Съвет на Ректорите

Международното партньорство между българския Съвет на ректорите и Конференцията на ректорите на германските висши училища продължава през ноември със среща между председателите на двете организации и техните управителни органи. Това е договорено по време на обща среща на генералните секретари на националните организации, обединяващи висшите училища в Европа - с домакинство на немската ректорска формация, проведена на 14 и 15 септември в Берлин. Според представителите на организациите на ректорите от европейските държави, участвали във форума, българският Съвет на ректорите е разпознаваемо в международен аспект обединение, което те припознават като равностоен академичен партньор и съмишленик.

Германската ректорска организация е най-голямата в Европа и обединява 272 висши училища и научноизследователски организации, в които се обучават над 90 процента от студентите там. Благодарение на широкото си представителство, обединяващо всякакъв вид образователни институции в сектора,  тя служи като глас на университетите и осигурява отношенията им с политиците, държавата и публичните институции. Тя формира мнения и становища по въпросите на висшето образование.

Взаимодействието между двете организации датира от края на миналия век, но е особено интензивно по време на мандата на първата жена председател на българската ректорска организация - чл.-кор. проф. д-р Йорданка Кузманова (2003-2008 г.). Именно в периода, предшестващ и подготвящ приемането на България в Европейския съюз и активното включване на страната ни в Болонския процес, добрите практики на германската организация са особено полезни за развитие на системата на висшето образование у нас.  В този смисъл не е случайна и препоръката на ОИСР към българските власти да създадат среда, в която българският Съвет на ректорите да придобие аналогичен статут на немската Конференция на ректорите, припомниха ректорите от европейските държави на форума в Берлин. В хода на работната среща генералният секретар на Конференцията на ректорите на германските висши училища  д-р Йенс-Петер Гаул декларира ангажимента на немската ректорска организация към проследяването на процесите, свързани с българския Съвет на ректорите.   

Видимите постижения в европейското образователно пространство на българския Съвет на ректорите и необходимостта от създаване на единен европейски подход към днешните предизвикателства в отношенията на висшите училища с държавните структури и обществото бяха изтъкнати като основание за намерението съвместната работа между официалните представителни университетски организации на Германия и България да бъде надградено. Взаимното признаване на статута, постиженията и изграденото доверие през годините между Конференцията на ректорите на германските висши училища и Съвета на ректорите на висшите училища в България е гаранция не само за развитие на отношенията в академичната област, но и за българо-германските отношения като цяло - бе посланието към академичните хора и обществото в България, което отправи генералният секретар на немската ректорска организация д-р Йенс-Петер Гаул.

Отваря се нова ера в търсенето и проучването на полезни изкопаеми. Човешкият потенциал обаче остава най-голямото ни конкурентно предимство, смята проф. д-р инж. Ивайло Копрев, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Кои са най-големите предизвикателства пред образованието в минно-геоложкия сектор днес?

Най-голямото предизвикателство пред образованието днес не само в минно-геоложкия сектор е трансформацията от модела на предаване на знания и информация към модел, който развива умението на студентите да анализират, да мислят критично и да решават реални инженерни казуси. В условията на изключително бързото развитие на дигиталните технологии – независимо дали говорим за изкуствен интелект или за други съвременни софтуерни решения – достъпът до информация вече не е проблем. Истинската стойност е в способността информацията да бъде анализирана, оценена и превърната в правилно инженерно решение.

Как успявате да запазите интереса на младите хора към образованието в сектора?

С много разговори, лични срещи и последователна работа с ученици от цяла България. За нас е важно младите хора да разберат, че всяка индустрия започва от суровините. Често давам един прост пример. Минната компания се създава там, където природата е дала находище. Тя не може да бъде преместена в друга държава или на друг континент, както много други индустрии. Затова специалистите в този сектор винаги ще бъдат необходими.

Въвеждате ли нови специалности? Кои ще бъдат най-търсени през следващото десетилетие?

