платено обучение. Не е била достатъчно ефективна комуникацията между нас и Вас“, каза проф. Темелкова. „България има Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 година – за съжаление за 75% от заложените мерки в нея вече сроковете са пропуснати. Имало е необходимост от реформи, но те не са се случили“, допълни председателят на Съвета на ректорите.

Габриел Вълков посочи пропуските във водената досега политика: „Установихме, че в много сфери е трябвало да имаме нов подход. Тръгнали сме по нов път – което вярвам, че занапред ще доведе до по-добри резултати. Имаме сформирана комисия към Националния съвет и смятам, че когато се правят промени е добре да се съберат всичките гледни точки.“ Той подчерта, че е важно да се види как ще се подреди политическата система оттук нататък, но е недопустимо да се правят същите системни грешки.

Ректорите споделихa притеснението си, че ако политиките спрямо висшето образование не се променят изцяло – системата ще бъде изправена пред критична ситуация и ако образованието не стане основен приоритет – губим реален човешки капитал, в който вече сме инвестирали. 

"Различни университети в разговори с Националната агенция по акредитация са били информирани, че оценяването на висшите училища ще продължи по настоящата методика, въпреки първоинстанционното решение относно незаконосъобразността й. Това е състояние на правна несигурност!". Това коментира председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова в отговор на въпроси на "Сега" по повод отменената наскоро от Върховния административен съд методика за оценка на висшите училища.

По думите й НАОА не е информирала по официален път ректорите каква е съдбата на приключилите акредитационни процедури, осъществени по обявената за незаконосъобразна методика, нито какво ще се случва с текущите в момента процедури и с бъдещите такива, които потенциално ще се осъществяват при нова методика, т.е. резултатите от оценяването няма да са съпоставими. Промяната в закона за висше образование през 2020 г., въвеждаща промени в акредитацията, бе направена точно с оглед осигуряване на съпоставимост между различните висши училища. "НАОА не изпълни това изискване на закона и ако прилага две различни методики при оценяването с висока степен на вероятност може да се направи извод, че не само е нарушен законът, но и очевидно НАОА не разполага с капацитет и експертиза да е обективен оценител на университетите", коментират още ректорите от Съвета. Оттам са категорични, че НАОА е поставила университетите и цялата система на висшето образование в състояние на правна безтегловност, от която трудно ще се излезе. И припомнят, че са предупредили за неадекватността на методиката още пред 2024 г., но нищо не е било предприето по върпоса.

Целият материал на СЕГА вижте ТУК

ПОЗИЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪВЕТА НА РЕКТОРИТЕ относно

Решение по адм д. №12439/2025 г. на ВАС, с което методиката На Национална агенция за оценяване и акредитация е обявена за незаконосъобразна

Относно постановеното Решение по адм д. №12439/2025 г. по описа на ВАС, с което методиката за изчисляване на оценка, (приложение № 1 към Правила за оценяване и гласуване при провеждане на процедури за оценяване, акредитация и следакредитационен контрол, приети на заседание на Акредитационния съвет на Национална агенция за оценяване и акредитация, с протокол № 8 от 16 май 2024 г., изменени и допълнени на заседание на Акредитационния съвет на НАОА, с протокол № 14 от 17 юли 2025 г.) е обявена за незаконосъобразна, Управителният съвет на Съвета на ректорите изразявява следното становище:

Макар и неокончателно съдебното решение не може да не буди притеснение относно последиците, които ще предизвика. Фактът, че още на 23 март (т.е. още преди датата на постановяване на решението на ВАС) в Портала за обществени консултации на МС, НАОА е предложила на публично обсъждане нова версия на тази методика е пряка индикация, че подобен развой на съдебния спор е бил очакван от страна на Агенцията.