Нашият подход е различен – адаптираме съществуващите специалности към динамично променящите се потребности на бизнеса и развитието на технологиите. МГУ има над 70 години традиции в подготовката на специалисти за целия цикъл на минерално-суровинния сектор. Това, което се променя, са инструментите, технологиите и компетентностите, които надграждат тази подготовка. През следващите десетилетия търсенето на специалисти в областта на минералните суровини ще продължи да нараства както в България, така и в световен мащаб. Дигитализацията, електромобилността и развитието на високите технологии са немислими без критичните и стратегическите суровини. Това означава, че ще бъдат необходими все повече добре подготвени инженери, геолози, геофизици, хидрогеолози, еколози и специалисти по обогатяване на полезни изкопаеми.

Цялото интервю вижте ТУК

Напрежението в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ продължава да ескалира, след като студенти за пореден път излязоха на протест с категоричното искане за оставката на ректора проф. д-р Мирослав Дачев. Протестът протече с шествие до Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на културата.

Недоволството на младите хора, подкрепено от част от преподавателите и изявени творци, е провокирано от натрупани проблеми в управлението на Академията и липсата на прозрачност. Студентите носеха плакати с призиви за смяна на ректора и за диалог. Младежите настояват за публичност относно участието на НАТФИЗ в европейския алианс FilmEU, включително причините за започналата процедура по отстраняване на академията, предприетите действия, финансовите последици и евентуалния риск за участието на НАТФИЗ по програма „Еразъм+“.

Протестиращите изразиха възмущението си от факта, че ректорът на НАТФИЗ буквално „се е скрил“ от студентите, отказвайки директен и открит диалог с тях. По време на демонстрациите се чуха остри критики, сред които лозунги като „Дачев, ти си срам“, илюстриращи дълбокото разочарование от настоящото ръководство и усещането за институционален натиск.

Студентите са категорични, че няма да прекратят протестните си действия, докато исканията им не бъдат чути и не се стигне до персонални промени, които да върнат духа на свободното изкуство и академичната честност в учебното заведение.

Министерството на образованието и науката и Националното представителство на студентските съвети организират среща за обсъждане на проблемите, довели до напрежението между ръководството на НАТФИЗ и студенти в академията. Тя ще се състои на 15 юли в Националния студентски дом.

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ректори - доайени на български висши училища, председатели на Съвета на ректорите и членове на органите на управление на Сдружението

С голямо недоумение и възмущение следим публичния дебат, предизвикан от оспорването на юридическата и обществена легитимност на Съвета на ректорите – сдружението, обединяващо всички български висши училища вече 33 години. Това сдружение, съгласно Закона за висшето образование, е единствената организация, която официално изразява общите интереси на академичната общност пред държавата и с работата и авторитета си успя да се превърне в реален пазител и гарант на академичната автономия през годините на Прехода.

В качеството си на ректори - доайени на български висши училища и дългогодишни участници в управителните органи на Съвета на ректорите, заявяваме, че никакви съмнения не може да съществуват относно автентичността и съобразеността на организацията с предвиденото в чл. 23 от Закона за висшето образование.

Считаме, че всякакви действия и инициативи, които поставят тези принципни положения под въпрос, са израз на опити за разбиване на единството на една от най-важните рожби на демокрацията, каквато е нашето Сдружение. Чрез тях натрупаният през годините опит, завоюваният авторитет, легитимност и международен престиж на Съвета на ректорите се поставят на карта в името на неясно заявени цели и съмнителни интереси.

В годините на нашето участие в организацията са съществували спорове помежду ни от всякакво естество. Личностните и идейните различия помежду ни понякога са били ярки и трудно съвместими. Никога обаче - който и да е ректор – представител на българско висше училище, не си е помислял да постави под съмнение членството на ръководения от него университет в Сдружението, а още по-малко да оспори правото на съществуване на самото Сдружение като единно и неделимо. В трудни времена и обстоятелства сме заставали над личните си амбиции в името на доброто на ръководените от нас институции - с чувство за отговорност за просперитета на цялата академична общност.

Приемането на публично афишираната теза, че организацията, за чието изграждане и развитие сме вложили усилията и възможностите си - е различна от тази, регламентирана в Закона за висшето образование, обезсмисля цялата история и постижения на Сдружението и го принизява до обслужващо звено на едно или друго ведомство.

От факта, че през последната една година наблюдаваме опити системно да бъде изместен Съветът на ректорите от ролята му на обединител и неговата функция да бъде сведена до подобна на тази, изпълнявана от многото други сдружения на български висши училища, правим извод, че в лансирането на идеите за неговото несъответствие на нормативните изисквания са намесени интересите на недобросъвестни към независимостта на системата на висшето образование и наука лица.

Призоваваме Министъра на образованието и науката, Парламентарната комисия по образование и наука и всички останали държавни органи да вземат ясно и категорично негативно отношение към този претендиран абсурден дуализъм и да се разграничат публично от обявените идеи за съставяне на някаква неясна нова организация, която претендира да изземе ролята и функциите на общия Съвет на ректорите, от който и ние някога сме били част.

Подобно действие е въпрос не само на мъдрост и далновидност на провежданите политики от управляващите понастоящем, но и задължително условие за приемането ни в европейското образователно пространство, осигуряването на независимостта на академичните институции и гарантиране на спокойствие в отношенията между университетите и държавата.