За нас състоянието на правна несигурност, при който не е ясна каква е съдбата на приключилите акредитационни процедури, осъществени при приложението на обявената за незаконосъобразна методика и какво тепърва ще се случва с текущите понастоящем процедури, при които тя също е приложена, но които още не са приключили и какво ще се случи при бъдещите процедури, които потенциално ще се осъществяват при действието на бъдеща нова методика - е най-неприятната ситуация, в която може да изпадне системата на висшето образование у нас.

Приемането на нова методика е само елемент от решаването на това сложно уравнение, но той е крайно недостатъчен, без едновременно да бъдат инициирани законодателни промени в Закона за висшето образование, по отношение на:

• регламентираните прагове на минимални акредитационни оценки, които позволяват работа на висшите училища с чуждестранни студенти и по отношение износ на наше висше образование в чужбина – чл.21на ЗВО;
• дефинирането на видовете висши училища и на тази база изпълнение на т. 10.2.5. от Стратегията за развитие на висшето образование в България до 2030 г., а именно законово регламентиране на различията по отношение на изискванията, финансирането, акредитацията, организацията на обучението, научните изследвания, управлението и другите присъщи дейности на съответните видове висши училища.

Именно липсата на системен подход в законотворчеството от страна на държавата и  недобрата координация между ръководствата на МОН и НАОА, видимо е довело до работата на всяка от двете институции „на парче” и е пряка причина за настоящата ситуация. Става ясно, че метриките, включени в методиката, не са били съобразени, както с обективните данни, отразяващи качеството на обучение, което всяко висше училище предлага и които между самите висши училища са добре известни, така и с обстоятелството, че оценките, които тази методика формира не позволяват да бъде достигнат определения в закона минимален праг, който се оказва по този начин нереално завишен. Същевременно методиката не отчита различията между видовете висши училища, дефинирани от Стратегията.

За този ефект на обявената за незаконосъобразна методика Съветът на ректорите предупреди публично всички държавни институции още на заседанието си в гр. Велико Търново през октомври 2024 г. и в отговор получи обещание, че предстои ревизия на ЗВО в посочената част.

Впоследствие подобна промяна не само не бе инициирана, но и дори не бе и обсъдена с нашата организация в рамките на законодателните намерения на МОН, въпреки сравнително лесното й реализиране.

Установяваме в платформите на всички политически партии, участващи в предстоящите парламентарни избори, като основен акцент да се откроява намерението да се постави в центъра на бъдещите им политики в сферата на висшето образование осигуряването на работата на българските университети с чуждестранни студенти и на международния пазар. Това е дългогодишна наша кауза, която се радваме, че бива припозната.

Длъжни сме да ги предупредим добронамерено, както и състава на служебното правителство, че предлаганата промяна на методиката на НАОА, която предстои да бъде приета, без задължителните законодателни промени в ЗВО и предварително апробиране на

крайните резултати на получаваните акредитационни оценки, ще доведе до още по-тежки щети в създалата се ситуация. Неясно защо такава промяна в ЗВО никой обаче не коментира и тя не е на дневен ред?   

Съветът на ректорите на заседание на новоизбрания си Управителен съвет, в дните преди постановяване на съдебното решение, взе решение за създаване на своя постоянна работна група по качество на обучението и научните изследвания, която да изработи становище в посочената по-горе посока. Опасяваме се, че срокът за публично обсъждане на този толкова важен за развитието на системата акт на НАОА е твърде кратък, предвид огромния обем от работа, която следва да се осъществи. За да  постигнем качествено като съдържание законотворчество, ще предложим нашите управленски идеи и конкретни решения както на ръководството на НАОА, така и на екипа на МОН.

Конкретно по отношение последиците на постановеното съдебно решение, Съветът на ректорите е отворен за диалог с ръководствата на МОН и НАОА, за да бъде осигурена стабилност в системата и недопускане на административен хаос. Не изключваме от възможните мерки и приемане на специално валидизационно законодателство, което би било разумен юридически изход при толкова сложна ситуация.

С уважение:

Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България