Акад. дн. Иван Илиев

Ректор на Лесотехнически университет, 2016-2024

Член на Етичната комисия на Съвета на ректорите, 2022-2024

Акад. дн. Лъчезар Трайков, дмн

Ректор на Медицински университет – София, 2020-2024

Председател на Съвета на ректорите, 2022-2024

Чл.-кор. проф. д-р Йорданка Кузманова

Ректор на Аграрен университет – Пловдив, 1999-2007

Председател на Съвета на ректорите, 2003-2008

Чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, дмн

Ректор на Медицински университет – Пловдив, 2011-2019

Проф. д-р инж. Любен Тотев

Ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“, 2011-2019

Председател на Съвета на ректорите, 2016-2020

Проф. дпн Пламен Легкоступ

Ректор на ВТУ "Св.св. Кирил и Методий", 2007-2015

Член на УС на Съвета на ректорите, 2008-2012

Проф. д.ик.н. Стоян Денчев

Ректор на УниБИТ, 2002-2018

Зам.-председател на УС на Съвета на ректорите, 2008-2012

Проф. д-р Запрян Козлуджов

Ректор на ПУ “ Паисий Хилендарски”, 2011-2019

Член на УС на Съвета на ректорите, 2012-2019

Зам.- председател на УС на Съвета на ректорите, 2014-2019

Проф. Лъчезар Димитров

Ректор на НСА „Васил Левски“, 2003-2012

Член и зам.-председател на УС на Съвета на ректорите, 2003-2008

Проф. дн. Нино Нинов

Ректор на Лесотехнически университет, 2003-2011

Член на УС на Съвета на ректорите, 2008-2011

Проф. д-р Илия Гюдженов

Ректор на ЮЗУ “Неофит Рилски”, 1999-2007

Член на УС на Съвета на ректорите, 2003-2008

Проф. д.ик.н. Стати Статев

Ректор на УНСС, 2011-2019

Заместник-председател на Съвета на ректорите, 2012-2020

Проф. д-р Станислав Семерджиев

Ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, 2003-2011; 2015-2024

Член на УС на Съвета на ректорите, 2008-2012; 2016-2020

Проф. д-р Нено Павлов

Ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“, 1999-2007

Заместник-председател на Съвета на ректорите, 2006-2008

Доц. д-р Григорий Вазов

Ректор на ВУЗФ

Член на УС – Главен секретар на Съвета на ректорите, 2012-2020

Проф. Светослав Кокалов

Ректор на Национална художествена академия, 2007-2015

Член на УС на Съвета на ректорите, 2011-2015

Проф. д-р инж. Даниела Тодорова

Ректор на Висше транспортно училище "Тодор Каблешков", 2016-2025

Член на Контролния съвет в Съвета на Ректорите, 2022-2024

Проф. д-р Димитър Цанев

Ректор на НМА "Проф. Панчо Владигеров", 2016-2020

Проф. д-р Мариана Мурджева, дм

Ректор на Медицински университет – Пловдив, 2019-2023

Проф. д-р Виктор Златков, дм

Ректор на Медицински университет – София, 2016-2020

Проф. д-р Веселин Брезин

Ректор на Лесотехнически университет, 2011-2016

Управител на фонд „Научни изследвания“, 2016-2018

Проф. д-р Христо Бонджолов

Ректор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, 2015-2023

Проф. дн. Любомир Халачев

Ректор на НАТФИЗ“ Кр. Сарафов“, 2011-2015

Проф. д-р Марияна Иванова

Ректор на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) – Пловдив, 2019-2024

Проф. Николай Драчев

Ректор на Национална художествена академия, 2015-2019

Адвокат Калин Костов е юрист на Съвета на ректорите от времето на мандата на академик Лъчезар Трайков – началото на месец юли 2022 г. Преди това е бил част от екипите на двама министри на образованието и науката и за кратко юрист на Комисията по академична етика, която е въведена като орган за контрол по процедурите по академично израстване с изменения на закона, в чието авторство е участвал. Има голям опит със съдебни дела в материята, свързана с висшето образование и е консултирал редица университети и научни организации.

- Г-н Костов има ли от юридическа гледна точка два Съвета на ректорите?
- Категорично няма. Подобна теза не почива на правни аргументи, не съответства на никаква обществена, историческа или юридическа истина или логика.

- Има ли юридически неясноти и непълноти в статута на Съвета на ректорите?
- Вероятно да, но не и такива, каквито се посочват. Правната уредба на чл.23 от ЗВО, който урежда дейността и структурата на организацията е твърде лаконичен и със сигурност може да бъде доразвит и детайлизиран. Трябва да се отчете, че е създаден в друг исторически период и е нормално с времето да се появи необходимост да бъде актуализиран. Това обаче по никакъв начин не оборва горната принципна теза.

В публична позиция на 15 висши училища обаче се казва, че „остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България с чл. 23 от ЗВО”?

Не споделям позицията на 15 висши училища – тя е юридически неправилна и фактически необоснована. По същество крайният и резултат е разрушаването на общия фундамент за функциониране на организацията и делегитимирането и пред обществото и държавата. Подобна нагласа е сериозна предпоставка, за последваща проява на това, което обществото нарича разговорно разкол. Следва да бъдат убедени уважаваните ректори на тези институции, че в нея няма истина и тя ще създаде грандиозни проблеми.

Ректорите отбелязват още, че „Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България от 2008 г. се съобразява с разпоредбите на ЗЮЛНЦ, има наименование (дублиращо Съвет на ректорите на ВУРБ), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, включително и единен идентификационен код. То има председател, устав, ръководи се от управителен съвет, има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със ЗВО”?

Цялото интервю вижте ТУК: https://epicenter.bg/article/Advokat-Kalin-Kostov--Nyama-i-ne-mozhe-da-ima-dva-Saveta-na-rektorite/425832/11/0

Тлеещото напрежение във висшето образование, появило се публично през октомври 2025 г. със създаването на второ сдружение - на държавните университети, най-накрая избухна с напускането преди 2 седмици на 15 висши училища на последното заседание на Съвета на ректорите, обединяващ държавните и частните висши училища. Интересът към новината трая няколко дни, но негативните последици от нея ще са с доста по-дълъг хоризонт. По всичко изглежда, че появилото се затишие в момента е само временно - до следващата буря, която или ще пренареди играчите в българското висше образование, или ще доразклати и без това накърнената му репутация. Защо се стигна до разкола в университетските среди и какво вещае той?

"Не искаме да членуваме в Съвета на ректорите, а в Съвета на ректорите"

Ако смятате, че има грешка в горното изречение, няма. То просто звучи сбъркано - каквито са и аргументите на 1/3 от висшите ни училища, които излязоха с гръм и трясък от заседанието на Съвета на ректорите на 11 юни. "Не желаем да членуваме повече в сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и дублиращо името на Съвета на ректорите на висшите училища. НАТФИЗ ще бъде само и единствено член на Съвет на ректорите, по смисъла на чл. 23 от Закона за висше образование". Това пише ректорът на НАТФИЗ Мирослав Дачев до Съвета на ректорите броени дни преди последното му заседание. 

Ако пак не разбирате, повредата не е във вашния телевизор. От изказването му излиза, че у нас има две сдружения с еднакво име - едното по един закон, другото - по друг. Шокиращо! Не само, че изведнъж се оказва, че имаме две идентични сдружения, ами и проф. Дачев е установил това точно сега и го прилага като мотив за напускане на едното сдружение. Към момента не е ясно в кое от двете членува. Знае се само, че е председател на Сдружението на държавните университети, създадено в края на м.г. начело със Софийския университет (той наследи поста от тогавашния ректор на СУ проф. Георги Вълчев, който стана министър на образованието).

Официалният мотив за напускането на 15-те е несъгласие с отказа в дневния ред на заседанието да бъде включен като самостоятелна точка "дебат по създалото се напрежение в академичната общност, както и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции". Иначе, в обяснението си до медиите те споменават и "открития", според тях, въпрос за несъответствието на сдружението на Съвета на ректорите (по Закона за юридическите лица) с чл. 23 от Закона за висшето образование. "В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има само и единствено съвещателни функции пред държавните органи. В контраст, сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища от 2008 г. ... има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със закона за висше образование", казват в позицията си 15-те.

Цялата статия вижте ТУК: https://www.segabg.com/category-observer/koy-pecheli-kogato-rektorite-se-delyat

ПОЗИЦИЯ

На Управителния съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България по публични твърдения относно проведеното редовно присъствено заседание на Сдружението на 11 юни 2026 г. във ВТУ „Тодор Каблешков“

Във връзка с публични твърдения, направени след проведеното на 11 юни 2026 г. редовно присъствено заседание на Съвета на ректорите на висшите училища, Управителният съвет счита за необходимо да внесе яснота относно протичането му и да заяви категоричната си позиция по отношение оспорването на легитимността и статута на организацията.

Досега в 33-годишната история на Съвета на ректорите, независимо от съществувалите между членовете му различни възгледи и неизбежни противоречия, никога не се е стигало до ситуация да бъдат поставяни под съмнение неговата обществена легитимност и юридически статут.

Твърдението, че са налице две организации, носещи наименованието „Съвет на ректорите“ – една, действаща като сдружение с нестопанска цел, и друга – особен публичноправен субект по смисъла на чл. 23 от Закона за висшето образование, са неиздържани юридически, неотговарящи на проверката на фактите исторически и нелегитимни обществено. Подобна теза руши самия фундамент на академичната автономия и заличава работата, успехите и постиженията на редица учени и общественици, вложили усилия и участвали с работата си в затвърждаване на авторитета на Сдружението, включително и в международен план. Към настоящата позиция прилагаме доклад, ясно обосноваващ юридическия идентитет и управленска приемственост на единственото Сдружение на Съвета на ректорите от 1993 година досега.

Изразяваме огромните си притеснения, че подобни действия могат да бъдат интерпретирани като опит да се саботира работата на Съвета на ректорите от страна на външни за системата фактори. Не желаем да вярваме, че се правят опити да се изземе компетентността и функциите на Съвета на ректорите, чрез подронване на авторитета и поставяне под съмнение на легитимността му.

Управителният съвет на нашата организация не е отказвал да бъдат обсъдени въпросите, поставени от напусналите заседанието колеги – напротив, отправените искания бяха уважени, като единственото настояване беше това да бъде направено по законоустановения ред, което е видно и от записа на заседанието, представляващ неразделна част от протокола.

Обръщаме внимание на изискванията на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, според който по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения.

Това бе ясно пояснено юридически и бе предложен законосъобразен вариант исканата дискусия да бъде проведена. Именно отказът от провеждането на подобен разговор навежда на мисълта, че конфронтацията е търсен спътник на дискусията с цел да се компрометира заседанието.

Независимо от случилите се събития оставаме отворени за диалог с колегите, което е основната и най-важна част от академизма, към който претендираме, че се придържаме. Всякакви действия по налагане на правото на силата като заместник на силата на правото обслужват само и единствено архитектите на разделението, които използват висшите училища за собствени цели. Призоваваме обществото внимателно да следи протичащите процеси в системата, защото висшите училища не съществуват заради самите себе си, а заради обществения интерес и просперитет!

С уважение:

Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България

ДОКЛАД

Относно легитимността на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България

Разграничението между Сдружението на Съвета на ректорите, регистрирано понастоящем съгласно ЗЮЛНЦ и Съвета на ректорите, регламентиран нормативно в чл. 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) е неправилно и не почива на юридически и фактически предпоставки. Сдружението на Съвета на ректорите, което понастоящем е регистрирано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, с ЕИК/БУЛСТАТ 130307629 и органът по чл. 23 ЗВО са един и същ правен субект, като между тях не може и не трябва да се търси никаква двойственост, разлика или противопоставяне, каквито изводи се опитват да се внушават.

На първо място ЕИК/БУЛСТАТ номерът е един от индивидуализиращите правни белези на юридическите лица, съответстващ на ЕГН на физическите лица. Характерно за него е, че той съпътства целия „живот“на юридическото лице – от неговото учредяване до неговото прекратяване на някое от предвидените в закона основания и не може да бъде променян. Изследване и проследяване на историята на Съвета на ректорите показват, че този негов белег е останал непроменен през годините, като същевременно липсва друг правен субект с подобно наименование и предмет на дейност.

Представеното актуално състояние, издадено от Софийски градски съд (съдът по регистрация на Съвета на ректорите), показва, че като правен субект той възниква с Решение от 15 март 1993 г. Регистрацията е осъществена по реда на отменената вече част на Закона за лицата и семейството и измененията в управлението му могат да бъдат ясно проследени по партидата на сдружението в годините назад. Те създават непрекъсваема верига от свързани вписвания, които изключват по какъвто и да е начин да е осъществявана промяна на правосубектността на организацията.

Към момента на учредяване на Сдружението на Съвета на ректорите настоящият Закон за висшето образование все още не е съществувал и организацията не е била регламентирана в действащото по това време законодателство, регулиращо материята на висшето образование.

Законовото регламентиране на статута и компетентността на вече съществуващия Съвет на ректорите става с изменение на нормата на чл. 23 ЗВО (ДВ, бр. 60 от 1999 г.).

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;

4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

С изменението на чл. 23 ЗВО нито се създава нова паралелна и несъществуваща до този момент правна структура, нито Съветът на ректорите се превръща в държавен орган. Видно както от разпоредбата на чл. 23 ЗВО, така и от стенографските протоколи при нейното приемане е, че тя не само не цели създаването на нов орган, а напротив цели само и единствено законово закрепване на статута и правомощията на съществуващото сдружение, идентично с органа по чл. 23 ЗВО. Категорично не се подкрепя от стенографските протоколи и от финалната редакция на нормата твърденията, че „съществуващото сдружение дублира името на Съвета на ректорите“.

Изказванията на депутатите и направените предложения от ресорните комисии на Народното събрание са ясен знак за волята на народните представители при приемането на разпоредбата на чл. 23 ЗВО :

СТАНОВИЩЕ на Комисията по образованието и науката относно Законопроект № 802-01-63 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет: „ ... Създава се и нова институция - Съвет на ректорите на висшите училища, с което се узаконява доказалата се съществуваща практика. В проекта са дефинирани и основните структурни звена и техният академичен състав на основен трудов договор към висшите училища. Институционализира се Съветът на ректорите и се въвежда постоянен председател на общото събрание и много други.“

Проф. Драгомир Драганов: „Параграф 9 - регламентира се законово Съветът на ректорите. Едва ли подлежи на съмнение, че става дума за недостатъчно обмислен текст. Да вземем например т. 4 на ал. 2. Пред кого и защо дава становище Съветът на ректорите по въпрос, който е регламентиран със закон? Какъв е смисълът? Кому е нужно, освен това, колективното мнение на всички ректори по бюджета, след като съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 Народното събрание ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище? С други думи, като цяло, Съветът на ректорите не получава права, т.е. продължава да ги няма, както ги нямаше и досега като неправителствена организация, регистрирана по Закона за лицата и семейството. Или, казано иначе, законодателят просто пререгистрира тази неправителствена организация и по този закон.“

Лютви Местан: „Въвежда се законодателно институцията "Съвет на ректорите", като трансмисионен орган за диалог между ВУЗ и държава, чрез законодателните и изпълнителните органи на държавната власт и защита на интересите на висшите училища, в контекста на съхраняване на принципите на автономия и самоуправление.“

Пламен Славов:  „Уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че е важно да се знае в тази дискусия, че казаното от нас, членовете на Комисията по образованието и науката, е на практика мнение, което ние успяхме да чуем от представители на академичната общност в България по време на многобройните срещи, които имахме във висши училища в София и в страната. Казаното е и от срещи с членове и ръководства на Съвета на ректорите.“

Не беше казано и нещо друго. Не беше казано, че Съветът на ректорите, негови представители и представители на ректорски ръководства изразиха своята тревога от засилващата се държавна намеса и административен контрол, които ораничават автономията на висшите училища. Това е другата голяма опасност, с която ние трябва да се съобразяваме.“

Ето и извадки от изказванията в пленарна зала при приемане на законопроекта на второ четене – четвъртък 17 юни 1999 година:

Станка Величкова: „Освен това, нека да не забравяме, че когато се създаде Съветът на ректорите, той се създаде като организация на гражданското общество по смисъла на Закона за лицата и семейството. Сега ние тук, в този закон, го институционализираме и тази институционалност по същество я принизяваме чрез закона, вместо да я извисим. Ето защо аз държа да бъде орган за защита на интересите.“

Пламен Славов: „Подкрепяйки напълно изказаното от госпожа Величкова и господин Вълканов, аз искам да направя едно предложение за редакционна поправка, която да обедини предложението на комисията и предложението, което сме направили за замяна на думата "изразяване" със "защита". Аз предлагам текстът на ал. 1 да стане: "Орган за изразяване и защита на общите интереси на висшите училища при държавните органи и Съвета на ректорите на висшите училища". Това предложение беше направено и с оглед на практиката, която вече има Съветът на ректорите в своята работа, както и предложенията от страна на редица ректори на висши училища. В действителност, ако ние желаем Съветът на ректорите да бъде орган с тежест, чиято дума и мнение да се чува и да бъде свързана и с по-сериозни задължения и ангажименти към общите интереси на висшите училища, ние би трябвало да намерим начин в този текст да не стигаме само до едни формални права, които и без това всеки един от ректорите притежава на практика, а да дадем възможност общите интереси на висшите училища да бъдат защитавани от Съвета на ректорите като орган. Затова, ако вие приемете това предложение, смятам, че то може да обедини и становището на комисията, както и отхвърленото на този етап предложение от наша страна. Благодаря ви.

На второ място разпоредбата на чл. 23 ЗВО ясно показва, че с нея не се създава  нов орган, а вече съществуващ орган получава законова уредба и се утвърждава трайно. Доказателство за това е:

• фактът, че ал. 1, 2 и 3 са насочени само към функциите, конкретните правомощия и ръководството на Съвета;
• липсата на конкретна разпоредба, която да урежда органа като юридическо лице с необходимата процедура за това, за да се приеме, че то се създава по силата на закона;
• липсата на заключителна разпоредба, която да урежа избора на председател и формирането на Съвета.

Конкретен пример за подобен подход в България е Българският червен кръст, който първоначално възника като доброволно сдружение, а по-късно е признат и със закон.

Категорична допълнителна индиция, че Съветът на ректорите е само  нормативно закрепен в чл. 23 ЗВО и визира съществуваща организация, а не такава, която тепърва ще се формира, откриваме и в нормата на § 57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗВО, приет тогава (ДВ, бр. 60 от 1999 г.). В нея ясно се посочва, че в двумесечен срок от влизането в сила на закона Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация се структурира в съответствие с изискванията на  чл. 84, изменен също тогава. В изменената глава десета „Акредитация на висшите училища“ и по-конкретно в чл. 84 на ЗВО се предвижда кандидатите за представители на висшите училища да се номинират за членове на Акредитационния съвет от Съвета на ректорите, а не да  продължават да се избират от ректорите. Определеният кратък двумесечен срок за номинации, без процедура в ПЗР за конституиране на Съвета, ясно показва волята за легитимиране на съществуващия Съвет на ректорите и опровергава твърденията за нов орган, тъй като провеждането на номинационна процедура в указаните срокове от несъществуващ към момента на приемането на измененията в закона правен субект би се оказало невъзможно, би блокирало избора на Акредитационния съвет и не би се допуснало с такава лекота от народните представители.

От изложеното следва, че е налице специфично законодателно решение, чрез което се дава нов статут и разширени правомощия на съществуваща до този момент съсловна частноправна организация, която се натоварва с нови, публичноправни функции и която държавата припознава като легитимен и единствен общ изразител на интересите на акдемичната общност.

Правният статут на Съвета на ректорите от момента на изменението на чл. 23 ЗВО се променя и от обикновено сдружение, учредено и функциониращо съгласно общите правила и принципи на ЗЛС (понастоящем ЗЮЛНЦ), то се превръща в съсловната организация на висшите училища в Република България – еиднственият субект, имащ право да изразява общите интереси на висшите училища пред държавните органи.

Свободата на сдружаване, регламентирана в чл. 12 и чл. 44 от Конституцията допуска създаването от страна на висшите учиища и на други техни сдружения и обединения. Те обаче нямат характера на изразители на общите им интереси, което право принадлежи само и единствено на Съвета на ректорите. Такава е била волята на законодателя през 1999 г. и нейна промяна може да бъде осъществена само и единствено с промяна на съществуващата редакция на правната норма на чл. 23

Всеки опит да бъде създавано изкуствено разделение и противопоставяне на правния режим на ЗВО и на ЗЮЛНЦ (понастоящем) не намира нито юридическа, нито историческа, нито логическа опора. Двата режима се допълват като общ и специален (lex generalis и lex specialis), което е често срещана практика в нормотворчеството и не поражда съмнения в правоприлагането.

Изготвили доклада:

Калин Костов – юрист на Съвета на ректорите

консултант проф. д-р Цветан Сивков д.ю.н., юрист на Комисията по академична етика на МОН, дългогодишен декан на Юридическия факултет на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ и ръководител на катедра Административноправни науки на СУ „Св. Климент Охридски“

консултант д-р Ива Митева, председател на 45-то и 46-то Народно събрание, дългогодишен Директор на дирекция „Правна“ на Народното събрание